На тъмно. Така досега се развиваха българските градове - планирането им и основните проекти за бъдещето се решаваха в няколко затворени групи и после се измолваше финансиране или от Европа, или от София. Сега заявката е, че това ще се промени. Инструментът, с който трябва да се случи, са Плановете за интегрирано развитие (ПИРО). "Те са инструмент за управление на общините и затова са най-важният документ, който общината има за 7-годишния период" обясни арх. Белин Молов, специалист в областта на устройственото планиране и градското развитие пред "Капитал". Той посочва, че общинските планове за интегрирано развитие са тясно свързани с приоритетите и визията за развитие на ннационално ниво.
През последните месеци по-големите градове приеха или са на крачка от това да приемат своите планове за периода 2021 - 2027 г. Европейските пари за новия период още не са тръгнали, но се очаква да се "отключат" тази година, а общините вече се подготвят.
В ПИРО-тата администрацията залага проектите за реализация за 7 години (или за оставащите 6 в случая), за които ще бъдат усвоявани средства, източниците на финансиране, евентуалните публични и публичночастни партньорства и т.н. (виж повече за това в карето)
Тази седмица "Капитал" представя плановете на четирите големи града извън София: Варна, Пловдив, Стара Загора и Бургас. Всички те планират инвестиции за средно милиард лева за следващите седем години. Почти изцяло на еврофондове ще разчита Стара Загора (1.5 от общо 1.6 млрд. лв.), а при другите градове очакванията са, че ще покрият с европари близо половината от планираните инвестиции. Останалото трябва да дойде от собствени средства, както и от държавно подпомагане.
Най-малко общо средства е планирал Бургас (752 млн. лв.), а най-много - Стара Загора - 1.65 млрд. лв. Трябва да се отбележи, че далеч не всичко от тези проекти ще бъде изпълнено. ПИРО-то е по-скоро меню: в него се залага всичко, което би могло да бъде направено, ако има пари. Какво ще бъде избрано, зависи от наличните средства и приоритетите на администрацията. Но ако го няма в менюто, даден проект почти сигурно няма да получи финансиране за периода до 2029 г.
Метро и болници
Варна е от общините, които, поне на хартия, са амбициозни откъм инвестиции. За следващите шест години тя е планирала над 1 милиард лева, които ще харчи най-вече за здраве и образование. Един от фокусите в плана са зелените инвестиции, като, разбира се, е включен и дългоочакваният проект за леко метро - поне първите две фази от него.
Общината си обещава, че ще задейства проекта за леката железница - чрез разширяването на бул. "Цар Освободител" и изграждането на участъка на железницата до летището и до новата икономическа зона. Това ще струва общо 270 млн. лв. Другият екотранспорт са нови автобуси - планирана е доставката на общо 40, като ще са 18-метрови съчленени такива, които се захранват от водород, както и 80 електрически автобуса (по 9 и 12 метра), плюс 12-метрови тролеи, които да се задвижват на батерии. За това са заделени 154 млн. лв.
Отново се е появила идеята за изграждане на втори мост над Варненското езеро, което би струвало 90 млн. лв. Към "зелените" проекти могат да се причислят и планираната канализация в "Златни пясъци" за 25.8 млн. лв., интегрирана система за управление на отпадъците за 80 млн. лв., изграждане на парк "Аспарухово", енергийно ефективни жилищни сгради за 50 млн. лв., изграждане на пристанище за рибарство и морски спортове с бази към него за 25 млн. лв.
Най-много инвестиции в здраве
Голяма част от средствата на града ще отидат за здравеопазване. Варна предвижда създаването на Център за иновативни изследвания на млечната жлеза срещу 144 млн. лв., ремонт и реконструкция на бившия "Павилион детска психиатрия" в УМБАЛ "Света Марина" и създаване на единен хематологичен център към нея срещу 22 млн. лв. Към болницата ще бъде изградена и нова сграда с клиники по инфекциозни болести, което ще струва 20 млн. лв. Варна иска и да изгради център за поддръжка на високотехнологично медицинско оборудване към Медицинския университет- Варна, срещу 70 млн. лв. Към университета са предвидени и още студентски общежития (60 млн. лв.).
Кварталът на иновациите
Най-скъпата идея тук е за цели 320 млн. лв. - тя е за изграждане на специализиран университетски център за развитие на иновационни практики в морелечението и рехабилитацията в местността Малка Чайка. Това включва създаване на лаборатории, инфраструктури за научни, спортни и културни дейности.
Тази идея набра скорост в последно време, тъй като в местността има много земя на университетите и общината. Около нея се върти и прословутия "Квартал на иновациите",който присъства в плановете на Варна за бъдещо развитие. Нежеланието на отделните играчи да сложат финансиране за нея на масата обаче обрече идеята на липса дори на проект. Очевидно е, че се чака помощ от държавата, което значи, че ако се случи, тази идея вероятно ще се сбъдне след години.
Малко спорт, малко арт
Освен парк в район "Аспарухово" общината планира и закрит плувен басейн в района (18 млн. лв.). Друго голямо обещание е нова концертна зала, която се планира на пристанище Варна срещу 50 млн. лв. Старата идея на група ентусиасти, подкрепени донякъде от общината, за оформяне на арт квартал "Таляна", по подобие на пловдивския "Капан", също е получила признание в плана. Поне на хартия, общината е заложила идеята за "надграждане" на историческото ядро на "Таляна" с индикативна стойност 10 млн. лв.
В света на ПИРО-тата
В идеалният вариант плановете ще са водеща стратегия за управление не само на властта, която ги е изготвила, но и на тази след нея. С тях би трябвало да се съобразяват ежегодно приеманите общински документи (вкл. бюджета), да се отчитат постигнатите резултати и да се актуализират, когато това е нужно. Плановете не следва да са само на общинската администрация, а да включат намерения и виждания на всички основни заинтересовани страни в местната общност - бизнеса, неправителствени организации и гражданите.
Европейските регулации изискват пари в следващите 9 години да се инвестират само в проекти, които са покрити в плановете. "Но за съжаление много често подобни планове за развитие се разработват просто защото по закон се налага, и стоят в някой шкаф на общината" коментира арх. Молов. След проведени обществени поръчки "Бим консултинг" е изпълнител на два от плановете - този на община Пловдив и този на община Варна, където фирмата е и единствен участник. "Бим консултинг" е една от консултантски компании, която активно работи с общини и държавни институции - при управление на европейски проекти, програми, прилагане на държавни помощи, оценка на административен капацитет и т.н. С обществени поръчки са избрани и разработчиците на плановете на Бургас ("Географика") и Стара Загора - "Естат" и "Файв консулт" в консорциум.
