Анализи

Фондация Local Food подкрепя селския туризъм

   
Фондация Local Food подкрепя селския туризъм

„Три дни яли, пили и се веселили“ – така завършва не една народна приказка. Пиршеството с много храна и шумно веселие някога ознаменувало не само щастливи развръзки – художествени или съвсем реални, но и начала. Така изпращали младоженците на общото им пътешествие.
Името на Гергана Кабаиванова е добре познато на малките ферми и производители на храни в България. Вече десетилетие и половина тя работи за популяризиране на чистата, местна храна и по-добри условия за нейните производители. Отскоро, чрез проекта #ПендараНаСело, води градски хора директно до източника на храната – българското село.

Интересът на Гергана към здравословното хранене и начин на живот започва с майчинството и оттогава основателката на фондация „ЛокалФууд.бг“/Пендара (от английски „местна храна“) е основната движеща сила на движението за занаятчийска храна и селски туризъм в България. Първите фермерски кооперативи и пазари се появяват благодарение на усилията на група граждани, сред които е и Гергана, а успехът им дължи много на работата на „ЛокалФууд.бг“/Пендара. С академия „Пендара“ вече четири години Гергана и колегите ѝ помагат на микро и малки земеделски производители да развиват дейността си устойчиво.

Гергана вярва, че стимулирането на производството в селата и предлагането на местно приготвена храна може да е част от решението на проблема с обезлюдените селски райони. Важна предпоставка това да се случи обаче е участието и на държавата, смята тя – конкретно с приемането на наредба, регулираща производството в малки количества, и мерки за подпомагане на селския туризъм. Не по-малко важно е провеждането на обучения за производители и домакини. „Повече трябва да се направи на ниво преживяване в селата“, казва Гергана.

„ЛокалФууд.бг“/Пендара е дългогодишен партньор на Фондация „Америка за България“ и част от експертното жури в конкурса на Фондацията за развитие на селски туризъм в Северна България. Целта на конкурса беше да идентифицира туристически проекти, предлагащи вкусна храна и автентични преживявания на посетителите.

С Гергана разговаряхме за занаятчийското производство, възможностите за развитие на селски туризъм в България и уроците от конкурса. Интервюто е пред Фондация "Америка за България" и е качено на техния сайт.

Какво всъщност е селски туризъм?

Гергана Кабаиванова: Селският туризъм е най-общо казано алтернативата на масовия туризъм, при който ключов фактор е не настаняването на гостите, а преживяването, което могат да получат туристите, съчетавайки храна с природа, с местен бит и култура, и с лична връзка с домакините. Усещаното за вкуса на храната е най-автентично, когато си на село, когато си заобиколен от местните хора, облечени по техния неповторим начин, дори когато усещаш миризмата на животни наоколо, на пръст, на земеделски култури…

„Америка за България“: До много скоро имаше осезаем отлив от селата, а сега наблюдаваме обратното – все по-силен интерес към селския начин на живот. Какво се промени?

Г.К.: Това, което отключи интереса към селския туризъм, е Ковид ситуацията в България, която насочи по-голямо внимание към вътрешния туризъм. Хората, вместо да почиват в Гърция или в Турция, се ориентираха към българските възможности. Преди Ковид селският туризъм сякаш беше повече настаняване на квартира на село, без да се дава толкова голямо значение на преживяванията, докато предишните две лета се наложи собствениците на къщи за гости да се замислят за предлагането на приключения и преживявания, които да компенсират интереса на туристите. Това отприщи интереса в България да се развива селски туризъм.

„Америка за България“: С колегите ви пътувате из цялата страна. Какъв е потенциалът ѝ за развитие на селски туризъм?

Г.К.: Имаме достатъчно добри условия и потенциал от гледна точка на природа, на култура, на хранителни традиции, на това, което може да се изкара от селото и да се покаже. Голямото предизвикателство е, че селските хора нямат самочувствие, че ги имат тези неща, те не осъзнават, че това е потенциал за развитие на туризъм. Приемат ги за местна даденост и чувството им за гордост не е така развито, че да могат да го представят като нещо, което може да подобри поминъка им и местната икономика.

Друг е моментът, че за голяма група хора в селата думи като бизнес и маркетинг са пошли, нещо, от което те искат да се предпазят. Дори да се създадат по-облекчени условия за опериране в селския туризъм, дори да се създадат условия за регистрация на храни домашно производство, именно тази неразвита култура, това неразвито разбиране у хората на село, че трябва да правят бизнес, няма да им позволи да бъдат успешни. Трябва да се работи за развитието на такова разбиране чрез обучения.

Има разлика в различните региони на страната разбира се. Родопите като цяло са развити много повече в селския туризъм отколкото Северна България, затова усилията на конкурса на Фондацията бяха насочени към севера. В Родопите вече има обособени места, в които функционират няколко къщи за гости, места за хранене, атракции и по-различните услуги, които те предлагат, всъщност са насочени към храната, към селския бит – това хората да облекат местни носии, да се поразходят и да си направят снимки с тях. Изнасят се музикални програми от читалищата, а фермерите в района предлагат своята продукция в местата за хранене и директно на посетители. Това са преживявания, които няма как да се пресъздадат от масовия туризъм. Автентичното място е на село, в малките общности.

На село движението на туристи е в по-малки обеми, т.е. най-често се посрещат групи от порядъка на 4 до 6 души, по-рядко до 10. Няма я тази тълпа, тази шумотевица, която има в големите курорти. Дори от гледна точка на безопасност от това, което ни връхлетя през последните две години, селският туризъм е за предпочитане, защото позволява социална дистанция.

През него може по-добре да се практикува и културно-исторически туризъм. Селският туризъм е за хора, които искат да научават нови неща и да се развиват.

„Америка за България“: Споменахте, че „повече трябва да се направи на ниво преживяване в селата“. Обяснете малко по-подробно, моля.

Г.К.: От над 3600 къщи, едва 200 – 300 предлагат изхранване и присъствие на домакина на място. Голяма част от стопаните на къщи за гости ги отварят за резервации, но без да предлагат личен подход в обслужването. Дори има къщи, в които ключът е оставен някъде и стопаните изобщо не се появяват по време на престоя на гостите.

В селския туризъм обикновено говорим за семеен бизнес, в който хората от семейството са ангажирани с обслужването му, рядко се наемат външни хора. Много от собствениците бяха изненадани от интереса към селото през 2020 година и с охота приемаха големия човекопоток и възможността да получат повече приходи, но от друга страна нямаха време да развият качеството на услугите си.

Има и успешни примери, и те са свързани с това, че домакинът е постоянно там, той живее в тази къща, в повечето случаи има градина, в която се отглеждат собствени зеленчуци, а храната се приготвя по домашен начин. Рядко има ресторант или механа, в която да се предлагат в големи количества и по масовия начин храни, по-скоро става въпрос за малки кухненски помещения, в които се посрещат малки групи, и отношението е доста лично. Домакинът споделя вечерята и общува с гостите си през цялата вечер.

Гостите от своя страна се уверяват, че консумират натурална, качествена храна чрез посещение на самото поле, в което се отглеждат зеленчуците, и чрез представяне на начина на производство от страна на стопанина. Това се търси при комуникацията, която се осъществява на фермерските пазари, но тогава формата е диалог, вербална презентация, а когато е на място, на село, потребителят наистина може да се убеди в начина на производство на продуктите.

„Америка за България“: Личното отношение ли отличава одобрените проекти в конкурса за развитие на селски туризъм в Северна България, който журирахте? Споделете своите впечатления, моля.

Г.К.: Във всички проекти видях искрено желание за практикуване на селски туризъм, но една голяма част от кандидатите са насочили вниманието си да подобрят базата си, да създадат по-уютна, по-луксозна среда и именно преживяванията им убягват. Мисленето е, че ако направят по-комфортна къщата, това ще привлече повече туристи, но същевременно предлагат по-малко маркетинг, по-малко събития и преживявания, заради които едно семейство от София или Пловдив да пропътува стотици километри, за да отиде на това място.

В селския туризъм хората се насочват към посещение на даден регион, не на дадена къща за гости. Освен да видят къщата, искат да хапнат нещо, да се срещнат с местни хора. Няма как една къща с един стопанин да привлече вниманието на посетители в района. Трябва да се направи общностна организация, за да се предлага микс от услуги – един човек от селото да предлага нощувки, друг храна, трети да предоставя превоз до дадено природно място, четвърти да разкаже историята на селото, да бъде водач. Това би донесло успех в селския туризъм.

От оценителите се търсеше много да има общностен елемент и един от успешните примери е винарска изба „Царев брод“ (в село Царев брод, област Шумен, бел. ред.), които преди да кандидатстват с този проект, са развивали впечатляваща работа за ангажиране на всички изби в тяхната област. Имат създадена мрежа и уебсайт, който обединява всички, и освен да предлагат услуги за собствената си винарна, те включват и други изби в своите програми, турове и маршрути. Също така, те обучават по-малки изби как да посрещат гости.

Ферма Каряна (в село Ягодово, област Монтана, бел.ред.) е инициатор на кооперация в района, която обединява местни пчелари, производители на зеленчуци и други млечни продукти, а проектът им предлага фермерски пазар и услуги, които ще дойдат от другите ферми в района.

Читалище „Н. Й. Вапцаров 1873“ в Тутракан е друг добър пример, в който се обединяват и къщи за гости, и местни жители, и туроператори, за да се развие районът като дестинация за туризъм.

Всички 20 одобрени проекта са много интересни. Доста са порабитили, преди да кандидатстват, и стъпват на добре разработени концепции.

„Америка за България“: Вероятно няма друг човек в България, който да е направил повече от вас за популяризиране на местното производство и консумацията на чиста, селска храна, а от няколко години свързвате малките производители на село и крайния потребител и като водите градските хората в селата. Как се превърнахте в посланика на селото в града?

Г.К.: Моят интерес към местните храни и фермерските пазари започна от гражданското движение на хранителните кооперативи, в което хора от града, предимно млади хора с малки деца, търсеха директна връзка с производители на чиста храна от село. Първоначално това се правеше неформално. Започнахме да правим фермерските пазари, за да има официална, легална форма, по която да се прави търговия с такива продукти. Налагането на фермерските пазари като успешен модел трая 5 – 6 години. Сега всеки в България знае какво е фермерски пазар, докато в началото, когато излязохме с маси с продукция в моловете и други обществени места, хората ни гледаха много странно и ни питаха, „Вие какви ги вършите?“

Преди да се захвана със селски туризъм, насърчавахме нашите производители по пазарите да общуват с клиентите си, да им разказват за практиките си, да показват снимки, брошури, за да ги убедят, че продукцията им е натурална. Правили сме няколко събития, в които сме водили клиенти на пазарите на място във фермите и винаги им е било много интересно и вкусно.

Заради Ковид изпъкна възможността да се доказва натуралността на продуктите чрез повече селски туризъм – чрез посещения и събития във фермите, под формата на фестивали с участието на ферми. Виждам колко неразвит потенциал има в това и затова насочих усилия натам – за да подпомогна и по този начин предлагането на продуктите и връзката с клиентите.

По-важен обаче е дългосрочният социален ефект – като стимулира производството в селата и предлагането на местна храна, селският туризъм би разрешил отчасти обезлюдяването на селата.

„Америка за България“: Участниците в приключенията #ПендараНаСело се потапят в един друг свят. Разкажете повече за организираните от вас посещения на село и защо са много повече от кулинарни турове.

Г.К.: Искаме да вкараме градските хора в обувките на хората от селото поне за ден – да влязат в тяхната къща, да седнат на тяхната маса, да чуят историята им, да готвят заедно, да пеят заедно… Съпреживяваме мястото по най-непринудения начин – влизайки в естествената среда на хората в селата. Ние като организация почти не се намесваме, оставяме и предразполагаме гостите да си общуват директно с нашите домакини.

„Америка за България“: Какви приключения предстоят?

Г.К.: През април ще посетим селата по горното поречие на Арда. Там ще направим кулинарни работилници за приготвяне на традиционен клин, който е доста популярен в менюто на българските ресторанти, но ще го приготвим по автентичния начин – който понякога включва месо, както и сезонни плодове и зеленчуци. Ще правим пролетни клинове с пълнеж от спанак, с прясно зеле и с коприва. Работилниците ще се проведат в една къща в Горна Арда, където кметицата на селото ще ни разкаже за историята на района. Ще облечем носии и ще се снимаме на фона на страхотни панорамни гледки.

Специална гостенка на събитието ще бъде победителката от MasterChef България за 2021 година Мария Жекова, която живее в този край и ще покаже как се съчетават модерни практики с традиция.


„Америка за България“: Как бихте искала да се развие селският туризъм в България след пет години?

Г.К.: Селският туризъм е ценен именно защото представя автентичността си. Всяка намеса, всяка иновация трябва да се прави с мисъл за съхранението на тази автентичност, включително храните, пейзажа и културата на местните хора. Трябва да има минимално въздействие, минимална промяна на характерното за този край. Отговорност и на тези, които предлагат услугите, и на местната власт, е да създадат такива правила, че посещението на гостите да бъде безопасно за тази автентичност. Трябва да бъде организирана система за паркиране и настаняване на гостите така, че това да не пречи на нормалните дейности в селото.

Предлагането на местни продукти изисква и някаква степен на коопериране между производителите – на разработване на общностен модел, а не за индивидуално развитие на бизнеса. Иска ми се хората в областта да не се фокусират единствено върху развитието на собствената си база и продукти, а наистина да имат един по-общностен поглед и въздействие, да обучават и други, които искат да се развиват в туризма. Ключът към успеха на Тоскана и други региони в Европа е именно този. Персоналът там е изцяло от местната общност, храната е от малки производители, всичко, което се предлага в един обект, е продукт на местната общност. Това със сигурност се цени много от гостите и е предпоставка за предлагане на добра цена. Туристите се умориха да виждат магнитчета и значки, произведени в Китай, и биха платили повече за нещо, което е произведено от местни ръце и местна суровина. Това ми се иска да видя: хората да се обърнат максимално към местната си общност – да я обучават за възможностите, да я подготвят за предизвикателствата и да споделят успеха си.



Анкета

Къде ще пътувате за априлската ваканция?


Резултати