Новини Хотели

Липсата на кадри е най-спешният проблем пред хотелския бизнес

  13.01.2022 10:07  
Липсата на кадри е най-спешният проблем пред хотелския бизнес

Въпреки че хотелиерите у нас са изправени пред редица проблеми като растящи цени на електроенергията, внезапни ограничаващи заповеди на Министерството на здравеопазването, двуцифрен ръст на храни и консумативи, неактуални критерии, по които се определят помощите за сектора и архаичен маркетинг на дестинация „България“ на чуждите пазари, все пак, най-сериозното предизвикателство, което заплашва в близките месеци да се превърне в истинска катастрофа, остава липсата на персонал. Това стана ясно по време на работната среща, която Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE) проведе с министъра на туризма Христо Проданов в понеделник.

Демографска криза, неактуален кодекс на труда, бюрокрация за визите – какви са спънките при наемане на служители?

И националното допитване на BAHE през декември миналата година показа, че липсата на кадри е най-острият проблем пред бранша в момента. Причините за това са комплексни, но при наличие на добра воля от страна на държавната администрация решения има.

Както отбелязаха от BAHE по време на срещата, фундаментален проблем при наемането на нови служители е демографската криза, която ясно изпъква от публикуваните през миналата седмица данни от преброяването на населението.

Друг проблем е имиджът на бранша като работодател. Основно заради пандемията, работата в туризма започна да се възприема като несигурна и много професионалисти, дори на мениджърски позиции, се преориентират към други сектори, а студентите в туристическите специалности отказват да започнат кариерата си в тази област.

В момента, нормативен проблем представлява и наемането на почасов персонал в хотелите. Почасовата работа е възможност от една страна за младите хора да натрупат трудов опит докато учат, а за хотелиерите да решат един характерен проблем с кадрите, който изниква при пикови натоварвания, като конгреси, сватби, коктейли и други събития. За съжаление, почасовият труд не е регламентиран, което изисква да се актуализира действащият кодекс на труда.  

Предстоящият летен сезон може да се превърне в кадрова катастрофа за сезонните хотели по Черноморието, алармираха от ВАНЕ. През последните две години международните Work and Travel програми в САЩ и Великобритания бяха спрени, но през тази година се очаква те отново да отворят и тези младежи, които останаха да работят в България през изминалите два сезона, отново ще започнат да пътуват с програмите.

В същото време, набирането на чуждестранен персонал за хотелите става все по-трудно, като от една страна това се дължи на предпочитанията на хората към по-добре платени дестинации, като Полша и Чехия. От друга страна, в България съществува голяма бюрокрация при наемането на чуждестранни работници, която трябва спешно да бъде премахната. Като пример, на един работодател може да отнеме три месеца само оформянето на документите на потенциалния работник, след което последният може да работи у нас максимум…три месеца. След този срок работникът трябва да напусне страната отново за най-малко три месеца и едва след това да се върне, за да работи отново.

Министърът на туризма посочи, че кадровият проблем в туризма се очертава като най-спешният за решаване и той ще бъде един от основните му приоритети, но за целта, освен съдействието на Министерството на труда и социалната политика и парламента, е необходимо всички страни в туризма да работят съвместно, включително работодателите, средните и висшите училища.

Програмите за подпомагане на бизнеса – глътка въздух, която обаче е недостатъчна и често се бави

Ръстът на инфлацията бързо „изяжда“ сумите, които бизнесът получава по програми, като „60/40“, споделиха от BAHE по време на работната среща с министъра на туризма.

В момента, за да кандидатства по програмата и да получи помощ за месец декември, миналата година, бизнесът трябва да декларира разходите за заплати през май. Проблемът е, че от май насам някои хотелиери вече на два пъти са индексирали заплатите и инфлацията на практика е „изяла“ помощта. Редно е, ако ще се подпомага бранша за декември 2021 г., то помощта да бъде съобразена с декемврийските заплати на персонала.

Друг сериозен проблем е неяснотата дали даден хотел ще бъде одобрен по програмата „60/40“ за месеца, в който е кандидатствал. В тази връзка хотелиерите препоръчаха, за да се избегне част от неизвестността пред бизнеса, кандидатстването и одобрението да стават на тримесечни периоди, което би било много по-удобно за всички.

Неизвестността – неизменен спътник на хотелиерите от началото на пандемията

Няма бизнес, който може да функционира нормално в условия на постоянна неизвестност и хотелският не прави изключение. Последната заповед на министъра на здравеопазването, с която се въведе изискването ваксинираните лица, които пристигат у нас от страни попадащи в червената зона да се допускат на територията на страната с допълнителен отрицателен резултат от проведен до 72 часа PCR тест или да останат в 10-дневна карантина, създаде опасност над 1000 английски туристи да бъдат изненадани с допълнителни разходи на път към зимните ни курорти. Като резултат, стотици други вече анулираха почивките си у нас.

В тази връзка министър Христо Проданов сподели, че се очаква в близките дни Министерски съвет да създаде комитет за здравните мерки, в който е договорено да участва и представител на Министерството на туризма. Неговата задача ще бъде да се грижи за интересите на бранша при евентуални бъдещи решения за нови рестрикции.    

Дестинация „България“ – кога да очакваме промени в рекламната стратегия?

Хотелиерите посочиха, че маркетингът на България на международните пазари се прави хаотично, неефективно и без координация между отделните министерства, от които зависи провеждането му. Като пример беше даден българският павилион на Експо 2020 Дубай, за чиято концепция и изпълнение Министерството на икономиката плати 5.6 млн. лева без ДДС и който беше накратко определен от един от участниците в срещата като „срам за дестинацията“.

Беше коментирана също остарялата концепция на Министерството на туризма, средствата за национална реклама да се инвестират главно в участие в изложения, (много от които отпаднаха, заради пандемията), както и в телевизионна реклама в чужди новинарски или общотематични телевизии (CNN, BBC), които пък имат все по-малка тежест при вземането на решения за пътуване, особено сред по-младите.

От Министерството на туризма коментираха, че се предвижда средствата, които се освобождават от отпаднали изложения да бъдат пренасочени към онлайн активности.

Христо Проданов съобщи, че се очаква, бюджетът за реклама на България за 2022 г. да бъде приет в началото на февруари, като Министерството на туризма ще настоява той да бъде увеличен спрямо миналогодишните. Съответно, туристическият бранш би трябвало да се събере и да препоръча, къде да бъде инвестиран този бюджет. Според него, за промотирането на България трябва активно да се работи и с входящите туроператори, защото те най-добре познават генериращите пазари.  

В тази връзка, от BAHE акцентираха върху необходимостта от отчетност при реализацията на кампаниите за национална туристическа реклама. До момента, информацията за това какви са били резултатите от рекламите на България по различните канали беше една от най-строго пазените тайни в Министерството на туризма.