Чуждите туристи се впечатляват от България, но не рекламираме културния туризъм

Морският туризъм няма нужда от повече популяризиране. Трябва да сменим политиката като Испания и целият фокус да отива към културния и кулинарен туризъм. Това заяви в интервю пред TravelNews Даниела Стоева, зам.-председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА), и собственик и управител на туроператора „Тандем травел“. Тя беше за кратко зам.-министър на туризма в първото служебно правителство през миналата година. Член е на Изпълнителния борд на Европейския комитет на асоциациите на туристическите агенции (ECTAA). Интервюто взе Мирослав Иванов по време на международното туристическо изложение WTM в Лондон.

Г-жо Стоева, възстанови ли се културният туризъм през тази година?

• Не сме правили анкетно проучване, но от разговори с колеги става ясно, че нивото на културния туризъм през тази година е не повече от 30-35% от нивата през 2019-та година. Затова не можем да говорим за възстановяване.

На какво се дължи този отлив? Основно заради липсата на германските ли туристи?

• Не само. Ние работим на много пазари за културен туризъм и се наблюдава отлив. Всъщност са много неща. Аудиторията, която идва за културен туризъм, е по-възрастна. Това са хора 55+, даже 60+. Те по-трудно се престрашават да пътуват и имат повече опасения. Освен това войната в Украйна им оказа много сериозно влияние. Това, което беше планирано, по мои сметки, беше да достигнем поне 60-70% от 2019 година, но войната изигра много сериозна роля за отлива.

На английския пазар какво се случва? Англичаните се завърнаха по морето и по ски курортите, а за културен туризъм идваха ли?

• Също има възстановяване, но е много малко. Не е така както е за морето. Пак има определени опасения. Ние работим с два основни партньора във Великобритания, които са специализирани в културен туризъм и имаме верига от групи. Успяхме да направим много малка част, но има по-добро възстановяване в сравнение с германския пазар. Почват да се връщат и британските туристи, но е плахо.

Туроператори и хотелиери казват, че има много голям интерес от американски туристи за културен туризъм в България. Какви са вашите наблюдения?

• Всъщност интересът е същият както винаги, но изпъкват на фона на това, че европейските пазари се изплашиха от войната и се дръпнаха. Докато на американския пазар се наблюдава точно обратното. Те пътуват, не са се спряли по никаква причина и това доведе до ръст и дори надхвърлиха нивата от 2019 година. Има и нещо друго, ние говорим от името на туроператорите и организирания туризъм, но индивидуалният градски туризъм се развива с много по-добри темпове.

Да се върнем на вечната тема с рекламата. Нищо не правим, за да рекламираме културния туризъм. Пак държавата набляга само на море и ски. Какво трябва да се направи?

• Виждам, че има осъзнаване, че културният туризъм е важен. Инерцията обаче, която е от толкова много години, така е поела всички, че не може да се излезе от тази риторика. Когато говорим за туризъм, даже в медиите, винаги се говори за летен туризъм и зимен туризъм и това нещо не може да се пречупи и да отдадем по-голямо значение на културния туризъм, защото той води други туристи.

Защо според вас не рекламираме културния туризъм както го правят други държави? На борсата в Лондон видяхме голяма реклама в тази посока на Саудитска Арабия и Йордания, които залагат на него.

• Това е политика и трябва да залегне като основна такава. Надявам се да имаме политическа стабилност и да има правителство, което да управлява с хоризонт. Ако нямаш хоризонт, просто се прави това, което е правено до момента. Ако имаме такова управление и то има желание да води такава политика, нещата могат да тръгнат в друга посока.

Преди пандемията видяхме какво направи Хърватия с културния туризъм с голямата реклама от Game of thrones. В България също се снимат много филми, но не се рекламираме. Какъв опит да вземем?

• Да, това е уникално и се случи в Хърватия. Но винаги съм давала за пример политиката на Испания. Това е политика, която е мислена и е следвана с деситилетия. Те решават, че масовият морски туризъм няма смисъл да се рекламира. Тогава започват да сменят политиката и целият фокус отива към културния и кулинарен туризъм. Това трябва да се случи и у нас. Морският туризъм няма нужда от повече реклама. Според мен той е достигнал максималския си капацитет. Това, че имаме много хотелски стаи не значи, че имаме природния ресурс. Ако видиш август месец, че плажовете са препълнени, това означава, че сме достигнали максималния капацитет. Ние се радваме, че е претъпкано, но това е максимумът на туристите.

Пловдив се справя много добре с културния туризъм. Какви са вашите наблюдения?

• Правят го добре, факт е. И то в много направления – концерти, опери. Просто това трябва да е основната политика.

Не трябва ли да бъде презентиран културният туризъм по-добре пред специализираните туроператори в чужбина?

• Да, но аз мисля по-различно. Ние лесно убеждаваме чуждите туроператори. Това са колеги и на тях им е ясно. Липсва информацията на крайния потребител. Това за мен е по-важно, защото крайният потребител е този, който търси туроператор. Ние работим с много фирми и са напълно наясно какъв потенциал имаме, но те казват „Даниела, аз много трудно записвам България“. Нищо не се знае за България. Даже едни от най-големите туроператори в културния туризъм са ми казвали, че хората са впечатлени и не са очаквали да видят това, но е предизвикателство да успеем да ги убедим да запишат България. Преди години една чужда туристка ми звъня по телефона в офиса, за да сподели впечатленията си от България. Оказа се, че тя освен оперен фен е и фен на футбола. Видяла реклама по „Евроспорт“ и решила да се запише за България и беше много учудена, че рекламираме културен туризъм по „Евроспорт“. Просто трябва да се насочим към всякакви канали за реклама, но ги няма основните!