Новини Турагенции

Намибия – непознатият диамант на Африка

  11.04.2022 15:20  
Намибия – непознатият диамант на Африка

Намибия е все още нетолкова известна държава, разположена в южната част на Африка. Малко са страните в света, които могат да се сравнят с нейната красота. Тя е впечатляваща и определено е една от дестинациите, които трябва да посетите поне веднъж в живота си. В нея се намират едни от най-магнетичните природни пейзажи на планетата – от огромните червени дюни и долини, осеяни със сухи дървета на Сосувлей, през резерватите с изумителни диви животни, до пясъчното „море“, спускащо се директно към Атлантическия океан.

Държавата носи името на пустинята

Намиб – най-старата и красива пустиня в света, която е на повече от 55 милиона години и е дълга над 2000 км. Тя е точно това, което човек си представя, когато чуе пустиня – нещо пусто с един и същ пясъчен пейзаж на много километри. В нея се намират и едни от най-високите пясъчни дюни в света. Сосувлей е най-популярната атракция и оттам се наблюдават впечатляващият залез на слънцето над Намиб. Най-високата дюна е близо 383 метра.

Намибия е огромна страна с население едва 2.5 млн. Човека - средно 2-ма души се разполагат на кв.км. Използват се над 30 различни езика, но официалният е английският, а от местните най-популярен и използван е ошивамбо. Малкото население създава удивителното усещане за безлюдност, море от пясъци се среща с океана, марсиански и лунни пейзажи, каменни дървета и планини създават впечатление за сюрреалистични гледки. Всичко е като декор от филмите. Срещат се слонове и лъвове, а пустинното дърво джудже Велвечия удивителната, чиито най-едри екземпляри стигат до 1 м височина и възраст 2000 години, е изобразено върху националния герб на Намибия като символ на издържливост, приспособяване и оцеляване.

Тук са най-големите солници на африканския континент, където цветът на водата се сменя от яркозелен до розовочервен, създавайки изумителен контраст. Във водите на Атлантическия океан се среща голямата морска петорка: кит, делфин, рибата мола, черногърбестата морска костенурка и африканският тюлен, а водоемите на националния парк Етоша в полуизсъхналата савана извикват представата за Ноев ковчег, където може да се види наведнъж смайващ брой животни.

Европейската цивилизация е оставила

прекрасни селища, а в далечните райони живеят хората Химба – последният полуномадски народ на страната, и хората Сан, познати като бушмени – най-старите коренни жители, обитавали територията на Южна Африка, Намибия и Ботсвана. Те са известни като отлични ловци, чиито предци преди 6000 години са оставили своето културно наследство върху скални рисунки и петроглифи в свещената планина Брандберг.

Столицата Виндхук е разположена на 1700 м в суровите планини Хомас-Хохланд в географския център на държавата. Първото селище възниква около воден източник през 1840 г., но след много битки и войни е разрушено. Градът е издигнат за втори път през 1890 г., когато страната е колонизирана от Германия. Със своите 325 000 жители, днес той е най-големият град в Намибия. Съвременен, космополитен, чист, безопасен и скъп, градът е пълен с кафенета, модни бутици, магазини, ресторанти и хотели с нощни клубове.

Отправете се към Хълма на влюбените,

откъдето се открива панорама към целия град. Трябва да видите църквата “Исус Христос”, която е символ на града, паметника на ездача, градините на парламента, Тинтенпалас (Инк Палас) ‒ Парламента и Националния съвет, и Алте Фесте ‒ най-старата сграда във Виндхук, построена през 1890 г. от немските колонизатори на Югозападна Африка като буферна зона между племената Нама и Хереро. Днес в старата крепост се помещава Националният музей.

Не е за изпускане посещението на фабрика за диаманти, където ще видите целия процес на обработка на този най-скъпоценен камък, така богато надарил страната. Обиколката включва кварталите Комасдал, Лудвигсдорф и Катутура – „врящото гърне“ на Намибия, където живеят две трети от населението и има представители на 8 различни култури. Задължително е да вечеряте в „Бирарията на Джо“ – най-популярният ресторант във Виндхук. В историята на страната немските колонизатори са оставили значителни следи. Благодарение на тях тук правят отлична бира и се чества празник, подобен на Октоберфест.

Разположено в района на Хомас в Централна Намибия, пустинното селище Солитър е като оазис в пустинята Намиб и е важна спирка по пътя към древните дюни на Сосусвлей, тъй като осигурява единствената бензиностанция, универсален магазин и пощенска станция между Сосусвлей и Валвис Бей. В него има малък бар, известен с ябълковия си пай, за който се казва, че е най-вкусният в страната. Оттук се открива красива гледка към непокътнатата природа на грандиозната пустиня Намиб.

Продължаваме към пустинния лодж,

разположен върху фосилизирани дюни. След се отправяме с открити джипове в пустинята да наблюдаваме залеза над вкаменените дюни. Отпускайки се в обятията на Намиб и заобиколен от пясъчен разкош, човек съзерцава залеза когато тези уникални дюни оживяват във вечерната светлина на древната пустиня и може само да се удивлява на великото творение на майката природа.

В живописния национален парк Намиб-Науклуфт е хубаво да се пристигне преди изгрев. Закуската е пикник около уединена дюна, откъдето се наслаждавате на изгрева над пустинните пясъци, които според светлината сменят цвета си от прасковено жълто през огнено червено до тъмно бордо. Акцентите са природните феномени Дюна 45, Дедвлей и Каньонът Сесрием, формирани от слънцето, вятъра и водата. Преди хиляди години пясъчните дюни, които се намират на 50 км от океана, започнали да обграждат влажната долина, в нея всичко започнало да изсъхва, а животинският свят също започнал да се приспособява към  новите условия. Дюна 45 е наречена на местоположението си. Тя се намира на 45 километра от град Сесрием. Известна с позицията си в близост до пътя и елегантната си форма, тя си е спечелила отличието „най-сниманата дюна в света“. Тя е една от малкото, разрешени за катерене. Висока е само 80 метра, отличава се с нежен наклон и не изисква напрегнат поход до върха.

Дедвлей е малко бяло глинено плато,

някогашен оазис, обсипан с акации и подхранван от река Цаучеб, която внезапно променила курса, оставяйки земята да изсъхне заедно с дърветата. „Дед“ на английски означава мъртъв, „влей“ на африкаанс – плато, заливано от вода, а името „Дедвлей“ – Мъртво плато. Въздухът бил толкова сух, че дърветата никога не изгнили – вместо това те били изцяло изцедени от влагата, така че днес, 900 години по-късно, те остават като изсушени, почернели стражи, изпъстрящи напуканата повърхност. Заобиколени от червено-розовите дюни на Намиб и на фона на синьото небе, те създават сюрреалистичен спектакъл, мечта на всеки фотограф.

След обяд посещаваме друга природна забележителност – Каньона Сесрием, дълбока пропаст, издълбана от вода през скали с каменисти стени, които се издигат рязко от двете страни. Името му идва от древни времена, когато ранните заселници са го използвали като източник на вода, връзвайки заедно шест кожени ремъка („ses riem“ - шест ремъка), за да спускат кофи във водата в основата на каньона.

На другия ден отпътуваме за крайбрежния град Свакопмунд. Пътят минава през район с необикновени пейзажи, извива се през каньони и ни връща назад във времето, преди появяването на човека. Тази зона е пресечена от Тропика на Козирога и е предимно плоска и камениста, в някои райони се намират живописни каньони и възвишения, където ще спрем за снимки. Проходът Куйсеб ни превежда през каньона Куйсеб, откъдето водите на едноименната река текат само от време на време, но достатъчно често, за да спрат напредването на червените пясъци на Намиб.

Луннната долина, едно непокътнато място,

е истинско напомняне за чудото, което е сътворила природата. Пейзажът е създаден от река Свакоп в резултат на години ерозия на меки пластове земя, които са били отложени в долината преди повече от 450 милиона години. Почвата тук е основно камениста, но в този регион се намират пясъчните дюни, които заемат голяма част от бреговата ивица между залива Валвис и Свакопмунд.

На около 50-60 км от крайбрежието се среща необикновеното пустинно растение Велвечия удивителната (Welwitschia Mirabilis), наричано „живият фосил“ и защитено от закона заради своята уникалност. Велвечията е истински феномен на живота в пустинята. По обяд пристигаме в най-красивия град в Намибия – Свакопмунд. Той е разположен в централната част на атлантическото крайбрежие на Намибия, на север от мястото, където река Свакоп се влива в Атлантическия океан. По суша градът е заобиколен от пустинята Намиб и Брега на скелетите. Заради хладното течение тук цари мек климат и го наричат „най-южния курорт на Северно море“. Целогодишните дневни температури са между 15°C – 25°C, рядко вали, но има гъсти мъгли и влажността на въздуха през нощта е висока.

Срещата на хладния морски въздух и нажежената пустиня създават уникалния морско-пустинен климат, към който са се приспособили местната флора и фауна, получаващи необходимата вода от росата или направо от въздуха. Освен океана и приятния климат, Свакопмунд привлича с величествените и необикновени пейзажи на пустинята Намиб, съхранената атмосфера от колониални времена и кухнята, в която традиционните немски ястия се приготвят с африкански продукти.

На следващия ден се отправяме към Кунене

в северозападна Намибия през района със зловещото име Скелетон Кост (Брегът на скелетите) – място, наричано от местните „Земята, която Господ направи в гнева си“. Виждате останки на корабокрушенчески кораб и продължаваме към областта Дамара. Името Дамараленд е дадено на северо-централната част на онова, което по-късно става Намибия, обитавана от Дамарите. Територията обхваща района от Овамболанд на север, пустинята Намиб на Запад, пустинята Калахари на изток и Виндхук на юг. Районът е разположен югозападно от националния парка Етоша – една от най-големите забележителности в Намибия, и е отделен от Атлантическия океан чрез Брега на Скелетите. Това е край на високите планини, безкрайните пясъци, руслата на отдавна пресъхнали реки и удивителни скални образувания – резултат от хилядолетната работа на вятъра, дъжда и промените в температурите.

Преди повече от 120 млн. години изригва вулкан, който разхвърля огромни късове гранит и превръща цялата местност в пустиня с малки дюни, в която се извисяват гранитни планини. Тук е най-високата планина в Намибия – Брадберг, с най-високия връх Кунигщтай – 2464 м. Името ѝ означава „Огнена планина“ заради изумителния оранжево-червен цвят, в който се обагрят скалите при залез слънце.

В местността Твифелфонтейн,

чието име в превод означава „Фонтан на съмнението“, е концентрирано най-богатото и интересно скално изкуство на територията на Африка. Хиляди туристи идват тук всяка година, за да видят 2500 скални рисунки от каменната ера, чиито автори са местни ловци-събирачи, обитавали тези земи преди хилядолетия. Районът е дом на 17 обекта на скално изкуство върху общо 212 гравирани каменни плочи, които изобразяват ловни сцени, различни животни и ритуални практики. Има още 13 обекта, показващи скални рисунки. Неслучайно през 2007 г. Твифелфонтейн е първият обект в Намибия, обявен за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Цял ден отделете за сафари с открити джипове в Националния парк Етоша в търсене на неговите обитатели: хищници, равнинни диви животни, влечуги и птици, които се скупчват около пръснатите из саваната водни източници, за да утолят жаждата си. Това е един от най-големите резервати в света с площ 22 270 кв. км През 1907 г., когато Намибия е била гер-манска колония, той е бил най-големият ловен резерват в света с площ 100 000 кв. км.

Паркът носи името на езерото Етоша,

което на езика на местното племе овамбо означава “Голямо място“. Преди милиарди години то е било част от огромния воден басейн Калахари-Окаванго с площ 2.5 млн. кв. км и e обхващало територии от Ботсвана, Намибия, Ангола, Замбия, Зимбабве и Южна Африка. Поради климатичните промени реките, които го захранвали с вода пресъхнали и днес в него се вливат две реки, а площта му е 5000 кв. км. Сега Етоша Пан представлява блестяща сребристо-зелена солена падина, заобиколена от саванни равнини и гори, обитавани от големи стада слонове. През сухия сезон тук има малко живот. В този период около постоянните водоизточници се събират стотици животни, чийто живот зависи от местните водоеми.

През дъждовния период Етоша Пан се превръща в плитко езеро, където се размножават и хранят фламинго, пеликани и различни бозайници идват да утолят жаждата си, включително леопарди, лъвове, бели носорози, хиени, антилопи и други. Етоша е дом на 4 от ‘’Големите 5’’ (слон, носорог, бивол, леопард и лъв), изключение прави само биволът. Тук може да се видят над 114 различни вида бозайници – от най-големите в света слонове, стигащи до 4 м височина, до джуджетата антилопи дик-дик, тежащи около 5 кг, зебри, жирафи, сини антилопи гну, дребни южно-африкански газели, лъвове, застрашения черен носорог и редкия бял носорог, чиято популация наскоро бе възстановена, около 340 вида птици, 110 вида влечуги, 16 амфибиеподобни и, учудващо, само 1 вид риба.

Не може да си тръгнете от Намибия без подаръци.

Затова трябва да посетите в столицата занаятчийския пазар в Окиханджа, където идват майсторите на дърворезби от цялата страна. Те практикуват древните си умения, за да продават своите стоки. Тъй като дървесината не е устойчива на времето,  дървените скулптури оцеляват по-малко от другите форми на изкуство и са скрит елемент в историята на изкуствата на много култури. Може да изберете от голямото разнообразие от ръчно резбовани дървени животни, купи или кутии за бижута.

Пътуването до Намибия е бутиково и ви предлага уникални срещи с „дивото“, незабравими гледки и преживявания, съчетани с комфорта за пътешественика. Това е страната с едни от най-завладяващите и непознати природни красоти, чиято аскетична хармония поразява въображението, предлага едни от най-силните усещания за пътешествениците из Африка!

Туроператорът „Никона“ организира екскурзия до Намибия с дата на тръгване 31 май 2022 г. Програмата е 12 дни с водач на български език. Повече може да видите на: https://www.nikona.bg/Africa/Namibia/ekskurzia-do-namibia-grupa.

Димо Христов