България може да бъде дестинация за културно-исторически туризъм, каквито са Гърция и Италия, но за това ще трябва подкрепа от държавата. В това е убеден проф. Николай Овчаров, само часове преди да отбележи 65-ия си рожден ден. Намираме го във възрожденската му къща в Златоград. Под карантина заради COVID е, но още ден-два и се връща на разкопките на Перперикон, пише Труд.
Въпреки проблемите, които това лято се очертават, заради спрените държавни пари, археологът не мисли да се отказва и е твърдо решен уникалният скален град да бъде разкрит изцяло. Той лесно може да се определи като делото на живота му, защото сам казва, че древен град „се копае“ с години, дори десетилетия.
„Видял съм достатъчно много неща, не ми се иска да отварям нови обекти вече. Но има много градове, които не се копаят за година-две, не се копаят и за един живот, както се казва. Когато завършим Перперикон, ще бъде нещо уникално. Няма град, разкрит в такава степен като него в цяла България. Много трудно се копаят градове, защото ако приключим в следващите 3 години, това ще е четвърт век - 25 години, интензивни разкопки. Мисионис е доста в началото, няма да мога да го видя аз разкрит докрай. Наследниците ще го направят, Слава Богу, има археолози, които вървят по нашия път. Ако успеем да завършим Перперикон, той ще бъде еталон, както е например Ефес в Турция. Град, в който с часове може да се разхождаш по улиците, по кварталите, да видиш 3D възстановки, да си изпиеш кафето в посетителския център - изобщо това, на което казваме културен туризъм“, чертае едно близко, добро бъдеще за българския туризъм историкът. Но плановете му не спират дотук.
По стъпките на древните
Казва, че е радостен от факта, че е един от хората, които са положили основните на културно-историческия туризъм в страната и които са създали дестинация като Виа Родопика.
„Тя тръгва от Перперикон, стига до Златоград и минава през паметници като храма Орфей при Татул, пещерата Утроба с храм на Великата Богиня майка, манастира „Св. Йоан Предтеча“ и много други. Това е дестинация, по която се движат над половин милион души годишно, ето и сега виждам улиците под мен, които са пълни с туристи, които се движат напред-назад. 90 процента от тези туристи ще отидат на Перперикон, ще отидат и на другите паметници. Това е истинската действаща дестинация за културен туризъм, която ние създадохме от нищото. Надявам се и на други места да се направят такива неща. В Казанлък се надяваме също да имаме такъв маршрут за туризъм. По-късно тези маршрути ще бъдат свързани помежду си и така ще се получи това, което всички ние мечтаем - да бъдем като нашите съседи, като гърците, като турците, като Италия. Все пак България е сред страните с най-много археологически забележителности в Европа, но този странен акт на Министерството на културата, изобщо на правителството ни лишава от тази инерция, която набрахме в последните години. Дано се осъзнаят и да отпуснат средства, за да вържем годината“, споделя проф. Овчаров.
Археологическо лято 2022
На първо време обаче това археологическо лято ще е трудно. „Хубавите неща няма да са толкова много, вече достатъчно говорихме за това, че Перперикон и още няколко обекта са отрязани от държавни финансиране, поради неразбиране от страна на Министерството на културата, или може би от страна на Министерството на финансите за това колко са важни.
Пари за развитието на културен туризъм има във финансовото министерство по някакви причини те решиха да поискат мнение от Министерството на културата и там неизвестно защо младият министър даде отрицателен отговор, макар че тук говорим за гарантирани пари в националния бюджет. Става дума за пет обекта - Перперикон, Хераклея Синтика край Петрич, Рациария край Видин, Мисионис край Търговище и Провадия - Солницата, които трябваше да бъдат финансирани с оглед на развитието на културния туризъм най-вече, не само на научната стойност. Това е огромната разлика, заради която се иска това целево финансиране и при това положение всички тези обекти или остава без никакво финансиране или с някакво минимално от страна на общините, в които се намират. Така, например Перперикон ще бъде финансиран с 50-60 хиляди лева, същото се отнася за Мисионис. Доколкото имам сведения, Васил Николов в Провадия - Солницата има 15-ина хиляди лева, същата сума има и доц. Димитров в Рациария във Враца. Така че всъщност ще се оцелява, което не е добре, защото говорим за големи градове, които видяхме с целевото финансиране през предишните години как се разкриха, например на Хераклея Синтика целият форум, как доц. Димитров попадна в Рициария на едни от петте най-големи обществени бани в Римската империя за всички времена. На Перперикон да не говорим за некропола от мавзолеи-ротонди, каквито има само в Рим. Всички това отива на кино, сега в момента сме се свили. На Перперикон с тези 19 човека, които имаме, сме се хванали с един малък участък, не в големия с ротондите, близо е до двореца-светилище до храма на Дионис. Оставил съм си там една зона, за която знам от 2005-2006 г., че може да излезе нещо интересно и са необходими по-малко хора. Може би ще имаме там една част от големия храм на Дионис, която още не е разкрита. Сега да успеем да я хванем с тези малко хора“, разкрита ни плановете си ръководителят на разкопките.
Четири десетилетия в търсене
След повече от 40 години разкопки у нас проф. Овчаров най-много се гордее с 30-е години проучвания във Велики Преслав, когато заедно с баща си - покойния Димитър Овчаров, разкриват патриаршеската част на царските дворци на Симеон.
„Гордея се и с разкопките на Урвич край София, пак обект на Димитър Овчаров, който с Бони Петрунова продължихме в последните години и разкрихме манастира на Паисий Хилендарски, и Свищов - буквално преди 2 дни завършихме книгата за него. Замъкът на Средновековния град, 9 метра запазен, в центъра на града. Изключителна радост за свищовлии, защото смятат на базата на това да развият културния туризъм. Разбира се, Късноантичният и средновековен град Мисионис, край Търговище, пак обект на Димитър Овчаров, който продължихме и превръщаме в момента в Северния Перперикон. И много други обекти, само в рамките на Източните Родопи са повече от 20, които съм разкрил за тези 40 години активна дейност“, казва ученият.
А относно това колко години ни делят от мечтата да бъдем като Гърция и Италия, археологът ни дава няколко вероятности. „Ако годините са като тази, ще ни трябват някъде около 10-15 хиляди“, шегува се той, и уточнява: „Аз работя по принцип с 80-100 души на Перперикон, трябват ни още 3-4 години с това темпо, за да завършим града, след 22 години работа. Сега, когато имам 19 души за 2 месеца, всеки може да направи сметката, че вместо 3, ще ми трябват още 30 години. Така че всичко зависи от финансирането. Уморих се да говоря за това, парите са спрени, заради една обикновена българска завист. Тези спрени пари няма да отидат за археология. Нека се направят пет обекта за няколко години, нека след това да се направят други пет, защото парите трябва да бъдат концентрирани. В противен случай се разпиляват и накрая резултатът ще бъде нулев“, смята той и напомня, че потенциалът ни е огромен.
