Новини Хотели

АТИБ иска евтини кредити за туризма

  25.08.2021 14:27  
АТИБ иска евтини кредити за туризма

В писмо до служебния министър на туризма Стела Балтова от Алианса на туристическата индустрия в България (АТИБ), обединяващ 15 браншови и съсловни организации настояват за координирани действия на кабинета, с които да се подпомогне оцеляването на туристическия бизнес в безпрецедентно тежката ситуация, в която се намира вследствие на огранченията, наложени от мерките за неразпространение на Ковид-19.

Необходима е обща стратегия и координиран план за действие на целия кабинет и на всички ресорни министерства, от чиято работа зависи туристическия сектор, категорични са от АТИБ. От организацията настояват кабинетът да изготви и да предостави на представителите на бранша информация за бъдещите мерки, които ще бъдат взети в случай, че страната ни е в „зелена“, „оранжева“ или „червена“ зона, както и при пълен лок даун. Трябва бизнесът да е напълно наясно как смяната на цветовете според броя на заболелите и на ваксинираните в страната ще се отрази на частния бизнес и заетите в него работници. Кога и при какви условия ще бъдат ограничавани, затваряни и съответно отваряни бизнеси, какви ще са обезщетенията според това дали компаниите са частично или изцяло затворени, какви ще са компенсациите за персонала и мерките за запазване на работните места. „Имаме нужда да се дадат ясни указания какво се случва и какъв ще бъде режимът на работа на отделните сегменти на туризма – хотели, ресторанти, туроператори, екскурзоводи, случаен превоз, конгресен и събитиен туризъм, детски туризъм, планински туризъм, спа туризъм и др.“, се казва в писмото.

Заради своята специфика работата на туристическия бизнес зависи от дейността на поне 7 министерства (Министерство на туризма, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на икономиката, Министерство на финансите, Министерство на здравеопазването, Министерство на външните работи, Министерство на енергетиката), а всяко от взетите решения рефлектира мигновено върху бизнеса, затова ведомствата нямат право на грешка, отчитайки че туризмът е структуроопределящ за българската икономика сектор. От АТИБ предлагат на вниманието Ви най-важните мерки и действия, които трябва да предприеме всяко от посочените 7 министерства, за да се гарантира работата и оцеляването на туристическия сектор, който допринася за между 11 и 15 на сто от БВП и в който пряко и косвено са заети над 10 на сто от работещите българи. Те ще бъдат представени и на сайта на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) в поредица от материали.

От АТИБ настояват за следните конкретни действия от страна на Министерство на икономиката:

  1. Да се предвидят различни нива на подкрепа според това доколко е пострадал даденият сектор от наложени евентуално нови мерки за частично или пълно затваряне. Подкрепа да се получава само при реализиран спад и колкото по-голям е той, толкова по-висок процент от оборота да е подкрепата. По този начин ще бъдат подпомагани бизнесите според спецификата им вместо да се раздават пари „на калпак“. Припомняме, че при предходното затваряне хотелиерите бяха единственият бизнес, който не получи финансова подкрепа, въпреки че реално не можеше да извършва дейност. Туроператорите пък бяха подпомогнати с едва 10 на сто от оборота при изцяло затворен бизнес, докато работещи сектори получиха по 20 на сто, без обяснение защо. Разпределението на грантовата схема трябва да бъде икономически обосновано.
  2. Необходимо е да се предвидят компенсации и за бизнесите, които се затварят на регионален принцип и според настоящите условия на държавната подкрепа не биха получили финансова помощ, тъй като не са затворени със заповед на здравния министър, а от местните власти. Ако се въведат подобни рестиракции с цел да се прескочат заповедите за общо затваряне и да не се плащат компенсации, това „хитруване“ на държавата ще доведе до почти сигурни фалити в сектора, а оттам и до по-малко приходи в бюджета, така че държавата в крайна сметка няма да спести пари, а ще загуби.
  3. Трябва да бъдат изцяло преразгледани условията на отчитане,като се направят ясни правила. В момента се покриват определени разходи, които не са безкрайни, а голяма част от други текущи ангажименти не. Това води до симулиране на реална помощ, а се дават истински пари, които при голяма част от бизнеса стават неусвояеми и трябва да се върнат към програмата. И така имаме мярка, върнати пари и неподкрепен бизнес.
  4. Туризмът има нужда от подкрепа чрез кредитиране, но не през търговските банки, защото нито една фирма в туризма, няма добър кредитен рейтинг. Необходими са ни специални продукти, които да ни позволяват с оглед на продължителността на Ковид-19 , гратисен период до 3 години и лихвени нива до 2%. Подобни продукти могат да бъдат направени, чрез Фонда на фондовете или ББР .
  5. Трябва да се вземе под внимание и възможността за гарантиране, чрез собствен капитал. Няма да е релевантно да се поставят на равни начала екскурзовод на свободна практика и хотел с еднакви изисквания за гаранция. Могат да се използва все още останалия ресурс по COSME и JEREMI, които да се адаптират към фирми без възможности за залог.
  6. Имаме нужда от достъпен кредитен ресурс, от който да могат да се възползват фирми без възможност за гаранция, т.н. плафон за оборотни средства, който да се ползва срещу доказан разход.
  7. Ако такъв кредит бъде създаден и отново е като продукт по ББР,да се има възможност да е кумулативен с вече съществуващ такъв. В момента два отделни кредита, зад които стои ББР, не са възможни.
  8. Да се премахне изискването за финансов залог на 20% от отпуснатата сума по кредита. Същата сума / 20 % / да се гарантира от фондовете или да се направи застраховка, която да е в разумни и изпълними нива.
  9. Да се подпомогне бизнесът с гарантиране на суми, които са задържани от доставчици. Във връзка с междуфирмената задлъжнялост в следствие на Ковид-19 в страната и извън нея, предлагаме да се направи продукт, който да покрива риска от нереализирана предплата. В Европа е направен като застраховка за „трета страна“. Като пример: ако фирма предплати сума към доставчик, във връзка с изпълнение на задължение по договор, след което настъпи събитие във връзка с Ковид-19 или друга подобна криза, то тогава да се изплати тази сума към фирмата или да се даде гаранция пред потребителя, докато се възстанови сумата от доставчика. За целта може да се използва ресурс от ББР за гарантиране на сумите, за създаване на банков инструмент или на застрахователен продукт. Въпрос на достъпност, за да може да стане масов и да има икономически интерес този, който ще го предложи.
  10. Да се определи минимален базов доход на глава от населението, но не минимална работна заплата. Това е модел, който се използваше в Европа – 80% от заплатата която е получавал служителя. Така при затворен бизнес се запазва покупателната способност на населението. Персоналът от затворените бизнеси запазва работата и осигурителнияси доход.
  11. Търговските банки да предоставят потребителски кредити при преференциални условия и на служители в туристическия сектор, което сега не се случва, защото се приема, че туристическият отрасъл е рисков. В резултат на тази политика служителите се пренасочват към други икономически отрасли, за да поддържат елементарен жизнен стандарт.
  12. Да се осигурят евтини кредити без обезпечение, които да осигурят ликвидни средства на затруднените в резултат на пандемията фирми и да се разсрочат старите задължения. Въпреки съобщеното от служебния кабинет, че няколко банки вече ще предлагат подобно финансиране, на практика банките продължават да не изявяват подобна готовност, поне що се отнася до туристическия сектор. Дори и тези банки, които евентуално са готови да отпуснат кредити на туристическия сектор,биха го направили при лихвен процент от порядъка на 6-7 на сто, вместо очакваните от бизнеса 1,5-2%, за да се усети помощта на държавата. Така че обещаната като мярка в помощ на бизнеса реално не работи, а представителите на туристическия сектор продължават да са изправени до стената.
  13. Да се вземе спешно решение за гратисен период на обслужване на главницата по старите кредити за срок от 2 до 5 години. И погасителният план да е според възможностите на обслужване на съответния хотелиер.
  14. Да се изработи цялостна програма за подпомагане на туризма, като се  заимства опит и пример от страни-членки на Евросъюза – Франция, Австрия, Германия.
  15. Необходима е целева помощ, за да се избегне липсата на финансиране за някои сектори, които бяха най-пострадали от кризата, като хотелиерите. Като на същите, при видимия явен спад, беше редно да бъдат отпуснати помощи до 2000 лв. на стая, с които хотелиерите да се покрият разходите си за персонала, отваряне, както и постоянните разходи.
  16. Ако държавата не успее да постигне договореност с банките за разсрочване на заемите и отпускане на нови кредити за оперативни разходи, както и потребителски за персонала, държавата трябва да приложи немския вариант, като изкупи до 25% от дяловете на хотелските компании с опция за обратно изкупуване.
  17. Да се приеме нормативен акт, на базата на който да се разреши общините да освобождават бизнеса 1 година след излизане от пандемията от заплащане на такси, наеми и цени на услуги, вкл. такса битови отпадъци, тротоарно право и др

С координирани действия за спасяване на туристическия сектор, правителството ще покаже ангажираност към проблемите на индустрията и оценяване на факта, че туризмът допринася за 11-15 на сто от БВП, а над 10 на сто от работещите българи са пряко или косвено заети в сектора, категорични са от АТИБ.