"Влакът е малък свят, който се движи през по-голям свят", казва американският писател Елиша Купър. Удобствата на днешното време все повече ни отдалечават от усещането просто да се наслаждаваме на пътя. Да виждаш гледки, които иначе не би видял, да чувстваш свободата, да се унасяш под повтарящия се ритмичен звук "ту-туф, ту-туф", да чакаш с трепет всяка следваща гара...
В България да се пътува с влак все още си има своите предимства, стига да избереш правилния маршрут, пише Trip.dir.bg. Много от строените преди повече от век жп гари вече са по-скоро призрачни пейзажи, но има и такива, макар и малко, които впечатляват със своя аристократизъм, архитектура и красота. Дори и да не си се запътил натам, може би ще те накарат да слезеш от влака, защото ще искаш да ги гледаш още и още...
Гара Габрово
През януари тази година се навършиха точно 110 години, откакто жп гарата в Габрово е официално открита за пръв път. Сградата е архитектурно бижу, което е успяло някак си повече от век да остане все така бляскаво. Исторически момент за града е откриването й, когато на крака там пристигат цар Фердинанд и царица Елеонора, редица видни общественици, събира се и почти цялото население от околията. Построяването на железопътна линия, свързваща Габрово с "другата България", се оказва почти обречена кауза и отнема близо 20 години. Все пак чудото се случва, макар и по трудния начин, защото Балканът е жив и има своите добри и лоши настроения. В първите 50 години след откриването си гарата в Габрово е била изключително натоварена, тъй като множеството занаятчии в града са изнасяли стоката си именно чрез влакове. Днес съвсем не е така. Линиите, които минават от там, са изключително малко. Ползват се предимно от пенсионери. Сградата обаче е сред архитектурните паметници в региона и си заслужава да я видите. Дали през прозореца на купето или пък на място...Гара Копривщица
Ех, тази Копривщица! Надали има българин, който да не е оставил сърцето си там и да не гледа с възхита винаги изпъстрените в ярки цветове многовековни къщи и техните чардаци. Макар гарата на Копривщица да е на цели 9 километра от града, сгушена в обятията на планината, сградата й е в съвсем същата стилистика. Тя е сред най-добре поддържаните по цялата Подбалканска жп линия, а вътре е като музей. По стените на чакалнята висят портрети на редица бележити българи, допринесли за историята и културата на страната ни. Гарата е построена преди 71 години по проект на архитект Вельо Дебелянов. През 2020 г. е напълно ремонтирана. На фасадата й е поставен портрет на Тодор Каблешков, един от първите й началници. Стените са нашарени с българския трикольор, а по прозорците цъфтят пъстри мушката. Най-романтична гледката там е през зимата, когато покривът има снежен калпак. Подбалканската линия е изключително приятна за разходки, а след ремонта на трасето влаковете вече се движат със значително по-бърза скорост - до 100 км./час.
Гара Златица
Този октомври юбилей отбелязва и жп гарата в Златица. Цели 70 години, през които от там са минали хиляди влакове, хиляди хора, хиляди съдби. Жалко е, че името на архитекта, проектирал една от най-невероятните гари не само у нас, но и на Балканите, не е известно. В строежа обаче е помагал Вельо Дебелянов, архитектът на тази в Копривщица. На откриването на гарата в Златица лично присъства една от най-видните местни персони - БКП величието Вълко Червенков. Любопитна подробност е, че гарите в Златица и в съседния Пирдоп са абсолютно едни и същи, но за да не се изпокарат жителите, чертежите били обърнати огледално. Златишката днес е изключително добре поддържана. На фона на заобикалящата я природа няма как да не прикове погледа ви с ярките си червени стени, декорациите от дърворезба и своята висока четириъгълна каменна кула. На върха на кулата е трябвало да има часовник, като идеята за него е породена от часовниковата кула в града, построена през 1777 г. Такъв обаче така и не е поставен. Колоните и полуколоните са щедро използвани в архитектурата на гарата. Интересен елемент от сградата е и полукръглото помещение, което е издадено навън от стаята за управление на движението на влаковете.
Гара Аврамово
Ако все още не сте се возили на теснолинейката Септември - Добринище, гарата в Аврамово е още една причина да го направите. Сред местните тя е известна като Аврамови колиби и всъщност е най-високо разположената гара в цяла България и на Балканския полуостров. Малка и кокетна, устоява на буйните ветрове и обилните снегове на цели 1267 метра надморска височина вече 96 години.
Гара Русе
Русенската централна жп гара е най-голямата на Балканите. Внушителната сграда стои все така гордо и се е превърнала в един от безспорните символи на града. В миналото е била най-често изобразяваната сграда на старите пощенски картички от Русе.
Проектът за строителството й е дело на русенския архитект Пинпирев, който след години е проектирал и Софийската централна гара. Строежът започва през 1953 г. върху огромната площ от 12 декара, а в работните дейности се включват над 1500 доброволци от града. Емблемата на сградата е часовникът на върха на кулата. Отвътре зданието е не по-малко внушително и създава усещането, че си попаднал в Пантеона в Рим.
Гара Варна
Гарата във Варна е сред най-дълголетните и достолепни сгради у нас. Първият камък е положен още през 1907 година, но войната спира строителството и то е подновено едва 13 години по-късно. Гарата е открита на символичната дата за всички българи - 3 март 1925 г., и се простира на повече от 2000 квадрата площ. Варненската и Бургаската си приличат поразително и изглеждат като архитектурни паметници от центъра на вечна Виена съвсем неслучайно. Проектите и за двете са на талантливия архитект Никола Костов. Досущ като Русенската, и Варненската гара има на върха си часовник, който никога не спира да отброява времето. Любопитна подробност е, че преди настоящата сграда, там е имало друга, далеч по-скромна, но пък една от първите, строени в България изобщо. Между 1883 и 1885 г. през нея е преминавал и култовият влак "Ориент Експрес".
