Анализи Новини

Пътуващите до Хърватия вече могат да плащат с евро

  01.01.2023 12:57  
Пътуващите до Хърватия вече могат да плащат с евро

От полунощ на 1 януари Хърватия се присъедини към еврозоната и към шенгенското пространство за свободно пътуване. Приемането й слага край на дълъг период, в който в двете европейски политики не бяха приемани нови членове - в еврозоната от 2008 г., в Шенген - от 2015 г. Какво променя това за хърватите и за останалите европейци, които пътуват към адриатическата държава?

Еврото и куната

Преминаването към разплащания в евро в Хърватия ще е плавно, въпреки, че от неделя единната европейска валута е официална валута и на Хърватия, заменяйки куната.

От 1 януари 2023 г., куната ще се обменя при курс от 1 евро за 7.53450 хърватски куни. Двете валути ще се използват паралелно една с друга за период от две седмици. При получаване на плащане в куни, рестото ще бъде връщано в евро, за да се позволи позволи постепенното изтегляне на досегашната хърватска валута от обращение.

Цените продължават да се обявяват едновременно в евро и в куни, след като това стана задължително на 5 септември и ще се прилага до 31 декември 2023 г.

Търговските банки получиха предварително евро банкноти и монети от Хърватската национална банка и вече са ги предоставили на магазините и други фирми, извършващи плащания.

От два от три банкомата в Хърватия ще могат се теглят евробанкнотиоще от 1 януари 2023 г. Останалите ще продължат да пускат куни още две седмици. Информация за банкоматите, които работят с евро може да се намери от търговските банки.

Хърватските банкови сметки и кредитни карти автоматично са преобразувани в евро. Обмяна на банкноти и монети куна може да се направи във Финансовата агенция и в пощенските служби до 30 юни 2023 г. След изтичането на този срок обмяната ще се извършва в търговските банки до края на 2023 г.

Притежателите на куни могат да ги сменят за евро безплатно преди 1 юли,като дневният лимит е от до 100 банкноти и монети от 100 куни. След това банките ще могат да начисляват такси за обмяната.

Националната централна банка на Хърватия ще обменя безплатно банкноти куни без ограничение във времето и монети куни до 31 декември 2025 г. За да се защитят потребителите и да се отговори на притесненията им за неоправдано поскъпване, в Хърватия беше въведен Бизнес етичен кодекс , който да улесни бизнеса в преизчисляването и показването на цените. Бизнесите, регистрирани в инициативата, могат да показват логото си, за да успокоят клиентите. Те ще загубят това право, ако се установи, че нарушават кодекса. Етичният кодекс се наблюдава от Държавния инспекторат, който следи цените на 103 предварително зададени често купувани продукта и услуги през преходния период до 31 декември 2023 г.

При нарушаване на разпоредбите на "Еврозакона" (за приемане на еврото) Държавният инспекторат може първо да издаде предписания на търговците или икономическите оператори за отстраняване на несъответствието при образуването на цените, след което да премине и към налагането на наказания.

Паралелно с това сдруженията на потребителите получиха право да публикуват "черни списъци" на стопански субекти, които нарушават принципите на Етичния кодекс. Основният принцип на националния план за преминаване на Хърватия към еврото предвижда освен етичен кодекс и мониторинг на цените и надзор на търговци и доставчици на услуги и двойно показване на цените.

Граници и визи

Десет години след приемането си в ЕС Хърватия се присъединява и към Шенгенското безвизово пространство, ставайки негов 27-и член. Това позволява на страната да издава шенгенски визи и дава на властите пълен достъп до базите данни на Шенгенското информационно пространство.

Според Европейската комисия за гражданите влизането на Хърватия в Шенген ще улесни полицейското сътрудничество и ще намали времето за преминаването на границите, помагайки на бизнесите и на туристите да съкратят разходите си при пресичането им.

От 1 януари 2023 г. отпадат проверките на документите за самоличност на граждани от шенгенски държави по сухопътните и морските граници. Бариерите бяха вдигнати в полунощ по границите на Хърватия със Словения и с Унгария.

В същото време Хърватия става външна шенгенска граница за Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора, което може да означава засилване на контрола и времето за преминаване през тези гранични пунктове.

Проверките по вътрешните въздушни граници ще отпаднат от 26 март 2023 г., за да може това да съвпадне с датите на влизане в сила на лятното часово време на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA).

Влизането на Хърватия в Шенген не променя нищо в условията за влизане на български граждани и превозни средства. Те ще продължат да показват документите си за самоличност при преминаване за разлика от идващите от шенгенски държави, за които контролът се премахва изцяло.

Спазването на шенгенските стандарти от Хърватия ще бъде оценено в рамките на една година по силата на Регламента за оценка и мониторинг на Шенген. Този европейски регламент наскоро беше реформиран, за да се засили оценката на зачитането на основните права съгласно достиженията на правото от Шенген.

Загреб прие по искане на Европейската комисия механизъм за мониторинг, след като неправителствени организации сигнализираха за случаи на отблъскване на мигранти и отказ да бъдат допуснати на хърватска територия. След приемането на Хърватия в Шенген през декември някои от най-реномираните правозащитни организации протестираха срещу решението, заявявайки, че Загреб продължава да има проблем с гарантирането на правото на мигрантите да подадат искане за предоставяне на убежище в ЕС.

За разлика от България и Румъния, които от 11 години чакат за членство с изпълнени технически критерии за присъединяване, Европейската комисия обяви, че Хърватия е изпълнила условията за прием през декември 2021 г. Процесът на оценка на нейната готовност от Еврокомисията продължи четири години - от 2016 г. до 2020 г.