Тази малка и удивителна страна живее в свят, който съвремието ни трудно разбира, но пък именно затова е толкова вълнуваща.
Местните имат анекдот - рецепта как да си "направите" уругваец: "Вземете трима италианци, двама испанци, един германец, половин поляк, кръв от индианец, щипка меланхолия и щипка красноречие, поръсете с вечна неудовлетвореност, след което забъркайте с няколко шепи кал. Само внимавайте да не прекалите с калта, за да не се получи аржентинец!", пише Dir.bg.
Населението на малката южноамериканска държава е конгломерат от множеството нации, владели или борили се да завземат през вековете тази ивица земя с прекрасен климат. И до днес уругвайците обичат да спорят с по-големите си съседи за правото на собствени традиции и казват за себе си, че са консервативни и вечно недоволни. Не такова е обаче впечатлението на туристите, избрали тази малко популярна дестинация на източния бряг на континента.
Уругвай е най-спокойната държава в Южна Америка, хората са усмихнати и винаги готови да помогнат. Престъпността е ниска и можете спокойно да се разхождате, дори през нощта. Местните, макар да не живеят богато, имат социални придобивки, за които повечето европейци дори не могат да помислят.
В Уругвай има една съществена особеност - тук бедността и вътрешните конфликти са в пъти по-малко в сравнение с повечето държави в региона. Казват, че общественото устройство в страната може да се сравни с ранния социализъм при нас. Например за по-бедните местни жители, които нямат възможност за собствен дом, наемът за квартира не е фиксиран, а съобразен с доходите на семейството. Ако хората пък са редовни и съвестни платци, след 20 години жилището автоматично може да стане тяхно. Туристите пък се радват на факта, че голяма част от музеите са безплатни.
Името на страната произлиза от наименованието на малка птичка, която живее по бреговете на река Уругвай. Буквално означава "Реката на птичката уру" на езика на местно индианско племе. Коренните жители отдавна ги няма по тези земи - избити са от испанските и португалски завоеватели през XVI-XVII в., а малкото оцелели постепенно са асимилирани. Заради благоприятното си местоположение, мек климат и плодородни земи Уругвай е бил "ябълката на раздора" между Португалия и Испания, които непрестанно оспорвали неговата принадлежност. За това местенце под слънцето "точили зъби" и англичаните, а последно и бразилците, но държавата в крайна сметка успява да извоюва своята независимост.
Разгарът на лятото в Уругвай е през януари, но температурите не надвишават 27-28 градуса. Лятото тук е дълго, пролетта и есента са топли и приятни, а през зимата термометърът показва около 14 градуса. Всеки сезон тук е подходящ за плаж. Възможностите за това са големи, защото цялата югоизточна част на страната е пясъчно крайбрежие. Цветът на плажовете може да е златистобял, а океанът яркосин, но там, където голямата плавателна река Рио де ла Плата се влива чрез огромно устие в океана водата става мътносива. Затова желаещите да съберат тен се насочват към североизточните части на страната.
По океанското крайбрежие се простират редица луксозни курорти, най-известният и модерен от които е Пунта дел Есте. Това е Меката на нощния живот в Уругвай, с безброй казина и дискотеки. Освен курорт, Пунта дел Есте е и място, на което ежегодно се провеждат международни фестивали и срещи на високо ниво.
Но една атракция е особено любопитна за туристите - "Ръката". Тя е дело на на чилийския скулптор Марио Ирарасабал и се намира на плажа Брава. Пръстите й се подават от пясъка, и създават неповторимата илюзия, че слънцето ще се приюти в тази гигантска длан. През годините тя е получавала различни имена, но нейният създател предпочита да я наричат просто "Ръката".
Любителите на природата, могат да проучат в източните части на страната живописни блата, лагуни, мочурища - места, обявени от ЮНЕСКО за биосферни резервати. А река Уругвай предлага отлични условия за риболов и спускане с кану.
На малката площ на страната има над 10 национални парка, като най-известните са Кабо Полонио и Санта Тереса. Туризмът в Уругвай носи приходи от над 400 млн. щатски долара годишно. И въпреки че природата в страната е като същински рай, градовете си остават основната туристическа дестинация.
Архитектурата на столицата Монтевидео е смесица от европейски колониален стил, барок, модерни сгради и типичния колорит на Латинска Америка. Непременно трябва да видите Националния исторически музей, къщата на Джузепе Гарибалди, който е водил уругвайската флота през 1840 г., великолепният дворец Таранко от началото на XX в., който се използвал за семейна резиденция, а сега е дом на музея на декоративните изкуства, с изящна колекция от европейски антики. Столичани се гордеят и с Palacio Salvo на Plaza Independencia (където е и статуята на генерал Артигас - баща на уругвайската държава) - уникално сграда във формата на ракета, на чийто връх има фар. На пазара Tristаn Narvaja пък се продава всичко - от живи тарантули до мънички глинени окарини. Ако центърът на Монтевидео не ви е толкова любопитен, можете да се отправите към бреговете на реката Рио дел ла Плата, които местните жители наричат "морето".
Целият град е обиколен от Рамблата - път покрай скалисти плажове, с очарователни заведения, където може да поспрете и да починете на чаша мате.
Няма как да сте в Уругвай и да не посетите другата легенда на страната - Колония дел Сакраменто.
Мястото е основано през 1680 г. и е най-старото селище тук, както и единственото португалско. Старият квартал напомня на Лисабон - криви улички, пъстри къщи и площади. Тази част на Колония, разположена нa полуостров, вдаден в река Рио де ла Плата, е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Можете да опознаете местната култура най-добре, ако присъствате на някой от пищните фестивали. Всъщност точната дума е карнавали, които от края на януари до средата на март се провеждат буквално през ден. В Уругвай, както и в няколко други съседни страни, ежегодно се стичат хора от цял свят, за да станат свидетели на ритуала на последователите на религията Умбанда - смес от католицизъм, спиритизъм и афро-бразилски вярвания. Мистичният дух на насъбралото се множество, което хвърля приношения в морето за афро-американската богиня на племето йоруба - Йеманя, е неповторим!
Като малък народ, притиснат между големите си известни съседи, уругвайците винаги се са опитвали да оспорват правото си да бъдат първи в нещо, особено с аржентинците. Като се започне с изпитото количество мате (около 100 л годишно на глава от населението за Аржентина и 115 за Уругвай), мине се през прочутото сладко от мляко - dulce de leche, и се стигне до правото страната им да е родина на тангото, което е по-известно в света като "аржентинско". Например и досега се спори откъде всъщност е Карлос Гардел, митичният певец, актьор и любимец на жените през 20-те и 30-те на XX в., загинал трагично в самолетна катастрофа.
Ако искате да видите забележителностите на по-големите градове в Уругвай, наемете кола. Градският транспорт не е препоръчителен, за разлика от други страни, ето защо, пригответе се да платите много повече, отколкото в Мексико, Централна Америка, Венецуела, Перу и Еквадор. Ако сте на екскурзия в съседна Аржентина, може много удобно да прескочите до Монтевидео с модерен ферибот, защото уругвайската столица и Буенос Айрес са разделени само от устието на Рио де ла Плата. Цената на ферибота не е е фиксирана и зависи от часа на деня и натовареността на трафика.
