До няколко месеца в Бургас няма да останат ресторанти. Това прогнозират хората от бранша заради шоковото поскъпване на електричеството за бизнеса. Те били „изненадани“ от сметките за декември – над 4000 лв. за средноголям ресторант, пише Флагман.
Нито един ресторант не е получил компенсация от държавата за сметката от последния месец на годината. Те са категорични, че космическите суми са непосилни за собствениците на празните заведения и те вече са на ръба на оцеляването.
Ситуацията е просто трагична. Това е в резултат на всичките неща, които се случват през последните месеци в сектор енергетика, казва Георги Мицов – мениджър в туризма и собственик на ресторант „Ла веранда“ в Бургас. Мицов споделя, че още преди месеци е предупреждавал, че скоро ще започне инфлационната спирала.
„Много колеги затварят, невъзможно е да се оцелее. Може би оставаме няколко, които оцеляваме на инат“, казва той. За излизане от трудната ситуация той вижда само един изход, а именно да се спре износът на АЕЦ Козлодуй.
„Не искам електричеството на АЕЦ Козлодуй да захранва румънската и македонската икономика, а ние да не можем да осигурим храна за децата си. Друг вариант и начин не виждам. Защото тя трагедията няма да е само за кръчмарите, ще е за всички. Убиват живота, цялото общество. Всичко поскъпва. Вие също пазарувате, вие плащате ток, всички цени растат с 20-30 %. Не се ли вземат крути мерки в сектор „енергетика“, краят за страната ще е ужасен.
Сметката за ток на заведението му е с около 130 % повече – малко над 3800 лв. „Не виждам как ще издържим, последните месеци всеки един от нас е доплащал, за да съществува. Живеем с някаква надежда, но нищо не се случва. И ако продължи така, по-вероятно е и ние да затворим“, споделя Георги Мицов.
Подобна е сметката за ток за декември и на друг емблематичен ресторант – „Златна котва“. През ноември фактурата е била 1600 лв., а сега – 4000 лв. Собственикът Валентин Димитров също е на мнение, че до няколко години секторът ще изчезне. Или ще останат само малките семейни кафенета, които не плащат заплати на персонал, както и само заведения с неквалифициран персонал, непретендиращ за високи заплати.
„Всички професионални кадри си чакат увеличение на заплатите и по-добри условия. Да, аз също го искам, но как да им осигуря при това повишение на цените?“, пита Димитров.
Служителите с дългогодишен опит вече търсели прехрана в други сектори. Много от тях са се насочили към куриерските фирми, където постоянно се търсят работници. За да подпомогне бизнеса, Българската банка за развитие отпуска 60 млн. лева под формата на кредити с преференциални условия. Според ресторантьора обаче това не е директна помощ, тъй като кредитът трябва да се изплаща. За да има клиенти по празниците, Димитров е решил да махне новогодишния куверт.
„Правим всичко възможно, за да оцелеем. На Нова година ресторантът беше на свободна консумация. Решихме, че по-добре да имаме клиенти, отколкото да сложим куверт и да стоим на празни маси“, казва още той. Димитров е категоричен, че кризата не е само в ресторантьорския бранш, а във всеки един сектор и вече се усеща за всеки джоб.
Преди обявите за набиране на квалифициран персонал доминираха, а сега не само, че няма такива, но те са заменени с обяви за продажба на цели обекти. Това казва друг ресторантьор с огромен опит – Вероника Шкетиева. Бургаската бизнесдама е собственик на вафлена къща "Veronique". Признава, че за последните 3 месеца е платила петцифрена нереално висока сума за ток.
„Вече повече от две години ресторантьорският сектор живее под ударите на кризи, локдауни под различни форми, рестрикции и забрани. И фалитите тепърва предстоят. Ковид постави началото на края на бранша ни, а високите цени на тока ще го довършат“, казва тя и със съжаление добавя: „Оцелелите в бранша ще останем все по-малко.И това е тъжно и жестоко, защото зад всяко затворено заведение стоят човешки съдби, години труд, лишения и огромен стрес. Искрено съчувствам на всички колеги, които се сбогуват с бизнеса си, защото за всеки един от нас той е като рожба“.
Вероника Шкетиева и екипът й засега успяват да се справят – чрез различни механизми, макар и изключително трудно. „Моето най-голямо богатство са хората в екипа ми и всички усилия за борба и оцеляване са основно заради тях и заради силната ми обич към работата ми. Всеки нов ден се чувствам като еквилибрист, който ходи по въже, което става все по-тънко и се къса“, признава Шкетиева, а за финал добавя „Искрено се надявам това издевателство над нашия сектор да спре“.
