Бароков архитектурен паметник в центъра на Букурещ се превърна в предпочитано място за снимки и срещи в румънската столица. В дните преди зимните празници десетки жители и гости на града всяка вечер се трупат на опашка пред къщата с фасада в стил арт нуво, за да си направят коледно селфи, съобщава БТА.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА
"Този малък дворец се превърна в забележителност с коледната си украса. Това е подарък от и за Букурещ", споделят от ARCEN - неправителствена организация, ангажирана с опазване и модернизиране на културното наследство на столицата. На 9 и 10 декември къщата беше домакин на два маскени бала. Предстои и Коледно парти, което ще пресъздаде атмосферата на 20-те години на миналия век със суинг концерт и танци.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА
Сградата е разположена до църквата Амзей на улица "Кристиян Тел" 9-11. Тя е построена през 1908 г., има 28 стаи и се разпростира на площ от 1400 кв. м. Табела, окачена отпред, анонсира, че от 2023, за период от 10 години, къщата ще бъде едно от основните културни средища в Букурещ.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА
В миналото сградата е принадлежала на първата жена, карала велосипед по улиците на румънската столица след Първата световна война. Става дума за Мария Михаеску, която журналистът Джордж Ранети нарекъл "Мица Бичиклиста" (Мица Колоездачката). Той й дал прякора, когато я видял на колело през далечната 1898 г.
"Във време, когато велосипедът бил рядкост, Мица въртяла педалите по главните улици на Малкия Париж, облечена с плътно прилепнали лилави кадифени панталони и блуза на цветя, ботуши и бяла копринена шапка с воал. Тя била красива жена, висока метър и осемдесет, с къса, руса коса и синьо-зелени очи", пише Александру Предеску в книгата си "Букурещ от едно време".
Снимка: Мартина Ганчева/БТА
Градските легенди разказват, че девойката - бедна дъщеря на перачка от Дицещи, окръг Прахова, пленила сърцето на румънския крал Фердинанд и така получила къщата, тогава оценяван на 4 милиона леи.
В средата на 40-те години Мария се омъжва за генерал Александру Димитреску. Следват времена на финансови проблеми и семейството е принудено да заживее на тавана и да отдава другите помещения под наем. Дълги години бароковият архитектурен паметник беше убежище за бездомни хора, преди да бъде реставриран.
