Събития

На Аква Калиде откриха олтар от 2 век преди Христа

   
На Аква Калиде откриха олтар от 2 век преди Христа

Измежду архитектурните разкрити елементи са част от ранен римски канал от 1-ви век, част от канала на калдариума, структури от средновековни помещения, част от средновековен зид и др.

Средновековни печати, монети от 4-ти век и олтар с надпис от 2-ри век след Христа са част от находките при археологическите разкопки на крепостта "Акве Калиде" край Бургас. Това съобщиха от Регионалния исторически музей (РИМ) в града, след приключването на основния етап от археологическото проучване на обекта, предаде БТА.

Съгласно предварителното планиране археологическите проучвания изцяло бяха концентрирани във вътрешността на комплекса в североизточния край на ранновизантийската баня и върху част от по-ранната римска. Проучването беше особено успешно за археологическия екип, проучващ "Акве Калиде", както по отношение на разкритите архитектурни структури, така и на находките, казаха от РИМ-Бургас.

Измежду архитектурните разкрити елементи са част от ранен римски канал от 1-ви век, част от канала на калдариума, структури от средновековни помещения, част от средновековен зид и др. При разкопките са открити 95 броя монети, като преобладават тези от 4-ти век, пет средновековни печата с датировка от 11-и век, в големи количества средновековна художествена керамика от 12-13 век и др.

Безспорно най-впечатляващото откритие е олтар с надпис от 2-ри век след Христа. Надписът е много добре запазен, на латински език. Информира ни, че олтарът е издигнат в знак на благодарност към нимфите с посвещение от римски офицер, добавиха от РИМ. Частично е разчетен и друг старогръцки надгробен надпис от 2-ри век, открит през миналия археологически сезон. Частично, защото е върху монолитен блок, вграден в североизточния аподитериум, уточниха от управата на музея.

Археологическите проучвания на обект "Акве Калиде" са изцяло финансирани от Община Бургас.

"А̀кве Ка̀лиде" е историческо селище на територията на Бургас, в землищата на кварталите "Ветрен" и "Банево". През Средновековието той е споменат с имената Терма и Термопол. Доказано е, че минералните бани са посещавани от Филип Втори Македонски, ромейските императори Юстиниан Първи и Константин Четвърти Погонат, византийската императрица Ино Анастасия, българския кан Тервел, и султан Сюлейман Великолепни.



Анкета

Къде ще пътувате за априлската ваканция?


Резултати