Бройките туристи не са предизвикателство за туризма

Трябва да излезем от нишата на страни като Тунис и Турция, с които ни сравняват като цени, защото сме страна от ЕС. Това казва в интервю пред TravelNews Мария Янкова, управител на туроператора „Бояна - МГ“, който е повече от 25 години на пазара. През миналата година печели отличието за най-добрата DMC компания в България от престижните World Travel Awards. За тази година е номинирана в категорията за туристически агенции. Интервюто с нея направи Мирослав Иванов.

Какво е положението в туроператорския бизнес?

• Ако говирим за изходящия туризъм, той е доста трудноват и е много различен от бизнеса, който правихме преди пандемията. От гледна точка на това, че животът изцляло се промени. Освен здравните норми, промени се и авиобизнесът, тъй като няма достатъчно екипаж, защото хората са се насочили в други сфери и в момента се наблюдава едно непрекъснато търсене на самолети. Също така цената на горивата продължава да вдига самолетните билети, които са важни в съвременния outgoing, защото хората свикнаха да пътуват с нискотарифните превозвачи, а те изместиха до голяма степен автобусите за близки дестинации. Вече и лоу кост авиокомпаниите не са толкова лоу кост. За нас туроператорите е трудно в момента с високите цени, промените и отмяната на полети. Много често туроператорите са принудени да искат допълнителни горивни такси заради това постоянно увеличение на цените на керосина. Ковид пандемията и войната в Украйна доведоха до много висока инфлация. Вече се качват цените не само на горивото, а и на услугите на място. Като към това се добавят и проблемите с работната ръка, както в България, така и в чужбина, това води до неудоволетвореност на туристите от качеството на обслужване. Вече с умиление си спомняме за онези клиенти, които искаха да бъдат в един и същи хотел всяка година и с един и същи изглед. Това все по-малко се среща и сигурно ще се забрави като практика.
   

За къде пътуват най-много в момента българите?

• От нашия опит българите пътуват навсякъде. За летния сезон са най-предпочитани Гърция и Турция, а до някаква степен и България. Също така в късната пролет и ранната есен се търсят Египет, Тунис, Мароко, тоест отваря се ветрилото на Близкия изток. Вървейки към зимата, отиваме към екзотиките. Азия както знаете води по-стриктна здравна политика и затова в миналия сезон се преоткри Африка и дестинации като Занзибар, Мавриций, Кабо Верде, Кения. Предлогам и следващият сезон ще са тези, защото са най-близки.

Възстановява ли се изходящият туризъм до нивата преди пандемията?

- Не съвсем. Нашите очаквания бяха, че 2022 г. ще е началото на възстановяването. Но поради войната и инфлацията ще се отложи към 2024-2025 г. Но вече няма да се пътува по същия начин, по който се случваше преди 2019 г. Сега се търсят по-малки групи и по-рядко ще се правят чартъри. Добре е, че колегите туроператори се обединяват като правят чартъри в момента. Бизнесът си подава ръка и си помага, за да продължи напред.

Вие работите и на чуждите пазари. От кои водите основно туристи?

• Имаме цялото ветрило от услуги, което може да предложи България и Балканите като регион. Когато няма пандемия и да се надяваме, че войната също скоро ще свърши, ветрилото е доста широко. Посрещаме туристи от всички контитненти без Африка. Имаме хора от Австралия, Полша, Тайланд, Бразилия, Сингапур, Индия, Австрия, Германия, Белгия, Япония, Италия, Израел, Чехия, Латинска Америка, САЩ и др. За 2022 г. имаме сериозни запитвания от САЩ, Австрия, Великобритания,  Бразилия, Австралия, Ирландия и Япония. Това са тези, по които се работи. Правим обиколни турове, но приемаме туристи и през лятото от Европа по нашето крайбрежие.

За летния сезон по Българското Черноморие има ли ръст? Възстановяват ли се нивата от 2019 г. или сме още далеч?

• Зависи от пазарите. Примерно немският пазар не е на тези нива. Вероятно германците  се притесняват повече от войната. В момента по нашето Черноморие туристите са основно от Великобритания, Полша и от Чехия. Дори румънците не са толкова много, вероятно защото и те са гранична страна и отиват в други държави като Турция и Гърция. Ако сравняваме с 2019 г., вероятно има фирми, които са си увеличили обемите. Но това са основните пазари, които се приближават или стигат нивата от преди пандемията. Ние посрещаме туристи от Румъния, Полша, Чехия и Италия, както и българи. Преди войната посрещахме гости и от Украйна и Русия.

Казахте туристи от Италия. И те ли идват на море в България?

• О да, отдавна. Идват на море, също и много се интересуват от културен туризъм в България. Това са едни от най-големите ценители на историческите, културни и природни забележителности в България, както и на хубавото вино и храна. Много се интересуват от културата ни. Като заведете един италианец в Боянската църква и той види на живо, че ренесансът в България е започнал преди този в Италия, той остава учуден, изумен и се отнася с голям респект към българската история.

Какви са предизвикателствата пред българския туризъм?

• Бройките туристи не са предизвикателство за туризма. Всички трябва да обърнем внимание на това какви туристи искаме да привличаме, какви са пътищата да ги привличаме и как да го направим. Трябва да се отървем от имиджа на евтина дестинация. Ниските заплати ни пречат да задържаме персонала си. Трябва да излезем от нишата на страни като Тунис и Турция, с които ни сравняват като цени, защото сме страна от ЕС. Трябва да се подчертаят големите инвестиции, които бяха направени в туризма. Има вложени над 15 милиарда евро в нови хотели в България. Имаме прекрасна база от 4 и 5 - звездни хотели, но разполагаме с двузвездна инфраструктура. Не трябва да се състезаваме помежду си, кой на кого да вземе партньора с по-ниска цена, което доведе до фалита на много български колеги, а трябва да видим какви са ни сметките и да се държим достойно в сферата на ценовата ни политика. Преди 15 години имаше една програма на германското правителство да праща своите пенсионери и млади експерти в страни, които имат нужда от помощ за развитието на своите бизнеси. Ние кандидатствахме, одобриха ни и при нас дойде специалист, който даде своето експертно мнение как по-добре да се позиционираме на германския пазар и какво в работата ни не е добре. След двуседмичен престой и преглед на програми и документи, неговото заключение беше: „Мили хора, вие сте страхотни и вършите страхотна работа, но си оправете калкулациите. Не може да залагате 5% печалба и да очаквате да се развиете. В Германия средната печалба е 30%, която ви дава възможност да плащате достойни заплати, данъци и да имате пари за инвестиции в нови технологии“. А ние във взаимната си конкуренция в изходящия и входящия туризъм правим така, че не успяваме винаги да дадем добър продукт заради цената и се самоизяждаме.

Понеже заговорихме за имиджа на България, какво трабва да се направи за по-добрата реклама на България? Как трябва да се рекламира България?

• Първо трябва да станем дестинация за четири сезона. Трябва да се направи всичко възможно рекламата да е за дълъг сезон, защото ние имаме хотели с много добри СПА центрове по северното краибрежие в района на Златни пясъци и Св. Константин и Елена. Да се наблегне на традците. От нас са се учили в началото Турция като са тръгвали като туристическа дестинация. Спомням си в Албена как се плацикаха скандинавски деца, които идваха май-април и си тръгваха ноември. Затова трябва да предложим богата програма, за да остават по-дълго. Но в момента няма персонал. Като отидете в курортите в средата на септември и вече усещаш, че е пусто и тъжно. Нашият персонал се изнася в чужбина, украинците идват от изток, а българите отиват на запад. Ние вече по цени на всичко гоним европейските стандарти, но трябва да започнем да ги гоним като възнаграждения и социална политика, за да задържим персонала. Това е едно предизвикателство за туристическия бранш. Направихме всичко възможно тези две години през пандемията да задържим персонала.

А по отношение на рекламата?

• Да се върнем на рекламата. Не трябва да се рекламираме като евтина дестинация, а като такава с добро обслужване. Вече има много хотели и винопоризводители със съответните места за дегустация. Има много къщи, където могат да се наемат шеф готвачи и да създадат невероятни продукти за ВИП клиенти. Има автопарк, който също може да бъде в тази услуга. Тоест да се насочим в рекламата си към един сегмент по-индивидуален, който е по-добре платен и е целогодишен турист. Имаме снега, планините, СПА комплексите и морските курорти.

Трябва ли бизнесът да участва в рекламата на България като дава съвети на министерството?

• Определено. В туризма се включва още транспортът, екскурзоводите, ресторантите и турагентската дейност, а не само хотелиерите и туроператорите. Трябва да се включат всички компоненти. Към министъра на туризма трябва да има някакво постоянно звено, дори да е на ротационен принцип, като фирми да дават съвети на базата на някакви критерии. В министерството има добри хора, но там се сменят по политически причини и персоналът не се задържа дълго. Всъщност вие знаете, че министрите са политически лица. Те не винаги са специалисти или изобщо имат нещо общо с туризма. Винаги трябва да има един обществен кръг от браншовици и професионалисти. В Германия браншът ръководи бизнеса, а тук ни се спуска отгоре какво да правим и всеки се спасява сам. Инициативата, която беше подета 2020 година с тези 35 евро, които се даваха на туроператори, беше страхотен стимул, защото дори да имаше празни седалки полетите не спираха. Това бяха пари, които реално влязоха в рекламата на България. Самият бизнес, който работеше за страната, имаше интерес да го прави. Но сега те не си получават парите и този стимул го няма за този сезон. Няма индикация от правителството в оставка или от служебните правителства преди това, че тази програма ще продължи. Тези пари отиват в европейски туроператори, но се връщат като туристи в нашите бизнеси.