Предлагат визите за руски туристи до 16 г. и за тези над 55 г., които идват за лечебни процедури у нас, да са безплатни.
Председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Георги Щерев изпрати въпроси и предложения до председателя на Комисията по туризъм в 47-то Народно събрание Илин Димитров във връзка с дневния ред на днешното заседание, което включва изслушване на заместник-министъра на външните работи Велислава Петрова относно трудностите при издаването на електронни визи и възможни решения за тяхното преодоляване. Както и представители на МВнР относно възможностите за издаване на електрони входни визи за страната ни, както и такива за сезонните работници.
Крайната цел, към която трябва да се стремим, е издаването на електронни визи, който процес ще отнеме време и докато се стигне до него, предлагаме за улеснение, да се създаде онлайн визов център, в който да се подават, обработват и издават потвърждения и откази за визи за страната ни, което ще спести време на клиентите, както и на чиновниците, посочва Щерев.
От БХРА предлагат да се обсъди следната процедура по онлайн кандидатстване и получаване на потвърждение или отказ за виза:
Изграждане на централизиран портал за онлайн кандидатстване за виза, където всеки кандидат попълва електронен формуляр и прикачва необходимите документи, без да се налага да посещава визов център (посолство, консулство или изнесен център), и без да се налага да изпраща/оставя паспорта си.
Онлайн плащане на таксата за виза към Външно министерство.
Извършване на проверка за сигурност по документи.
Получаване на електронно одобрение за виза (електронен формуляр с номер / баркод на документ / – по имейл, телефон / като съобщение / или на физически адрес).
Създаване на структура по места – паспортен контрол и / при първо посещение / вземане на биометрия на място при пристигане на летище, сухопътна или морска граница.
Отделяне на гишета за паспортен контрол за граждани на държава, за които се изисква виза, за да влязат в страната.
Изтегляне на оборудването за биометрия (което е налично в множество български визови центрове) и разполагането му по граничните точки в страната, с насищане на 4-те международни летища и ГКПП с Турция.
При пристигане на което и да ГКПП на територията на България и представяне на полученото електронно одобрение за виза, същата се нанася в паспорта на туриста и при необходимост се свалят биометричните данни.
Предимствата на тази улеснена процедура са следните:
– Средствата нужни за изграждане на централизираната система ще бъдат покрити от спестения бюджет за издръжка на настоящата система, при която поддържаме структури в държавите, с които имаме визов режим.
– Възвръщане загубените ни пазарни позиции на руски пазар – 145-милионен пазар, който губи над 50-60 % от дела си във Варна и Бургас само в рамките на 4 год.
– Ще преоткрием огромния потенциал на съседния ни пазар Турция (80 млн.), с мигновен ефект върху туристическия трафик, поради възможността за пътуване с автомобил/автобус. С потенциал за двойно увеличение на обема и достигане до над 1 млн. туристи на годишна база от Турция, като ще ни даде възможност за развитие на конгресния и уелнес туризъм към региона.
– Ще достигнем до нови пазари с огромен потенциал като Индия, Китай и държавите от Близкия изток – както индивидуални туристи, така и организирани обиколни групи, които летят до България или са част от обиколка на Балканите и Източна Европа (развит сегмент в региона). Това са пазари, които се интересуват от културен туризъм, обикалят множество места и ще захранят не само Черноморския регион, но и туристически точки в цяла България.
Въвеждането на този централизиран процес ще повиши ефективността на допълнителни мерки като субсидирането на полети.
От БХРА предлагат и да се въведат облекчения относно издаването на визи с цел туризъм на руски граждани. От организацията предлагат:
Да се увеличи възрастта на децата от Русия, които получават безплатни визи до 16 г. В момента такива получават деца до 12-годишна възраст.
Децата до 12 години, които посещават България с цел „туризъм“ със семействата си или на организирана почивка в детски лагери, да получават многократна 5-годишна виза при първо или последващо посещение в страната.
Визите за руски граждани 55+, които пътуват с 14-дневни туристически пакети с указани оздравителни услуги в балнеолечебен център в България, да бъдат безплатни.
Инвалиди, които идват в България с цел „туризъм“, да получават многократна 5-годишна виза при първо или последващо посещение в страната.
От БХРА предлагат още да се възстанови работата на Генералното консулство на България в Новосибирск. Има настояване от всички туроператори от Сибирския регион за възстановяване работата на това консулство, тъй като това ще способства за по-бърза и оперативна работа и най вече за възстановяване на чъртърите от Сибирския регион, посочва Щерев в писмените си въпроси към Комисията по туризъм в НС. Както се знае, чартърите се запълват в последния момент и когато има наблизо консулство, това предполага по-бързото издаване на визи, т.е. продажбите в последния момент да са много актуални и да пълнят чартърите.
Председателят на БХРА поставя и въпроси относно процедурата по издаване на визи за сезонни работници. Възможно ли е електронно подаване на Заявление 3А за предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец?
Възможно ли е получаването на Решение за разрешено право за пребиваване да се получава по електронен път? Възможно ли е издаването на Разрешение за пребиваване да се ускори, питат от БХРА? В момента, между подаването на Искане към Миграция и издаване на Разрешението за продължително пребиваване на чужденец има 2 седмици, в които работниците са на територията на страната, но не могат да бъдат назначени, посочва Щерев.
До миналия летен сезон, до някаква степен се усещаше подкрепата на държавата, която с утвърдени правила разрешаваше да се наемат лицата за период до девет месеца в рамките на една календарна година. Това беше от огромна помощ, отчитайки факта, че в туризма управляваните обекти основно са сезонни.
Може ли да се върнат старите разпоредби, в които работата и пребиваването на лица от трети страни в Република България ще се разглежда в рамките на една календарна година, а не в рамките на 12 месеца от предходното разрешение,питат още от БХРА? От организацията настояват да разбират и какви са възможностите за удължаване престоя на кадри от чужбина, намиращи се на територията на България.
Възможно ли е тези, които са пристигнали да работят в България с 3-месечна виза, да могат, докато са на място, ако е необходимо, да удължат престоя си до 9 месеца, без да се налага да напускат страната, пита още председателят на БХРА. Щерев подчертава, че след като един път вече е издадена виза на съответния сезонен работник, т.е. той вече е проучен и е в България, а работодателят му е един вид гарант, не би трябвало да има причина да не може да му се удължи престоя, докато той е на територията на България, без да се налага да напуска страната. Защото, ако той напусне България, няма никаква гаранция, че ще се върне. А да не говорим, че се нарушава и прекъсва работният процес, подчертава Щерев.
Заради случващото се в Казахстан през това лято, няма да можем да разчитаме на работна ръка от тази страна, както и от Киргизстан, освен ако за работната ръка от Киргизстан държавата не определи друго посолство на България, не това в Казахстан, което да обслужва документите от Киргизстан, посочва още Щерев. И в тази връзка пита може ли държавата да определи друго посолство на България за работната ръка от Казахстан и Киргизстан ?
За БХРА е важно да стане ясно и кога ще има подписана спогодба за трудова миграция с Украйна? Според председателя на БХРА Георги Щерев сега е най- правилният момент да се финализират преговорите относно подписване на спогодба за трудова миграция с Украйна, каквито вече имаме подписани с Молдова, Израел, Армения и други страни. Още повече, че сега се обсъжда възможността България да подкрепи с декларация желанието на Украйна за интегриране в ЕС.
Подписването на подобна спогодба ще облекчи идването на кадри от Украйна и Бесарабия, като България ще бъде еднакво третирана от страна на Украйна, както другите страни-членки на ЕС, подчертава Председателят на БХРА.
От БХРА настояват и държавата да направи необходимите постъпки пред Европейската комисия за уеднаквяване движението на хора в рамките на Европейския съюз – при една и съща обстановка да има еднакви правила за движение в страните.
Каква е позицията на Министерство на външните работи и на депутатите от Комисията по туризъм в 47-то НС, очаквайте на сайта ни утре.
