Анализи Новини

Ангкор Ват: Градът-храм, в който днес живеят само боговете

  31.12.2022 10:03  
Ангкор Ват: Градът-храм, в който днес живеят само боговете

Ангкор Ват е огромен будистки храмов комплекс, разположен в северна Камбоджа. Строителството му започва през първата половина на 12-и век като индуистки храм. Разположен на повече от 400 акра, Ангкор Ват се смята за най-големият религиозен паметник в света.

Името му, което се превежда като „града-храм“ на езика на кхмерите, идва от факта, че е построен от император Суряварман II, който управлява региона от 1113 до 1150 г. като държавен храм и политически център на неговата империя.

Първоначално посветен на индуския бог Вишну, Ангкор Ват се превръща в будистки храм в края на 12-и век.

Въпреки че вече не е действащ храм, той е една от най-популярните туристически атракции в Камбоджа, въпреки че претърпява значителни щети по време на управлението на диктаторския режим на Червените кхмери през 70-те години на миналия век, както и в по-ранни регионални конфликти.

Къде се намира Ангкор Ват?

Ангкор Ват се намира на около 8 километра северно от град Сием Реап, който има население от над 200 000 души.

Когато е построен, град Ангкор е столица на Кхмерската империя, която владее региона по това време. Думата „ангкор“ означава „столица“ на кхмерски език, докато думата „ват“ означава „храм“. Ангкор е бил най-големият град в света в прединдустриалната епоха. 

С нарастването на значението на Ангкор Ват в рамките на будистката религия на региона, нараства и броят на легендите, свързани с мястото. Много будисти вярват, че строежът на храма е бил поръчан от бог Индра и че работата е била извършена за една нощ.

Историците обаче са на мнение, че изграждането на Ангкор Ват е отнело няколко десетилетия от фазата на проектиране до завършването му. 

Архитектурата на Ангкор Ват

Въпреки че през Средновековието Ангкор Ват запада и постепенно губи статута си на място с политическо, културно и търговско значение, той остава важен паметник за будистката религия чак до 19-и век.

За разлика от много други исторически забележителности, Ангкор Ват не е бил изоставен заради някакво конкретно събитие, а по-скоро постепенно изчезва и се разпада.

Въпреки това, храмът си остава архитектурно чудо, което е уникално за света. Той е „преоткрит“ през 1840 г. от френския изследовател Анри Муо, който пише, че мястото е „по-велико от всичко, оставено ни от Гърция или Рим“.

Комплиментът вероятно се дължи на дизайна на храма, който наподобява планината Меру -домът на боговете, според индусите и будистите. Неговите пет кули са предназначени да пресъздадат петте върха на планината Меру, докато стените и ровът отдолу почитат околните планински вериги и морето.

По времето на изграждането на обекта, кхмерите са разработили и усъвършенствали свой собствен архитектурен стил, който разчита на седиментните скали. В резултат на това Ангкор Ват е построен с блокове от пясъчник.

Стена с височина 4.5 метра, заобиколена от широк ров, защитавала града, храма и жителите му от нашественици, като голяма част от това укрепление все още стои. Пясъчникова пътека пък служи като основна точка за достъп до храма.

В рамките на градските стени Ангкор Ват се простира на повече от 200 акра. Смята се, че тази област включва града, структурата на храма и двореца на императора, който е на север от храма.

В съответствие с традицията по това време, само външните стени на града и храмът са направени от пясъчник, а останалите конструкции са изградени от дърво и други, по-малко издръжливи материали. Затова в днешно време са се запазили само части от храма и градската стена.

Но дори и в този вид Ангор Ват представлява величествена структура, като в най-високата си точка, кулата над главното светилищ, той достига височина от над 20 метра. 

Стените на храма са украсени с хиляди барелефи, представящи важни божества и фигури от индуизма и будизма, както и ключови събития от тяхната митология. Има и барелеф, изобразяващ император Суряварман II, който влиза в града, вероятно за първи път след построяването му.
Ангкор Ват днес

Храмът Ангкор Ват остава действащ в продължение на много столетия, чак до началото на 20-и век, но претърпява значителни щети, причинени от обрастването на горите, земетресенията и воените конфликти.

Французите, които управляват Камбоджа през по-голямата част от 20-ти век, създават комисия за възстановяване на обекта за туристически цели в първото десетилетие на века. Тази група ръководи и основните археологически проекти в региона.

Реставрационните работи обаче се извършват на парче под френското управление, а по-сериозните усилия започват чак през 60-те години, когато Камбоджа се намира в преход от колониално управление към ограничена форма на конституционна монархия.

В страната избухва брутална гражданска война през 70-те години, а Ангкор Ват, донякъде по чудо, претърпява сравнително минимални щети. Диктаторският режим на Червените кхмери се сражава с войските на съседен Виетнам в района близо до древния град и в резултат на това по външните стени на храма има дупки от куршуми.

След войната правителството на Камбоджа, в сътрудничество с международната общност, подновява усилията за възстеновяването на културния паметник. Ангкор Ват остава важен източник на национална гордост за камбоджанците.

През 1992 г. той е обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. По това време посетителите на Ангкор Ват наброяват само няколко хиляди, а днес храмът посреща около 500 000 туристи годишно.

Много от тях пристигат рано сутрин, за да заснемат изгрева над магическото духовно място.