Събития

Италия е страната на 2021 г.

  01.01.2022 12:22  
Италия е страната на 2021 г.

На 16 декември авторитетното британско издание "Икономист" обяви коя е "Страната на годината" - титла, която присъжда от 2013 г. Тази година това е Италия. Званието е също толкова важно, колкото например "личността на годината" на сп. "Тайм". По принцип признанието на "Икономист" не се отнася за най-богатата страна в света, или за най-мирната страна в света, а за страната, която през изминалата година е извършила големи подобрения и положителни реформи в различни области. Предишни страни на годината, според "Икономист", са били Тунис, Колумбия, Франция, Малави, Узбекистан, Армения, Уругвай.

В аргументацията си относно избора на Италия британското издание споменава постигнатото в страната, откакто начело й е правителството на Марио Драги, който даде нов импулс на италианската политика и я извади от историческата й парализа. Според списанието в лицето на Драги Италия е намерила един компетентен и уважаван на международно ниво лидер. Той е получил широка подкрепа от италианските политически сили, които за първи път са успели да загърбят различията си и да застанат зад програмата на правителството му за големи реформи, които ще позволят на страната да използва пълноценно и европейските средства за постпандемичното възстановяване. Но "Икономист" аргументира решението си и с процента на ваксинираните срещу коронавируса в Италия - един от най-високите в Европа, което е позволило икономиката да продължи да функционира тази година след парализиращите я локдауни през 2020 г. В Италия над 88 процента от населението над 12 години е с по една доза от ваксините срещу коронавируса, над 85 процента е със завършен ваксинационен цикъл, а близо 64 процента е с бустерни дози. Процентите се очаква да нараснат и със стартирането на кампанията за ваксинацията на децата от възрастовата група 5-11 години с одобрения за това адаптиран препарат на Пфайзер/Бионтех.
Случайно ли не, признанието на "Икономист" за Италия дойде няколко седмици след като Ангела Меркел, коментирайки ситуацията с коронавируса в Германия, заяви, че би се чувствала по-сигурна, ако в Германия беше като в Италия. Това беше едно от последните й публични изявления, направено на 4 декември, два дни преди мандатът й да изтече официално. Тя визираше средния брой на новозаразените на 100 000 души, който в Италия по това време беше по-нисък от тежко засегнатата сега от пандемията Германия. Това признание от страна на Меркел, че в Италия нещата с коронавируса са по-добри от тези в Германия, съчетано с признанието на "Икономист", разбиха на пух и прах антииталианските стереотипи, че Италия е една лошо управлявана страна, че начело й са политици със скандални прояви, като например Силвио Берлускони, че няма политическа стабилност, че икономиката й куца, че финансите й са в хаос, че организираната престъпност е оплела в своите мрежи във властта и политиката.
Но промени ли се към добро действително Италия през изминалата година, за да заслужи тези похвали и признания. Само преди три години всеки би отговорил: "Не" на подобен въпрос. Тогава на парламентарните избори през март 2018 г. като първа политическа сила с най-висок процент излезе популисткото и антисистемно Движение 5 звезди, създадено от комика без опит в политиката Бепе Грило преди повече от 10 години с обещанието да скъса с мейнстрима от ляво и от дясно и с властовата върхушка. Пак на тези избори първи политически блок беше този на десницата и крайната десница, като доминираща сила в него беше крайнодясната, антиевропейска и антиимигрантска партия Лига на Матео Салвини. Италия тогава се озова в нетипична ситуация. Традиционните партии бяха неизвергнати и властта пое невиждано правителство между антисистемните и крайнодесните. Начело му дойде наистина балансиран човек, без политически опит, но и без никакви скандали и изцепки в актива си - Джузепе Конте. Въпреки това международната общност продължи да гледа с недоверие на страна, в която управляват антисистемни и крайнодесни. Самият Конте трудно се справяше с буйния политически темперамент на вътрешния си министър Матео Салвини и на "петзвездния" си вицепремиер Луиджи Ди Майо. Последваха полемики, скандали, разногласия и накрая небивалата коалиция се разпадна след година на власт.
Тогава обаче вместо избори, на които се надяваха редица политически сили. Движение 5 звезди позабрави антисистемната си борба и се коалира с мейнстрийм партия - лявоцентристката Демократическа партия и отцепилата се от нея малка партия Италия Вива на бившия италиански премиер Матео Ренци. Така се създаде правителството "Конте 2". Но докато Движение 5 звезди и демократите се опитваха да намерят общ език, дойде пандемията и обърка картите. Страната изпадна в коронакриза (здравна и икономическа), принудена беше да затвори икономиката си, да се лиши от така ценните туристи за няколко месеца.
Тези трудности, белязали 2020 г., вместо да сплотят членовете на управляващата коалиция, ги разединиха. Защото да имаш в правителството си партия на Матео Ренци е като да имаш таралеж в гащите. Ренци е хиперамбициозен и вероятно смята, че не е бил достатъчно време на премиерския пост, той не би се задоволил с ролята на девета дупка на кавала, каквато играеше партията му в коалцията "Конте 2". И поради тази причина той поде атака срещу премиера, обвинявайки го в нестабилна политическа позиция, в честа смяна на мнението, във взимане на еднолични решения по време на коронакризата, когато заради спешната необходимост решенията и рестрикциите се налагаха с правителствени постановления, вместо да преминават през пословично бавни и бурни дебати в парламента.
Така благодарение на Ренци правителството "Конте 2" падна и в началото на годината Италия се озова в криза, точно когато ЕК поиска да му се представят националните планове за възстановяване от коронакризата, за да отпусне на страните членки десетки милиарди евро от европейския възстановителен план. На Италия според дяловото разпределение на средствата по този план се падат над 191 милиарда евро, тъй като тя е една от най-тежко засегнатите от коронакризата страни. Но без правителство, което да застане зад стабилен национален план за възстановяване, тези пари започнаха да изглеждат като мираж и така се стигна до небивала ситуация. Мандат да състави кабинет бе връчен от президента Серджо Матарела на Марио Драги, бившия италиански централен банкер и бивш европейски централен банкер, известен със смелите си, но и често непопулярни, решения за спасяване на еврото по време на кризата в еврозоната. Така онзи, когото всички наричаха Спасителя на еврото, се озова в ролята на Спасителя на Италия. Осъзнали риска от политическата криза насред коронакризата, което би лишило временно страната от милиарди евро евросредства, всички политически партии - от центъра, от ляво от дясно, от антисистемните до крайнодесните (с едно изключение), подкрепиха Марио Драги в ролята му на нов италиански премиер. В резултат на това се получи нова невиждана коалиция, обединяваща Демократическата партия и Форца Италия, Лига и Движение 5 звезди, зад която застанаха и още около 25 по-малки партии. Единствени отказаха подкрепа крайнодесните от Италиански братя.
В резултат на тази безпрецедентна коалиция правителството на Драги пое управлението с амбициозна програма за реформи на съдебната и данъчната система и за справяне със здравната криза и както изглежда ще управлява до 2023 г., когато по план ще са следващите редовни парламентарни избори.
Кабинетът на Драги е смесица от политически фигури и технократи, в него останаха онези, които се отличиха в кабинета "Конте 2". И въпреки че имаше недоволство от различните партии защо тази от тях получава повече постове от онази, или защо тази от тях е с по-важни постове от онази, нещата потръгнаха. Парламентът прие през есента план за реформа на пословично бавната съдебна система и сега правителството ще го прилага поетапно. Новият кабинет одобри и план за данъчна реформа и за ревизия на кадастъра. Подобни реформи бяха изискани от ЕК, за да отпусне тя средствата за Италия от европейския възстановителен план, след като страната представи свой национален план как смята най-удачно да ги използва.
Стабилността на ниво правителство сякаш зарази и някои политически сили. Крайнодясната Лига вече се представя повече като дясна и се стреми към доближаване освен с крайнодесни партии в други страни и с по-традиционни консервативни сили като Фидес на Виктор Орбан и Право и справедливост на Ярослав Качински. "Антисистемните петзвездни" след вътрешни спорове и полемики относно скандално държание на Грило във връзка с обвинения срещу сина му в групово изнасилване, решиха да изберат именно умерения и възпитан Конте за свой лидер. Левоцентристите от Демократическа партия също след вътрешни спорове и претенции гласуваха доверие на нов лидер - умерения, проевропейски настроен и балансиран Енрико Лета, бивш премиер на Италия, станал на мнозина симпатичен именно, когато бе свален преди време от власт чрез вътрешнопартиен преврат, организиран от Ренци.
Единствената мрачна перспектива пред този балансиран политически пейзаж в Италия идва от президентските избори, които ще бъдат през януари догодина. В Италия парламентът избира президент и в последно време се заговори, че след оттеглянето на Серджо Матарела, който е също балансирана и умерена фигура, най-подходящ за президент ще е именно авторитетният Драги. Но тогава кой ще ръководи така умело страната? За подобен риск предупреди и "Икономист", когато присъди званието "Страна на годината" на Италия.
Но толкова успехи не бива да главозамайват и трябва да се припомни, че през 2021 г. Италия има и провинения. Миналата година долната камара на парламента след дълги дебати одобри проектозакон за наказване на престъпления и прояви на хомофобия и трансфобия. Законопроектът беше внесен за дискусии в Сената. След размотаване, по време на което стана ясно, че приемането му няма да е лесно, през есента дойде неочаквано развитие. Спазвайки правилника на Сената, депутати от Лига и Италиански братя, които са против законопроекта, поискаха да се приложи така наречената процедура на гилотината. При нея има отказ законопроекта да се обсъжда и гласува член по член. Така де факто той е блокиран. За прилагането на процедурата спрямо законопроекта се обявиха 154 сенатори, а против нея гласуваха 131 сенатори, докато двама се въздържаха. Гласуването бе тайно, но при обявяването на резултатите, според италиански медии, в пленарната зала, е имало истинско ликуване. Съгласно правилника на горната парламентарна камара трябва да минат шест месеца, за да може да има някакво развитие по законопроекта, който тогава се връща първо за обсъждане в сенатска комисия. Случилото се получи широк отзвук в италианските медии, както и в ЛГБТ средите в Италия и по света. Звезди от шоубизнеса коментираха патовата ситуация. По време на престоя си в Италия за снимките на филма "Домът на Гучи" Лейди Гага похвали италианската ЛГБТ общност за нейната смелост и каза, че случилото се със законопроекта трябва да бъде сравнено на висок глас с истинско бедствие. В същия ден, докато получаваха отличието си за рок банда на годината на европейските награди на Ем Ти Ви в Будапеща, членовете на групата Монескин казаха, че тази година Италия е спечелила всичко (и Евровизия, и еврошампионата по футбол), но не е постигнала победа в областта на човешките права.
Парадоксално ако случилото се с законопроекта в Италия, се беше случило в някоя друга европейска членка, например от Централна или Източна Европа, критики щяха да завалят със сигурност от Европейската комисия. Спомнете си какво се случи, когато Полша заговори за свободни от ЛГБТ градове, а Унгария прие закон, ограничаващ представянето на ЛГБТ съдържание пред подрастващите.
Друго, с което Италия като, че ли не успя да се справи тази година, са престъпленията срещу жените. 109 жени са били убити само през тази година. Поради тази причина правителството на Драги обяви, че планира законопроект, който ще защитава повече жените от насилие и от убийства. През двете години на пандемия италиански издания редовно съобщаваха за случаи на убийства на жени, извършени от техни настоящи или бивши партньори. А в началото на декември страната бе потресена, когато двама мъже насилиха във вечерен час в празно купе на влака по линията Милано-Варезе млада жена, прибираща се от работа. В медиите се появиха шокиращи подробности за насилието, станало в момент, в който Италия затегна мерките за достъп до обществени превозни средства и започна да позволява само на притежателите на зелен сертификат да пътуват с тях. Потресаващото беше, че същият тандем насилници, посегнал на младата жена, опитал същата вечер да насили още една млада жена на пустата гара Венегоно по същата линия. Двойното престъпление показа колко несигурни са всъщност влаковете по някои италиански линии, с които жени пътуват почти всеки ден от мегаполиси, където работят, до по-затънтени населени места, където живеят. Иницирана беше дори онлайн петиция за отделни вагони за жени в италианските влакове, в момент, в който италианските държавни железници не престават да се хвалят с пускането на високосторостен влак от Милано до Париж, преодоляващ разстоянието между двата града за 7 часа, и да разказват как ще пуснат подобни влакове и до Барселона и Мадрид.
Не бива да се забравя, че хвалената Италия, е и същата и, в която тези дни се заговори за амбицията на опетнения от скандалите Берлускони, да се кандидатира също за президент в битка с уважавания Драги.
Италия е и същата, в която за 17 години не можа да излезе на яве истината за малката Дениз Пипитоне, изчезнала посред бял ден от дома на баба си в сицилиански град. Години наред сигнали, че детето е видяно къде ли не, се появяваха, но все се оказваха неоснователни. Тази година такъв сигнал дойде от Русия, но пак надеждата се оказа напразна.
Италия е и същата, в която миналата година през август 43-годишната диджейка Вивиан Паризи, чиято психика е била разклатена през първите месеци на коронакризата и пълния локдаун, напусна дома си в Сицилия с 4-годишното си момче Джоеле уж за обикновена покупка и изчезна. След пет дни трупът й бе открит в подножието на далекопровод на голямо разстояние от мястото, от което бе потеглила, а след още две седмици тленните останки на Джоеле или онова, което бе останало от тях, бяха намерени в същия район, въпреки ежедневното му претърсване от силите на реда. Какво се е случило с двамата си остава и досега неясно. Според прокуратурата, която тази есен архивира случая, майката се е самоубила, хвърляйки се от далекопровода, като преди това е убила детето си. Според близки на семейството, които не са съгласни с тази версия, може да е било убийство или нападение на глудница кучета. Според някои италианци случилото се показва и какво става, когато на психически проблеми не се обръща достатъчно внимание, когато насред пандемията психическото състояние на хората остава на заден план.
Италия е и същата онази страна, в която ваксинационната кампания може и да е за пример, но протести срещу ваксинацията и срещу антиковидните мерки има почти всяка седмица. Всъщност в страната в категориите на антиваксърите и на противниците на рестрикциите имат подкатегории. В едната категория подкатегориите са съставлявани от противници на каквато и да е ваксинация срещу каквото и да е било, от противници на ваксинацията срещу коронавируса като цяло, от противници на ваксинацията срещу коронавируса с иРНК ваксините, от противници на ваксинацията с ваксини, разработени с по-нови технологии спрямо например препарата на Новавакс. Във втората категория има също подкатегории на противници на пълния локдаун, на противници на частичния локдаун, на противници на зеления сертификат, на противници на суперзеления сертификат, на противници на рестрикциите за влизане в страната или за пътуване в градския транспорт, на противници на тестването на учениците. Трета категория съставляват и коронаскептиците, които подлагат на съмнение вируса като цяло, или пък рисковете от него, или пък идеята за негов естествен произход.
А фокусирането в Италия върху коронавируса и ваксинацията отклони вниманието върху други здравни заплахи. Когато бебето на известната двойка инфслуенсъри и милиардери, модната икона Киара Ферани и рапъра Федец, се озова в болница, но не заради ковид, а заради респираторен синцитиален вирус, мнозина се сетиха, че има такава заплаха за малчуганите. Когато тези дни президентът Серджо Матарела присъди на 12-годишния Матия Пиколи званието Офицер републиката (присъждано на деца, които могат да послужат за пример на останалите), заради това, че той от пет години се грижи за болния си от Алцхаймер баща, всички се сетиха, че има и такова тежко състояние, което лишава хората от техните спомени. Когато миналата година 27-годишната Мартина Луони, страдаща от рак на дебелото черво, а тази година и 42-годишната Лаура Ди Сиена, страдаща от тимусен карцином, алармираха, че заради претъпкани заради пандемията болници тяхното онколечение се бави, всички се сетиха, че в Италия и в света продължава да има и рак. Мартина почина тази година от болестта, след като властите се самосезираха за случая й и тя дори стана лице на кампанията за спазване на антиковидните мерки, които биха поизпразнили болничните отделения. Лаура сега води кампания, за да получи своевременно лечение.
Похвалената Италия е и същата, чиято бюрокрация така и не даде италианско гражданство на албанката Аделина Сейдини, станала още като дете жертва на трафик на момичета с цел принуждаване към проституция, и съдействала на италианската полиция, за да разбие албанска мафия, да арестува 40 души и да набележи за задържане още 80. Аделина, която в последно време страдаше от онкологично заболяване, бе отчаяна, че от най-новата актуализация на разрешителното й за пребиваване в Италия, бюрократите махнаха статута й на бездържавник, каквато стана тя, след разкритията си, и я записаха като гражданка на Албания, една страна, в която тя никога не може да се върне заради онова, което причини на албанската мафия. Затова в края на октомври 47-годишната Аделина се подпали демонстративно на площад в Рим, но бе спасена и откарана в болница, а когато бе изписана оттам, се самоуби, хвърляйки се от моста "Гарибалди".
И накрая извън емоционалните залитания, Италия е същата, в която според Италианския статистически институт растежът тази година би трябвало да достигне 6,3 процента, а догодина 4,7 процента благодарение на инвестициите и потреблението на домакинствата. Инвестициите би трябвало за тази година да са 15,7 процента и 7,5 процента за догодина. Износът би трябвало да нарасне на 13,2 процента за тази година, а вносът да е 13,6 процента, съобщи на 3 декември "Фигаро". Този оптимистичен сценарий отчита и отпускането на първите средства по италианския план за възстановяване.