Катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ (на италиански: Cattedrale di Santa Maria del Fiore, Duomo di Firenze) е най-голямата църква на Флоренция, Италия. Тя привлича отново хиляди туристи. Строежът ѝ започва през 1296 г. в готически стил, следва проект на Арнолфо ди Камбио. Завършена е през 1436 г., като куполът е дело на Филипо Брунелески.
В превод името ѝ означава „Света Дева Мария с цветето“. Катедралата се отличава със своя купол с огромни за времето си размери. Екстериорът, гледащ към многоцветните мраморни панели в зелено и розово, е очертан в бяло.
Базиликата е построена върху основите на по-старата катедрала „Санта Репарата“. Била е вдъхновена от новите катедрали в Пиза и Сиена. Към края на 13 век деветвековната катедрала „Санта Репарата“ се рушала и станала прекалено малка за бързо разрастващото се население. Проспериращата Флоренция също така искала да зашемети с нова, по-голяма катедрала съперниците си от Тоскана, Пиза и Сиена. Санта Мария дел Фиоре е била най-голямата в Европа за времето си с място за 30 000 вярващи. Дори в днешни дни тя се намира на пето място по големина.
В интериора на катедралата се откроява забележителен часовник, създаден през 1443 г., който работи и днес. Стрелките му обаче се движат обратно на посоката на днешните часовници. На стените на катедралата са изобразени английският кондотиер Джон Хокуд, италианският наемник Николо да Толентино и Данте с Божествената комедия. Поставени са бюстове на органиста Антонио Сквачалупи, на философа Марсилио Фичино и на Филипо Брунелески. В катедралата се намира и барелеф на Джото, който е погребан там.
Мирослав Иванов, TravelNews, Флоренция
TravelNews пътува с Ryanair до Болоня и с Italo Treno до Флоренция
.jpg)
