Димитрина Горанова е председател на Управителния съвет на Асоциация на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА), която е създадена през 1996 г. Сдружението от години работи за утвърждаването на България като дестинация на четири сезона. За целта всяка година се провеждат срещи между бранша и местната власт. След две години прекъсване заради пандемията от коронавирус сега бизнесът и общините се събират в Стара Загора.
В интервю пред Mediapool тя споделя, че този летен сезон е бил добър за бранша. Високата туристическа активност продължава дори и сега. По отношение на броя заявки на туроператорите и туристическите агенции дори се отчитат ръстове спрямо 2019, което е впечатляващо на фона на обстановката. Това се дължи на наваксване на пропуснатото през последните две години заради рестрикците за срещи и пътуване. Увеличение има и при пътуванията с цел почивка за периода от май до края на септември спрямо същия период на 2019 г. Това обаче не е показател, че браншът се е възстановил, казва Горанова. Причината е, че потребителите бързаха да осъществяват пътуванията си преди настъпването на есента и евентуална нова Covid вълна със съответните рестрикции. "Тепърва ще видим какво предстои до края на годината и през следващата 2023 г. Най-вероятно ще се окаже, че все още сме далеч от възстановяването предвид новата геополитическа обстановка, настъпваща енергийна криза, инфлация. Това са фактори, които оказват влияние върху туризма", допълва тя.
Горанова оценя тазгдишния летен сезон като много по-успешен от тези на предните две години. Ръстът на нощувките обаче не кореспондира на съответната печалба, защото инфлацията и поскъпването на всички стоки и услуги, особено за туроператорите, които са договорили своите пакети преди една година, е за сметка на печалбата. Имало е случаи, в които дори се е работило на загуба, защото подписаните договори с партньори са от миналата година при съвсем други ценови равнища, докато тази година тези цени бяха много по-високи.
Според статистиката на НСИ, където са публикувани данните до юли 2022 г., и ги сравним с тези през юли 2019 г. спрямо броя на реализираните нощувки спадът е 32%. Такава беше и прогнозата на бранша - през 2022 г. да бъде достигнато 70% от нивото на 2019 г.
НСИ обаче включва към статитките си и реализираните нощувки на настанените по българските хотели украинци. Например за периода януари - юли 2022 г. от пазар Украйна националната статистика отчита 693 хиляди нощувки, които всички знаем, че нямат нищо общо със туризма. За сравнение през същия период на 2019 г. нощувките на украински граждани са 467 хиляди, но тогава това са били реални туристи, а не бежанци, както сега. Реално ако от общата цифра махнем нощувките на украинците през тази година, то тогава реално спадът ще е повече от 32%.
Когато става дума за изходящ туризъм разлика няма! Данните на НСИ показват, че като брой българи, пътували в чужбина за периода януари - август 2022 г., в сравнение със същия период на 2019 г. сме на едно и също ниво, което може да се отчете като успех. Гърция и Турция си остават предпочитаните морски дестинации за българските туристи. Особено Турция това лято беше хит заради евтината турска лира. "Друга тенденция, която се забелязва след пандемията, е, че ако преди българинът пътуваше по-често и до по-близки дестинации, то сега пътува по-рядко, но за едно пътуване харчи повече пари и престоят му е по-дълъг. Най-голямото търсене на българите сега е към екзотични дестинации", изтъква Горанова в интервюто.
От туроператорска гледна точка тази практика също води до проблеми заради инфлацията и скока на долара, който е определяща валута за всички екзотични дестинации. По този начин макар и с положителна статистика за лято 2022, туристичският бранш се чувства сякаш сезонът е бил не по-малко труден и предизвикателен от предишните два.
Горанова обсъди и нашумелия сега въпрос с неправилната реклама на страната, която Министерството на туризма разпространява. България има потенциал да се развива като културна дестинация, точно както правят Италия и Гърция, но това така и не се случва. "Държавата не поставя силен акцент върху културния туризъм, когато рекламира страната ни на чуждите пазари. Сериозна роля тук трябва да има и Министерството на културата. Нестабилната политическа обстановка у нас през последните две години също не са в помощ на бранша. Например по времето на второто служебно правителство на Стефан Янев през 2021 г. беше подписано споразумение между министерствата на туризма, културата и икономиката за развитието на креативните и рекреативните форми на туризъм. Това означава да се развиват уникални дейности, нещо което туристите не са виждали на друго място. С разпускането на служебното правителство на Стефан Янев идеята за развитието на креативните форми на туризъм изчезна. Сега това служебно правителство подписа ново, подобно, споразумение между министерствата на туризма, културата и земеделието. Но защо трябва да се прави нещо ново, след като основата вече е поставена", коментира тя.
Новите мерки, които служебният министър на туризма Илин Димитров иска да наложи, също не са по вкуса на бранша. той лансира идея за единна туристическа организация. "Бяхме поканени на среща с министъра, за да си кажем мнението. Ние обаче няма как да имаме позиция за нещо, което не сме видели черно на бяло. Беше ни обещано, че ще ни бъде изпратен проект, но все още не сме получили такъв", изтъкна Горанова.
Според нея подобна идея няма реализация в българския туристически бранш тъй като той е прекалено разнообразен. Състои се от туроператори, хотелиери, ресторантьори, спа центрове, ескурзоводи, хора, занимаваши се със спортни дейности и т.н., а защитата на интереси на толкова различни дейности е на практика невъзможна.
Подобна организация би поела функциите на министерството, което налага въпроса в бранша има ли изобщо нужда от ведомство в такъв случай. "От срещите през последните две години видях, че това много зависи не от това кой е начело на министерството, а от това дали туризмът се слага като приоритет в управлението на държавата. Като цяло Министерският съвет неглижира интересите на бранша. А в крайна сметка туризмът генерира 13% от брутния вътрешен продукт", бе нейното финално становище по темата.
