Повечето участници в първата туристическа група в Либия са европейци - предимно французи и италианци. За да осигури безопасността им, полицията ги придружава с конвой до град Гадамес - оазис в пустинята на повече от 600 км от столицата Триполи. Самият Гадамес има около 7000 жители, предимно туареги, а историческият център на градчето е закрилян от ЮНЕСКО.
Сградите в бяло и охра са застинали във времето и изглеждат така, сякаш в Либия никога не е имало война.
Гадамес е известен с няколкоетажните си кирпичени къщи, които пазят хладно в 50-градусовата жега на пустинята
Снимка: iStock by Getty Images
"Хората тук са много гостоприемни и оставаш с усещането, че либийците наистина искат да видят туристите отново," споделя французинът Жан Пол пред "Франс 24", цитирани от Dir.bg.
"По мои впечатления страната е удивителна. Пейзажът е просто прекрасен и толкова разнообразен", казва друга туристка, 64-годишната Фарина Дел Франча, пред "Ройтерс".
Италианският студент Едоардо Арионе споделя, че изпитва "малко страх", когато се присъединява към туристическата група, но казва, че бързо започва да се наслаждава на посещенията на градове в пустинята и римски руини.
Пътуването продължава към планината Тадрарт Акакус, където са открити многобройни добре запазени праисторически скални рисунки, някои на възраст 14 000 години.
Първите туристи посещават и останките от древния град Сабрата, също част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Градът е бил под влиянието на финикийците, картагенците, римляните, вандалите и византийците и през вековете е бил ту сринат със земята, ту огромен за времето си град и важна точка по търговските маршрути от вътрешността на Африка към Средиземноморието.
Заради нестихващите сблъсъци и лошото състояние на петте обекта на ЮНЕСКО в Либия през 2016 г. организацията ги обяви за застрашени. Например Сабрата, разположен на брега на Средиземно море, се руши от морските бури, ерозията на брега и соления бриз, който разрушава камъка на монументите. Министърът на туризма и занаятите Абдал Салам Абдула ал Лахи обаче смята, че това решение е неправилно и каза, че "археологически обекти или туристи не са заплашени до такава степен".
Амфитеатър в Сабрата - древноримски град под егидата на ЮНЕСКО в Либия
Снимка: iStock by Getty Images
От години Либия е разтърсвана от хаос и конфликти, населението страда от недостиг на храна и вода, а прекъсванията на тока са чести. Образът на страната през последните десет години, поне в представите на чужденците, е на място, което е всичко друго, но не и туристическа дестинация.
Властите обаче се опитват да върнат туристите на всяка цена. "Разчупват бариерата на страха, която стои пред многобройните почитатели на Либийската пустиня," разказва гидът Али ал-Куба, цитиран от "Африка Нюз". "Както можете да видите от ескорта, който имаме, разполагаме с високо ниво на защита."
Първите посетители влизат в Либия през сухопътната граница с Тунис, която е отворена през септември след месеци на затваряне заради разпространението на COVID-19. Пътуването е платено от либийската държава, като целта е да се популяризира страната като туристическа дестинация. Организацията му обаче не е никак лесна. Туроператорът, който организира посещението, споделя, че се опитва да го осъществи от 2018 г.
Макар през последната година положението в страната да е сравнително спокойно, все още има отделни сблъсъци в различни части на страната, а повечето държави съветват гражданите си да се въздържат от пътуване до Либия. Завръщането на туризма в страната в обозримо бъдеще не изглежда много вероятно.
По време на режима на Муамар Кадафи Либия има строг визов режим, според който само няколко хиляди туристи бяха допускани в страната годишно. След убийството на Кадафи Либия преживява гражданска война, по време на която няколко либийски групировки, представляващи различни градове, региони и племена, се съревновават за влияние. Последните сериозни сблъсъци в страната са през есента на 2020 г. На 23 октомври 2020 г. е подписано окончателно примирие и оттогава в страната цари относително спокойствие.