Анализи Турагенции

Съвременните обитатели на Петра

  30.05.2022 14:42  
Съвременните обитатели на Петра

Представете си. Йордания, краят на октомври. Ранна утрин около 08:00. Или поне ви се струва ранна, тъй като ви е седми ден в страната и умората започва да се натрупва. Спали сте в много странен хотел, в който тоалетната е вътре в стаята, и в 04:00 сте били поканени на молитва. Очите ви леко смъдят от ежедневното общуване с прах и пясък, а изгорелите червени ръкави, врат и деколте ви наболяват въпреки обилното мазане с крем. Макар официално да е есен, още е горещо и за пореден път се чудите защо, за бога, не си взехте леки, широки и проветриви панталони вместо прилепналите дънки.

Обаче. Нищо от това няма значение, защото стоите на входа на Петра. ПЕТРА! Розовият град, Перлата на пустинята, Приказка от камък и така нататък. Входът не е особено романтичен с шарените плющящи сергии, обаче вие сте изпълнени с радостно очакване. Очаква ви Каньонът на полумесеца от „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“! Очакват ви изумителните фасади, за които сте гледали и слушали множество теории как точно са изрязани от скалата. Очакват ви и неща, които не сте виждали, но знаете, че са там и чакат да бъдат видени.

Това, което не очаквате, са съвременните обитатели на древния град. Някои от тях предвидими, но други в пълен дисонанс с един защитен културен паметник на световното наследство, или дори с Индиана Джоунс. Първата група вероятно няма да видите веднага след входа. Но ще я помиришете. Тя представлява локалния транспорт в Петра и се състои от камили, коне и магарета. Последните можете да срещнете и комплектовани под формата на своеобразни рикши. Необходимостта от местен транспорт е вероятно напълно оправдана, имайки предвид, че само Каньонът Ал-Сик е дълъг 1200 метра, а той е едва Портата към града. Освен това трудно ще си представите по-екологичен и устойчив транспорт от този. Но ах, миризмата…

Присъствието на тези съвременни обитатели на Петра става осезаемо още в така наречения Баб Ал-Сик, или преддверието към Портата на града. Покрай Блоковете на джиновете и Гробницата с обелиските. Покрай пясъчни стълби, водещи в нищото. Сгъстява се при навлизането в каньона и продухва синусите, докато се дивите на въображението на природата, изваяла подобни форми в скалите. Леко се разрежда, когато излезете при Съкровищницата – една от най-прочутите гледки в света, но после пак се концентрира в прохода към Площада на фасадите, където впрочем първо попадате на паркинга за камили.

Тук имате опцията да се издигнете над тези неща, като се отклоните от основния туристически маршрут и се изкачите високо над Площада до така нареченото Високо място. Към този момент вече ще сте научили, че повечето неща в Петра са „така наречени“ и „предполагаеми“. Това да не ви притеснява, очарованието на това невероятно място винаги ще надделява. Високото място е с предполагаемо ритуално предназначение. Спускайки се от другата му страна, ще намерите съседния каньон и съседните издълбани в скалите фасади, така наречени Градинският храм, Гробницата на римския войник и Триклиниумът. Малко по-нататък ще намерите и втората група съвременни обитатели на Петра. Кози.

Тази група, трябва да си признаете, е изненадваща. Не става дума за дивите кози, познати на нас, българите, като най-добрите катерачи в Пирин и Рила. Говорим за съвсем домашни кози в преобладаващо черно-бяла разцветка. Ползващи невероятните фасадни гробници като кошари. Можете да ги видите само встрани от основните туристически пътеки, например в близост до древното бунище на Петра, където по-хитрите туристи си играят на археолози и току пъхат по някое парче стара керамика в раниците.

Както може да се очаква, не след дълго се появяват и собствениците на козите, също стратегически разположени в страничните каньони, извън обичайния туристопоток. Съвременните номади в Йордания са обявени от краля си за живо културно наследство и са съответно защитени от закона. Имат право да се придвижват свободно из цялата територия на страната и да се заседяват където поискат. Ще установите, че някои са се заседяли точно в обекта на Световното културно наследство. Можете да попаднете на баба, бъркаща нещо в гърне на открит огън в скална ниша, в съседство с шатра с резервоар за вода и соларни панели. Ако решите да пообщувате с тези съвременни обитатели на Петра, имайте предвид, че ще ви трябват всички не-речеви комуникационни умения, а освен това трябва да се отнасяте предпазливо към указанията, които могат да ви дадат за пътя. Съвсем лесно можете да се озовете на върха на поредния хълм, надвиснали над иначе живописните фасади долу и без видима пътека, която да дава надежда, че все отнякъде може да се слезе.

Ако издържите всички тези изпитания, накрая ще можете да се върнете към основния туристически маршрут и четвъртата и най-голяма група съвременни обитатели на древния град. Туристите. За разлика от другите, тази група си е съвсем очаквана и дори желана на това място. Има само една интересна особеност. Всеки уважаващ себе си пътешественик копнее за и се стреми към „места, лишени от тълпи“. Без да си признава, че за всички останали той представлява въпросната тълпа. Любопитен феномен.

За да завършите пътешествието си из Петра, ви остава да изкачите многобройните стъпала до така нареченият Манастир, който предполагаемо е бил обществена сграда с ритуално предназначение. Оттам можете да се върнете обратно през римската част на града, покрай Царските гробници и Амфитеатъра до Площада на фасадите и оттам пак през Ал-Сик и неговия Баб.

А сега си представете отново. Същият ден, привечер. Все още сте в Йордания в края на октомври. Излизате от града в надбягване със залеза, тъй като улично осветление липсва, а не сте се сетили да си вземете фенерче. Вероятно не си усещате краката, но сетивата ви са препълнени с чудесата, които човек и природа са успели да сътворят със съвместни усилия. Чувствате известна дехидратация и замайване, но нищо, което да не може да се оправи с една супа от леща, халба бира и добър сън. Говоря от личен опит. Само не забравяйте да проверите цените преди втората халба.

Симана Марковска, автор и блогър

*Текстът е публикуван в книгата "Антология на миражите", в която са представени 50 чудеса на света и прочути забележителности, описани от български журналисти пътешественици. Симана Марковска е автор на блог за пътешествия под името Маня Туристката (https://manyathetourist.com/). Блогът скоро навърши две години, а междувременно към него се присъединиха електронният и аудио-пътепис „ОАЕ за начинаещи“ и книгата „Йордания за начинаещи“.

Търсете новата книга "Антология на миражите" в книжарниците. Издател е "Книгомания"