Анализи

Чинията на Бузлуджа може да отвори за туристи догодина

   
Чинията на Бузлуджа може да отвори за туристи догодина

Неделя, през лятото. Големи групи туристи, наши и чужди, се качват пеш или с автомобилите си до "чинията". Паметникът на връх Бузлуджа в Стара планина.

"Панаир от хора, любознателни, които се интересуват и от историята, и от архитектурната стойност на сградата. Дали паметникът работи или не работи, интерес към него има. И може да се превърне в атрактивен туристически обект", разказва пред Dir.bg Мелиха Неби, съсобственик на разположения наблизо хотел "Еделвайс". Там отсядат хора от целия свят, за да разгледат "чинията", за която са чували или пък прочели в класацията на 30-те най-грандиозни и изоставени паметници. Именно това привлича вниманието им и ги води в България - да видят сградата на живо.

"В цяла Европа хората ценят историята си. Хубава, лоша, тя е наша. И е добре да предадем миналото си по възможно най-добрия начин на наследниците си, отколкото да го заровим и оставим на произвола на съдбата", казва Мелиха.

Тя и съпругът й се заемат да възстановят хотела, строен в социалистическите години. Защото смятат, че и тази сграда, тънеща в разруха като паметника на Бузлуджа, има сантиментална стойност за мнозина. Преди 6 години дават нов живот на хотела, в духа на социалистическото време, но с модерно звучене, както казва Мелиха.

"Искахме да запазим историческата част и направихме галерия в една от залите, която разказва историята на върха и на паметника. С идеята, че тази история ще я разказваме на гостите си и на поколенията занапред".

Така с отварянето на хотела, започват да идват предимно чуждестранни гости. Прочели някъде за грандиозния паметник.

"Идват търсачи на силни усещания, индивидуални туристи, които планират сами разходката си в България, като си наемат коли от София или Варна. Това са хора, които се интересуват от история, от по-различни обекти, които туроператорите не показват на туристите", описва ги Мелиха.

Най-много от гостите им са от Германия. Но интерес има от целия свят - хора пристигат от Индонезия, Китай, Япония, Румъния, Чехия, Полша, Израел.

"Те не могат да си обяснят защо толкова грандиозно съоръжение е оставено на произвола на съдбата. А ние се чудим как да им обясним, че държавата беше в безизходица и не можеха да се разберат чий ангажимент е тази "чиния", разказва Мелиха.

Тя и семейството й са сред партньорите на арх. Дора Иванова, основател на фондация "Проект Бузлуджа" и двигател на инициативата за опазване на паметника. Мелиха и съпругът й се отзовават на призива за "осиновяване" на мозайките, които са част от "чинията".

А какво означава да "осиновиш" мозайка?

Това ни обяснява арх. Дора Иванова от фондация "Проект Бузлуджа". Тя се завръща от Германия, за да работи за спасяването на изоставения паметник и превръщането му в достъпен туристически обект и място за конференции, изложби, за разказване на истории и за изкуство.

"Осиновителите" на мозайки предоставиха средства за обработването и стабилизирането им, както и за изграждането на защитния навес около външния мозаечен кръг. Чрез парите бяха финансирани доброволческите акции. "Осиновителите" не получават мозайките, но знаят, че те са хората, запазили това изкуство за бъдещите поколения", обясни младата архитектка.

Освен Мелиха Неби, решение да "осиновят" мозайки взимат проектантът на паметника арх. Георги Стоилов, кметът на Казанлък Галина Стоянова, фирмата "М + С хидравлик", Казанлък, д-р Константин Стоичков от Брюксел, адв. Роман Желев и д-р Антония Бозукова от Казанлък, Димана и Димитър Шопови от София, инж. Красимира Димитрова от София, Нели и Адел Закут от София, д-р Иван Дошков от Габрово.

"Първата дейност, която направихме тази есен, беше да стабилизираме мозайките от външния кръг - с реставратори от Националната художествена академия и от Техническия университет в Мюнхен", разказва арх. Иванова. Специалистите проверяват всяко камъче и всеки елемент в мозайките, стабилизират ги, за да може да бъдат запазени. След това започва изграждането на навеса, който ще пази мозайките от вятър и сняг през зимата.

А за да се случи построяването на навеса, на помощ идват десетки доброволци, които в няколко уикенда пренасят строителните материали и се включват в довършителните работи. Навесът е изграден от габровска фирма, а доброволците довършват защитното съоръжение с поставянето на текстилни платна, изработени по поръчка от специален текстил в Казанлък.

Сред тях е Божидар Емануилов, по образование юрист, а по призвание - човек, който работи за каузи в сферите на екологията, културата, гражданското общество. Доброволец е от 12 години, а преди няколко месеца разбира за организирането на фестивала Open Buzludzha 2021, насрочен за лятото. Запознава се с екипа на проекта и се увлича да помага с каквото може.

На Бузлуджа се качва за първи път тази година. И усеща силното въздействие на паметника. Вдъхновен е от целта на екипа на арх. Дора Иванова.

"Това че едни хора са се събрали надполитически, за да запазят една част от нашата история, която е много важна, за да можем да продължим напред. Бузлуджа е монумент, който трябва да бъде запазен, най-малкото от екологична гледна точка, защото ако трябва да се разруши, ще бъде скъпо и ще създаде проблеми. Важно е за историята да се запази тази уникална в света сграда. А за нашето общество - да преминем на следващо ниво и да разглеждаме периода на комунизма по по-неутрален начин", споделя Божидар.

Над 100 души се включват в няколкото акции с доброволен труд. Сред тях има такива, които пристигат от чужбина, казва арх. Иванова.

"Това са основно млади хора, които искат да се случват градивни неща в България, да пазим миналото и да гледаме напред".

Отварянето на паметника за посетители е възможно още догодина

Поне така го вижда арх. Дора Иванова. За целта трябва да бъдат почистени и обезопасени подовете, таваните и стените на сградата, така че да не се разпадат. Големият покрив да бъде обезопасен, което може да стане сравнително бързо и да започне напролет. Според изчисленията на архитектката около 50 хиляди души на година посещават "чинията".

"С анкети сме попитали тези хора, дали искат да влязат в сградата на паметника. Всички казват, че искат да влязат, да платят входна такса, да разгледат и научат повече за мястото. Нашата цел е да направим това възможно. Да направим така, че паметникът да е отворен за посетители и тези входни такси да помагат за опазването му", казва тя. И допълва:

"Съвсем друг е етапът на опазване на паметника - нов покрив, укрепване, консервационни дейности. За да стане не просто обект, който може да бъде посетен, а място за различни събития, функционален и иновативен обект, който да привлича интерес и финансиране, да работи устойчиво във времето".

Че паметникът има потенциал да се превърне в туристическа забележителност, от която да се печели, вярва и Мелиха.

"Аз съм го виждала в Румъния и в Турция. На такива места туризмът ври и кипи. Хората искат да видят добре съхранявана история".

За новите дейности, които започват през пролетта, екипът на проекта ще търси финансиране. Погледите са насочени към България.



Анкета

Къде ще пътувате за априлската ваканция?


Резултати