България и Румъния имат най-ниските нива на ваксинация в Европейския съюз, а епидемиологичната ситуация отново излиза от контрол. Репортерите на брюкселското издание Euractiv в София и Букурещ анализират причините зад провала на двете страни в борбата с пандемията. Агенция „Фокус“ предава материала без редакторска намеса.
Ролята на неубедените български доктори
България е на второ място в ЕС по смъртни случаи, свързани с COVID-19 през последния месец и последно по ваксиниране – едва 21% от българите са напълно ваксинирани срещу вируса. Експерти казват пред EURACTIV.bg, че ситуацията се дължи на личните лекари, реакцията на институциите и податливостта на българите към фалшиви новини. Значителен брой общопрактикуващи лекари препоръчват хората с хронични заболявания да не се ваксинират, докато в Западна Европа тези хора са били ваксинирани първи. Известният български специалист по инфекциозни болести Атанас Мангъров омаловажава вируса от начало на пандемията и се изказва против ваксините срещу COVID. Това създаде среда на недоверие.
„Не успяхме да обучим повечето лекари, които се занимават с ваксини. Моментът за провеждане на целенасочена кампания за медицински специалисти през лятото на 2020 г. беше пропуснат“, коментира епидемиологът Християна Бацелова. „Изненадана съм колко лекари в България не разбират как действат ваксините. Медицинските специалисти се страхуваха да се ваксинират и в крайна сметка отказаха на пациентите си”, каза Бацелова. По данни на Българския лекарски съюз около 70% от българските лекари са ваксинирани, което е едно от най-ниските нива в ЕС.
„Първо, някои общопрактикуващи лекари отказаха да ваксинират много хора. След това недоверието се задълбочи от фалшивите новини. Време е да спрем да обвиняваме политиците. Не можем постоянно да обвиняваме другите за грешния си избор“, каза още Бацелова. Известният медицински юрист Мария Шаркова коментира, че колебливостта от ваксинация в България не е ново явление. „Фалшивите новини допринесоха за колебливостта във връзка с ваксината, добавяйки върху плодородната почва на политическата несигурност и каскада от избори. Няколко души от различни партии силно подкрепиха ваксинацията, а политическите лидери мълчаха или дори използваха антиваксинална реторика, за да получат подкрепа на електората“, каза Шаркова.
„Все още няма институционална реакция срещу фалшивите новини, разпространявани от лекарите. Медиите предоставят думата на определени специалисти, които разпространяват фалшиви новини, позовавайки се на аргумента за плурализъм на мненията“, каза Шаркова. Дори някои членове на Експертните съвети, назначени от министъра на здравеопазването, написаха препоръки в пряко противоречие с тези на международни професионални асоциации. Например те се обявиха против ваксинация на бременни жени или тези, които планират да забременеят през следващите шест месеца.
Румънските политици побързаха да обявят края на пандемията
През последните няколко седмици броят на заразените с коронавирус в Румъния рязко нарасна и скоро това бе последвано от нарастване на броя на смъртните случаи. Миналата седмица Румъния регистрира една от най-високите нива на смъртност в световен мащаб и подаде молба за помощ от ЕС, за да облекчи част от напрежението върху нейната здравна система. Лекарите и политиците обвиняват кампаниите за дезинформация и скептицизма към ваксините за слабото разпространение на ваксините срещу COVID-19, но причините за тази ситуация са по-разнообразни. Румънците имат дълга история на недоверие към държавните органи и ръководството на кампанията за ваксинация не направи нищо, за да се справи с това.
Военен лекар беше назначен да ръководи кампанията и – въпреки че този ход може да е помогнал в началото, тъй като военните са една от институциите с най-висок авторитет в Румъния – здравното министерство остана настрана и комуникацията беше лоша, според експерти по връзки с обществеността. Нещо повече, докато кампанията за ваксинация се провали в началото на лятото, високопоставени служители обявиха края на пандемията и кампанията за ваксинация беше счетена за успешна. Румъния беше първата страна от ЕС, която отмени ограниченията, въпреки че целите ѝ за ваксинация далеч не бяха постигнати. Първоначално правителството постави за цел да ваксинира 10 милиона души до края на септември, а след това въведе средна цел от пет милиона души, ваксинирани до 1 юни.
Но през май, когато цифрите все още бяха много далеч от целта, президентът Клаус Йоханис и премиерът Флорин Читу започнаха да премахват ограниченията. По-късно Читу каза, че целта му не е да ваксинира определен брой хора, а да преодолее пандемията. „Кампанията беше успешна, на практика спряхме пандемията“, каза президентът Клаус Йоханис през юни. Той оправда и без това ниския брой дози, прилагани ежедневно, с намаления брой инфекции, което поддържаше степента на приемане на ваксината на много ниски нива. С нарастването на броя на заразените през септември и особено през октомври, опашките в центровете за ваксинация се появиха отново, заедно с разговорите за нови ограничения и възможността зеленият пропуск да стане задължителен за определени дейности.
