Континентът ни е благословен с магична палитра от природни пейзажи, които привличат пътешественици от всички краища на света. От издълбаните от ледници фиорди на Норвегия до нажежените от слънцето проломи на Гърция - много от тези райони са превърнати в национални паркове, които съхраняват красотата им, за да може всеки да ги изследва и да им се наслаждава.
Йостедалсбреен, Норвегия
В един момент следвате криволичещия, прегръщащ фиордите път, който се вие през западната част на Норвегия, а в следващия завивате зад ъгъла и се озовавате лице в лице с една от най-необикновените гледки в Европа. Могъщият ледник Йостедалсбреен е изумителна среща, мечтата на всеки приключенец - огромен по мащаби, вълшебен в ледено-синята си красота и сякаш жив, докато си проправя път през високи планински долини и надолу към водата.
Доломити Белунеси, ИталияДолина, покрита с тревен килим, птици, чуруликащи по зелените дървета, трептящо поточе - тази буколическа сцена е защитена от кастелирана линия от планини, изградени от почти луминисцентна бледа скала.
Драматизмът се засилва от контраста между меките, нежни извивки на пасищата и внезапното изригване на огромни, скулптурни планини, всяка от които прилича на катедрална кула. Националният парк Доломити Белунеси е театрална геология. Живописната драма се формира благодарение на различната консистенция и крехкост на скалите, което позволява на ерозията да ги извайва в назъбени форми и да издълбава дълбоки, широки долини и тесни проломи.
Пенеда-Жереш, Португалия
Преди около 300 млн. години континентална колизия притиска Иберийския полуостров и Европа, в резултат на което се образува амфитеатърът на планинските вериги Сера да Пенеда, Сера ду Соахо, Сера Амарела и Сера ду Жереш, доминиран от огромни гранитни скали и плочи.
Ледниковите полета, които са покривали планините на Националния парк на Пенеда-Жереш по време на ледниковия период от епохата на плейстоцена, не се виждат никъде. Въпреки това морените, ледниковите отлагания и дълбоките U-образни долини подсказват за бурните климатични събития, които са оформили тази земя.
Хортобаги, Унгария
Тези обширни прерии носят повече от шепот на дивия Запад. Но пуща - равнинните ливади и блата в Националния парк Хортобаги - раздвижват унгарската душа.
Те са в основата на аграрната история на тази страна. Националният парк е част от Голямата унгарска равнина, която се простира в източната част на страната. Някога това е била родината на csikósok, опитни пастири, които са се движели по степите. Пастирският начин на живот на отминалите векове е замръзнал във времето в Хортобаги. Традиционните кладенци са осеяли ливадите му, а гостилниците на пастирите са запазили първоначалния си характер. И макар че начинът на живот на csikós е изчезнал, неговите потомци са останали, като много от тях все още изучават изкуството на конната езда.
Ватнайокул, Исландия
Най-голямата защитена зона в Европа, Националният парк Ватнайокул, е зашеметяваща извадка от почти всички величествени природни пейзажи, които Исландия може да предложи. Докато обикаляте този огромен резерват, ще откриете топящи се ледници, геотермални извори, скалисти каньони, заснежени планини, безформени ледени покривки, тихи лагуни, погребани вулкани, зловещи ледени пещери, сюрреалистични базалтови образувания, и дори скитащи стада северни елени. Паркът се простира на площ от 13 600 кв. км и заема голяма част от Източна Исландия, така че повечето хора си вземат малки хапки от краищата - от Ásbyrgi на север или от шосе 1, което се промъква между ледената покривка и източното крайбрежие.
Пемброкшър коуст, Уелс
Пътуването през Националния парк "Пемброкшър коуст" е като да наблюдавате работата на магьосник, който е подбрал любимите си места от цял свят и ги е поставил в Уелс - тюркоазени гръцки води, ледникови хребети от Скандинавия и красиви селца от Южна Франция, заобиколени от вулканичните масиви на Хаваите. И за разлика от повечето национални паркове, резерватът сякаш си играе през полуострова, защитавайки само най-желаните парчета земя и море.
Викос - Аоос, Гърция
Преживяването в Национален парк Викос - Аоос може да се превърне от спокойно във високооктаново за броени минути. По време на поход ще застанете на брега на Драколимни - езеро, спокойно като полиран мрамор. Същия ден сетивата ви ще се развълнуват от гледката на каньона Викос, което се спуска на дълбочина 1 км.
С автомобил ще преминете по спокойни каменни мостове, а малко по-късно ще стиснете волана в иглените завои. Паркът е разположен в северозападната част на Гърция, в пренебрегвания регион Епирус, сред планината Пинд и близо до албанската граница. Централно място в него заема 20-километровото дефиле Викос, което е толкова дълбоко, че е включено в списъка на рекордите на Гинес, макар че това твърдение се оспорва.
Дурмитор, Черна гора
Без значение от коя страна се приближавате към Национален парк Дурмитор, ще изпитате страхопочитание - великолепните планински върхове са едновременно сурови, гладки, наклонени и назъбени. Някои от древните борови дървета достигат 50 м височина. И сред всичко това са 18-те ледникови езера, чийто цвят варира от мразовито синьо до наситено тъмносиньо и тюркоазено, като скъпоценни бисери, разпръснати по масива. В Дурмитор има 48 върха с надморска височина над 2000 м, като най-високият от тях, Боботов кук, е 2522 м. Това прави парка идеално място за пешеходен туризъм, особено през топлите месеци. Има впечатляващи карстови или горски пътеки и зашеметяващи гледки, които се простират на стотици километри.
