Плажовете у нас трябва да се управляват като в Гърция

„Трябва трябва да има повече плажове за природосъобразен туризъм“, казва в интервю пред TravelNews Любомир Попйорданов, съветник по туризма на министър-председателя Кирил Петков в оставка. Той е председател на Асоциация "Планини и хора" и основател на Българската асоциация за алтернативен туризъм и два туроператора – „Одисея-Ин“ и „Зиг Заг холидейз“. Интервюто взе Мирослав Иванов

Г-н Попйорданов, какво е да си съветник по туризъм на министър председателя в оставка Кирил Петков, какъвто всъщност не е имало досега в нито един кабинет?

• Казусът е какво може да направи един съветник и дали трябва да се ограничиш само до туризма. Всъщност не съм се ограничавал. В сектора се срещат всички въпроси, свързани още с околна среда, с културно наследство, човешки ресурси и др. Всички тези неща се отразяват на туристическия продукт и на имиджа на България като дестинация. Да бъдеш съветник на Кирил Петков е една много голяма възможност. Работих в посока както за туризма, така и с тези ресурси, които споменах. Това, което направих в тези 7 месеца, беше свързано основно с концесиите на плажовете. Една тема, която не познавах и която се наложи да опозная, защото беше част от нашето коалиционно споразумение. Имаше цели три точки, в които се коментираше необходимостта да се прегледа, да се създаде нова визия и нова концепция за концесия на морските плажове. Може би дори анализ дали изобщо има нужда от концесии на плажове. Тези дни бях във Франция и там не видях наети толкова плажове, а  напротив много малко са под концесии. В България виждаме, че има концесии на много плажове, които са абсолютно откъснати дори от населените места. Това, което не успяхме да направим, е да осъществим този преглед, но във всички случаи това, което аз работих, е поне да прегледаме висящите концесионни процедури, които бяха стартирани още от правителството на ГЕРБ. И тези 9 процедури, които касят 12 плажа, най-после на 20 юли в предпоследния ден на управлението, бяха финално прекратени с решение на Министерския съвет. Процесът беше доста дълъг с прегледи на всички документи. Повечето концесии по тези 12 плажа бяха по цени, които не предполагаха почти никакви инвестиции в срокове от 15 години, но не това е причината. Причината е по законосъобразност. Пакетът от документи, с които те са кандидатствали, считаме, че създават условия, които предопределят победителите в тези конкурси. Тоест дискриминационни условия, които представляват надграждане и разширително тълкуване на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, по който се правят тези процедури в чл. 8, ал. 3. Законът изрично е уредил основанията за изключване, но с тези документации и ред условия, които Министерството на туризма по времето на госпожа Ангелкова е измислило, се прави едно допълнително сито на кандидатите, което обяснава защо не е имало повече от един кандидат във всички 9 от тези концесии. С решения на изпълнителната власт и на управлението на госпожа Ангелкова са създадени дискриминационни условия при концесиите на плажовете.

Как си обяснявате това, което и министър Проданов каза пред TravelNews, че са крити тръжни документации в министерството, изнасяни са документи и са унищожавани?

• О да, мога да кажа, че господин Проданов ми го каза още в първите дни на управлението, че една част от документацията е унищожена или изчезнала. Това беше скандално!

Сигнализирана е прокуратурата и до момента няма никакви действия. Как си обяснявате това?

• Няма дествия, да. Доколкото знам даже е имало и камери, които са заснели изнасяне на документация и папки. Всъщност прокуратурата нищо не е направила. Това се е случило през декември месец преди встъпването на новото правителство.

Значи това се е случвало и при служебното правителство, при министър Стела Балтова?

- Да точно така, но от хора, които са назначени още по времето на Ангелкова. Нека да кажем, че голяма част от администрацията в министерството, особено кадрите, които имат решаващо значение, са кадри наследени от ГЕРБ.

Трябва ли да се променят законите по отношение на концесиите на плажовете и трябва ли да има изобщо такива?

• Това е въпрос, който трябва да се реши политически, защото до 2013-2014 година всичко е било по друг начин. Тогава нещата минават към Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Създава се Министерство на туризма и вече цялата документация влиза под едно много амбициозно ведомство, което иска да упралява всичко с много малко човешки ресурс и малко експертиза. Според мен трябва да има повече плажове за природосъобразен туризъм. Това е категорично! Имаше такива предложения да се обяви една част от крайбрежието за природен парк или национален парк, който да обхване много плажове, които са извън градовете и могат да останат за природосъобразен туризъм. Въпросът е как да се управляват и кой ще има грижата за тяхното почистване, кой да осигурява спасители и кой да осигурява достъп.

Трябва ли мутрите да продължават да държат плажовете?

• Всъщност те държат плажовете пряко или непряко чрез специално поставени компании и лица. Тези концесии, които са в момента, са за 20 години и следите водят именно до лица от сенчестия бизнес.

В бъдеще трябва ли да се прекратят тези концесии?

• Имаше разговори дали има смисъл от тези концесии, какво би загубила държавата и какво би спечелила. Все пак трябва да се осигурят условия и за организиран туризъм. По Българското Черноморие туристите пристигат основно с чартъри и пакети от услуги и на тях трябва да осигурим някакво приемливо пространство за плажуване. И ако няма това да го прави държавата, която е изключителен собственик на крайбрежието, трябва да го правят общините, но какво би ставало пък ако го правят те.

Няма ли да създадем други феодали?

• Мисля, че да. Нещата няма да станат много по-добри.

Българите ходят много в Гърция и искат нашите плажове да бъдат управлявани като там. Примерно да се дават под наем или на концесия, да се правят дървени заведения и да предлагат безплатни шезлонги и чадъри срещу консумация?

• Точно така се прави в Гърция и заведенията поддържат плажовете. Предполагам, че и общините участват, защото получават данъци от тези обекти. Може да опитаме да приложим практиката с управлението като в Гърция и у нас, но трябва да има голям контрол. Знаем как българските бизнесмени ако нямат никакви рамки и условия за плажа, може да разположат всякакви неща, без да уважават никого. Общо взето поведението на българина, когато няма ясен контрол, е доста непредвидимо и това определно не е в полза за развитието на туризма. Специално в морския туризъм ако няма контрол може да доведе до хаос.

Какво друго свършихте в сферата на туризма като съветник на премиера?

• Това, което опитах да направя, е да съкратя пътя на гражданските сдружения с администрацията. С всички министерства съм общувал чрез различни срещи. Има някои стъпки, които са направени в посока на създаване на повече условия за практикуване на приключенски туризъм. Интересна беше и работата свързана с виното и винения туризъм. За първи път се състоя голяма среща между бизнеса, Министерството на туризма и Министерството на земеделието. Създаде се една много добра група, която е мотивирана да работи за развитието на винения туризъм. Ние сме си обещали да продължим, независимо дали има работещ парламент, защото нещата трябва да се случат. България започна да участва на нови международни изложения, което е постижение и стъпка към нови пазари и нова ориентация на туризма ни. Държавата започна да подкрепя събития като „Дунав Ултра“, което предстои в края на август. Това е едно изключително събитие, което поставя българското крайбрежие по Дунав на международната карта на велотуризма, а от друга страна поставя България като страна на Дунав. Нашата държава досега се страхуваше от Дунав и не правеше нищо за развитието на туризма по реката. Друго престижно изложение, в което участвахме за първи път, e Bird Fair във Великобритания. Това е изложение за туризъм за наблюдение на птици и три български компании се включиха в него. Предстои участие в Лугано в Швейцария на световната среща на приключенския туризъм, където България е страна партньор.

За какво не Ви стигна времето?

• Не ни стигна да започнем да работим по Закона за туризма. Той трябва да бъде на първо време променен, а след това да бъде направен изцяло нов закон. И националната стратегия за устойчиво развитие на туризма трябва да се промени, чийто последен вариант е от 2018 година и е остаряла. Ковид пандемията промени много неща през тези две години и трябва да се вземат мерки за подобни ситуации в бъдеще, както и да се включат въпросите, свързани с климата. Тази стратегия трябва да бъде актуализирана към настоящата ситуация. Много неща останаха несвършени. Но като цяло имаше доста голяма финансова подкрепа за туризма. Хотелиерите получиха наистина много средства за украинските бежанци в условията на война и висока инфлация. В един момент бях принуден да работя с бежанците и тогава видях какво е българското туристическо предлагане в държавните бази. За съжаление условията не са добри. Затова благодаря на хотелиерите, които доста смело и сериозно приеха задачите, свързани с бежанците.

Не беше ли грешка Министерството на туризма да се занимава с настаняването на бежанците?

• Да. Министерството на туризма е с най-малкия щат изобщо в цялата администрация. То има по-малко от 100 човека и на него беше възложено цялото изпълнение на мерките, което обърка и работата на цялото ведомство. Чак сега се извършват плащания по стари периоди.

Какво ще се случи с настанените бежанци в хотелите след 31 август?

• Не мога да кажа. Това ще бъде отговорност на служебното правителство, но България има ангажимент към тези бежанци заради членството в ЕС и държавата трябва да намери някакво решение. Държавните бази не са нито толкова много, нито толкова подготвени. Някои от хотелите според мен са много щастливи от това, че ги имаше тези украински бежанци. Това беше една глътка въздух и позволи на много от тях да подготвят сезона си по-рано.

Защо се забави рекламата на България като туристическа дестинация?

• Визията и рекламата на България като цяло е много закъсняла и работихме върху обществени поръчки, но те се движат бавно. Това оставя под въпрос с каква визия ще влезем в следващата година. Говоря за дигитализацията, за цялостното присъствие, за по-конкретни послания, които да продават, а не общата реклама. Без обществена поръчка няма друг начин Министерство на туризма да се разплаща. В допълнение искам да кажа, че не ни остана време за разговора накъде отива българският туризъм. Този разговор не се е състоял. Времето наистина не стигна!