Туризмът отново е неглижиран от политическите сили. И управляващи и опозиция продължават да не се интересуват от бъдещето на един от най-важните сектори на икономиката, който допринася средно за около 13 на сто от БВП. За това алармират от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). В проектопрограмата на евентуалното ново коалиционно управление туристическият сектор не е засегнат в приоритетите на следващия проектокабинет. Което е немислимо, при условие, че преди изборите за 47-то Народно ръководствата на БХРА и Алианса на туристическите индустрии в България (АТИБ) проведоха срещи с представителите на всички основни кандидати за парламента. Тогава политиците, очаквайки подкрепата и гласовете на стотици хилядите представители на туристическия сектор, ни увериха, че туризмът ще е приоритет в управлението и поеха ангажименти за решаването на редица наболели проблеми в сектора като концесиите на плажовете, статута на националните курорти, проблема с кадрите и най-вече с тяхната сезоност, паркиране и сметоизвозване в курортите, координация в работата на отделните министерства по отношение на туристическата политика, отделяне на сериозен бюджет за реклама и неговото ефективно харчене, създаване на единна браншова организация и така нататък. Всички тези обещания обаче останаха единствено в сферата на пожеланията, подчертават от БХРА. Туризмът не е включен никъде в проектопрограмата за управление. Това не е нормално, дори е немислимо за икономика, в която туризмът е стратегически водещ отрасъл. Браншът за пореден път беше излъган.
Наложителна е съществена промяна в политиката на туризма, която да се занимава с проблемите на сектора и от БХРА ще настояват това да си случи независимо от това какви политически сили ще излъчат следващото правителство.
Политиците бяха много словоохотливи на срещите с бизнеса преди изборите за 47-то Народно събрание, но не правят нищо за туризма.
Когато се свършат разговорите с представителите на сектора и минат изборите, политиците само “галят” проблемите, колкото да напомнят, че съществуват, но не правят нищо за решаването им по същество.
На вицепремиера и министър на икономиката Корнелия Нинова например от февруари насам все не й стига времето и не й позволява графика, да чуе представителите на бранша и да помогне за решаване на проблемите му.
Вече месеци наред началникът на кабинета й не успява да намери време в програмата на Нинова за туристическия сектор и твърди че не са ни забравили, ама не ни идва времето…
За първи път ни се случва през 30-годишното съществуване на БХРА да пишем писмо до МВР, да настояваме преди летния сезон за среща с министър за решаване на наболели въпроси и вместо да ни изпратят поне зам.-министър, който да ни изслуша, ни назначават разговори с хора, с които контактуваме ползотворно ежедневно, но без правомощия да решат проблемите.
Единствено президентът Румен Радев е този който няколко пъти се обръща към политиците да отделят особено внимание на туризма като водещ отрасъл на икономиката не само на думи, но и на дела. Но те не го чуват. Нито пък чуват нас, подчертават от БХРА.
Господа политици, обърнете внимание на туризма в тези изключително трудни за сектора условия. Това е бизнесът, който с най-малко разходи от страна на държавата може да напълни хазната. Но за да си случи това е необходимо отношение от страна на държавата, а не замитане на проблемите под масата.
През последните 6 месеца на Министерство на туризма, вместо да се опита да решава наболелите проблеми и да развива стари и нови туристически пазари, влезе в несвойствена роля и му бе вменена ролята на Агенция по бежанците. Хотелиерите бяха първите, които приютиха бежанците от Украйна, но държавата не изпълни обещанията, които даде макар и със закъснение и част от хотелиерите все още чакат да им бъде платено за настанените семейства с деца. И това в условията на драматичен ръст на цените на електроенергията за бизнеса, на горивата, липсата на кадри и ръста на заплатите в сектора.
Държавата абдикира и от проблема с концесионирането на плажовете. Още преди година от БХРА предложиха временните стопани на плажовете да не могат да слагат надценка по-голяма от 30 процента спрямо цената, която плащат на държавата за концесиониране на ивиците при преотдаване им на хотелиерите. Министерство на туризма се съгласява с това предложение по време на срещите с бранша, че това трябва да се случи, но не предприемат никакви действия. След като няма куража да го реши, да ангажира МС. И проблемът остава нерешен с години. И не се очертава да се реши.
В средата на сезона на сайта на Министерство на туризма все още няма пълна информация за потребителите колко струват чадъри и шезлонги на част от плажовете, а всички знаем, че почиващите у нас през лятото идват заради морето и плажа. Качествените хотелски услуги, които предлагаме са само плюс към прекрасните ни плажове, но явно това не се оценява. Наемът за 1 чадър за сезона, преотдаване на хотелиерите от концесионерите вече достигна 1800 лева. Нива, които никога досега не са достигани. Цената на плажните услуги сериозно се доближава до цените за настаняване ня втора и на трета линия. Явно управляващите не приемат плажовете като причина за привличане на туристите в България, а като възможност да се напълнят нечии джобове. Държавата не иска да спре порочната практика, която превръща концесионерите в посредници между реалния бизнес и държавата. В големите курорти дори няма значение колко е крайната цена за чадъри и шезлонги за туристите, тъй като те не се предлагат на клиентите, а са предоставени за целия сезон на хотелиерите, които ги включват в пакетите си срещу все по-баснословни суми, а държавата се оправдава, че няма какво да направи.
Остава актуален проблемът с кадрите и най-вече с тяхната сезонност. След като изтървахме украинските работници, сега се надяваме в края на сезона, около септември, когато хотелите затварят и освобождават сезонните работници, да не се получи както в предходни години, от държавата и в частност социалното министерство да започнат да обясняват, че парите в бюджета са свършили и не могат да отделят средства за квалификация и преквалификация на сезонните работници, веднага след тяхното освобождаване от работа, така че те да имат препитание в месеците, в които не са заети в туризма и да могат да останат в сектора, вместо да се налага да си търсят ново поприще. И да чакат месец февруари/март новия бюджет, а дотогава да разчитат те и семействата им на фотосинтеза. Така оставят бизнесът без вече подготвени кадри. Социалният министър Гьоков си направи ПР на трудовите борси с украинките, вместо да говори с реалния бизнес и да търси лостове за решаване на проблематиката със сезонността на кадрите.
Вътрешният пазар за пореден път се неглижира. Наистина, прие се ваучерите за храна да са валидни и за ваканции и това е похвално, но дали ще има ефект от тях още през тази година е спорно, предвид необходимостта от създаване на организация за тяхното използване. Все още няма приети ваучери за здравна превенция, така необходими предвид и следващи вълни от Ковид-19. Няма как да се развие вътрешният пазар, ако държавата е пасивна. Ние сме единствените, които по време на Ковид-19 не развитие вътрешния си пазар. Най-лошото е, че нашето Министерство няма идея как да се случи това.
Недопустимо е да се планира затваряне на хотели и ресторанти без икономически компенсации
Като гледаме как се планират мерките в здравния план за справяне с Ковид-19, не искаме да си представим, че на Министерство на туризма в идните месеци може да му бъде вменена друга несвойствена дейност от дейността на Министерство на здравеопазването и истинските проблеми пред сектора отново ще бъдат заметени под килима.
Изключително притеснение буди фактът, че в Плана за справяне с Ковид-19 на здравното ведомство отново е предвидено затваряне на туристически обекти като хотели и ресторанти и спиране на всички масови мероприятия, включително семинари и конференции в етап 3 и 4 на Плана за справяне с Ковид-19, подчертават от БХРА. Не само, че правителството е готово да затвори с лека ръка бизнеси, но не се предвиждат никакви компенсации, с ясното съзнание, че през последните вече три години туристическият сектор работи на ръба на оцеляването, в несигурна среда и без каквато и да е предвидимост, с честа промяна на условията – от цената на тока и горивата през постоянното отваряне/затваряне и ограничаване на дейността му. Притеснени, че за поредна година през есента ще бъдем затворени, въпреки уверенията, че това няма да се случи, служители вече търсят работа в други сектори и това се очертава като най-големия проблем за сектора не само в България, но и в света през следващите поне 5 години.
От БХРА сме категорично против дори изказването на намерения за затваряне от страна на държавата без те да са обсъдени с бранша, защото обричат на фалит бизнеси, градени десетилетия, с милиони инвестиции и реализиращи голяма част от приходите в бюджета.
Ние от БХРА няма да се съгласим да бъдат въвеждани каквито и да е мерки, без предварително да бъде информиран бизнесът и тези мерки да бъдат съгласувани с него. Категорични сме в това отношение. Трябва да има яснота и предвидимост.
Притеснителното е, че за пореден път започваме да предвиждаме някакъв тип ограничения, без да е ясно за хората: ако се предвижда такъв тип ограничения, как ще бъдат запазени работните места и стопанските обекти. И още по-притеснително и дори плашещо е, че не се коментира ако има затваряне, какви компенсации за бизнеса ще има. Защото явно да има такива.
От асоциацията подчертават, че Плана за справяне с Ковид-19 е същият, като този през миналата година, който доведе до ограничаване работа на туристически обекти, намаляване на работното им време и капацитета. Предвижда се и възможността да се затварят обекти и да се ограничава работата им по области, което заедно с необявяването на извънредна епидимологична обстановка също автоматично изключва възможността да подпомага фирмите с каквито и да е икономически мерки. Тоест управляващите отново искат да прехвърлят всичките си проблеми на бизнеса, явно неразбирайки, че убивайки данъкоплатците всъщност унищожават икономиката на държавата и изпразват хазната без опции за бъдещи приходи. И то след като в разрез със всякаква логика бе премахнато намалението на ДДС за сервираните в заведенията бира и вино, което бе именно ковид мярка, която трябваше да подпомогне оцеляването на бизнеса. В Европа тази мярка продължва. Само преди месеци на срещите с БХРА представителите на всички политически сили бяха категорични, че тази мярка е важна и трябва да остане в сила и след като приключи Ковид-19, но влизайки във властта забравиха в какво уверяваха бизнеса и направиха точно обратното.
Въпреки възможността дадена от Брюксел се спря и мярката 60/40 и сред премахване на всички икономически ковид мерки, сега управляващите планират нови затваряния. Това е абсурдно. И управляващите трябва да са наясно, че близо 90 на сто от сектора не би оцелял още една година в подобни условия. Затова от БХРА сме категорични, че ще използваме всички средства, позволени от закона, за да защитим членовете си от тази недалновидна управленска политика и последиците от нея.
И на фона на изключително трудния сезон, отново надвисналата заплаха от Ковид-19, неефективната национална реклама зад граница и ограниченията по мярката от 35 евро за привличане на туристи у нас в чартърни полети, която може да ни зачеркне от плановете на големите международни туроператори догодина, липсата на туризма в каквито и да е управленски планове е странно и притеснително, подчертават от БХРА.
Туроператорите са на път окончателно да зачеркнат България като дестинация за немския пазар за родния туризъм. Ние трябва да сме коректни към партньорите си, ако не искаме да затриваме отношения, градени с години, подчертават от БХРА. След като загубихме заради войната руски, украински, белоруски и прибалтийски туристи, ние разчитаме на тези големи международни туроператори да запълним легловата си база, а от друга страна ги подвеждаме. Което ще постави под въпрос отношенията ни занапред, тъй като в туризма, а и в бизнеса въобще, отношенията се градят върху взаимното доверие. При подобно поведение не можем да очакваме кой знае какви резултати за следващия сезон и има риск да останем и без германски туристи. При това в момент, в който Министерство на туризма отделя стотици хиляди левове да се рекламира на този пазар, но за съжаление остава старата неефективна практика са се харчат пари за реклама. При подобно поведение обаче тези пари ще са хвърлени на вятъра.
При слабите записвания на немски пазар през тази година, последиците от орязване на помощта от 35 евро за седалка в чартър и евентуалната липса на отделен каталог за България на немския пазар за 2023 г., от сега можем да кажем, че не очакваме туристи от Германия догодина, обясняват от БХРА.
На опасенията, изказани от БХРА в публикация в сайта на асоциацията, че заради тези причини сме на път да изгубим пореден многомилионен пазар, чиновник на ръководна позиция в маркетинга на министерството, коментира с ирония тази загуба. Тоест за него не е важно, че България ще загуби пореден милионен пазар, а е важно да продължи да получава заплатата си, въпреки нехайството и непрофесионалното си поведение. Затова от БХРА настояваме за смяна на маркетинговия екип на Министерство на туризма.
Трябва да се спре и с порочната практика чиновници, които нямат досег до реалния бизнес, да вземат решения, от които зависят туристическите сезон в следващите 10-15 години без да се допитат до сектора. Защото тези чиновници не знаят как се изкарват и 5 лева, каква е битката за всеки турист в конкуренция със страни като Турция и Гърция, в които развитието на туризма е държавна политика, подчертават от БХРА. И не ги интересува, тъй като заплатата им, плащана именно от данъците на този бизнес, чиято работа неглижират, си върви. Това, че има чиновници, които от дълги години работят в родното Министерство на туризма, не означава,че си вършат работата, подчертават от БХРА.
Чиновниците на всякакви нива в МТ продължават да определят туристическата политика без да се съобразяват с мнението и нуждите на бранша. Липса надграждане в годините.
Настоящият министър на туризма Христо Проданов е запознат с многото проблеми на бранша, но е натоварен с несвойствени задачи и в екипа му има чиновници, които не са подходящи за служители в това министерство. И като цяло има много какво да се желае от настоящото Министерство на туризма. Още повече, че на разположение за първи път има самостоятелна комисия по туризъм в НС, оглавена от човек от бранша, познаващ индустрията на теория и практика, и поддържащ непрекъсната връзка със сектора. Комисия, която защитава интересите на бранша и позициите на Министерство на туризма пред депутатите.
Да не си на мястото на министъра на туризма и да ти се налага едновременно да се бориш с институциите, с бранша и с част от некомпетентния си наложен екип.
От БХРА, като национално представена организация с 36 регионални структури, сме категорчни, че в ресорното министерство трябва да работят хора, които са съпричастни с проблемите на бранша и разбират случващото се в сектора както в национален, така и в регионален и световен мащаб.
