Транспорт

Над 100 000 круизни туристи се отправят към Антарктида

   
Над 100 000 круизни туристи се отправят към Антарктида

Над 100 000 круизни туристи се очаква да посетят Антарктида през настоящия и вече настъпил летен сезон в южното полукълбо. Над 50 са корабите, осъществяващи полярни круизи, пише maritime.bg.

По време на COVID-лятото на 2020-21 г. само 15 туристи на две яхти посетиха Антарктика. Но сега туризмът се завръща – и то по-голям от всякога, пише “The Conservation”. 

Броят на посетителите през този сезон е нараснал с повече от 40% спрямо най-натоварената година преди пандемията.

Дали всички тези туристи ще навредят на това, което често се смята за последната недокосната “пустиня” на планетата? Да и не. Индустрията се управлява добре. Туристите често се връщат с нова оценка за дивите места. Те прекарват изненадващо кратко време на континента или неговите острови.

Но с развитието на туризма ще нарастват и въздействията върху околната среда, като вредните емисии от круизните кораби. Туристите могат да пренасят микроби, семена и други инвазивни видове – проблем, който само ще се влоши, тъй като топенето на леда създава нови петна гола земя. 

Как антарктическият туризъм стана масов?


През 50-те години на миналия век първите туристи се качват на чилийски и аржентински военни кораби на юг, за да снабдят изследователските бази на Южните Шетландски острови. От края на 60-те години на миналия век ледоразбиващи експедиционни кораби се подвизаваха още по на юг. В началото на 90-те години, когато бившите съветски ледоразбивачи станаха достъпни, индустрията започна да се разширява – около дузина компании предлагаха пътувания по това време. До началото на този век леденият континент приема повече от 10 000 посетители годишно – антарктическият туризъм е станал масов.

Как изглежда днес?


Повечето антарктически туристи плават на малки кораби „в стил експедиция“, обикновено се насочват към сравнително достъпния Антарктически полуостров. Веднъж там, те могат да се разходят с RIB, за да разгледат по-отблизо дивата природа и айсбергите, или екскурзии до брега, за да посетят колониите на пингвини или тюлени. Посетителите могат да карат каяк, падъл борд и да направят полярно гмуркане – задължително кратко потапяне във водите под нулата. Над една трета от всички посетители никога не са стъпвали на континента.

Тези, които стъпят на Антарктида, обикновено правят кратки посещения, вместо да нощуват. За по-безстрашните туристи няколко оператора предлагат пътувания до вътрешността на континента, като използват временни сезонни къмпинги. Няма постоянни хотели, а държавите от Антарктическия договор наскоро приеха резолюция срещу постоянните туристически съоръжения.

Тъй като туристите идват все повече, някои оператори вече предлагат все по-приключенски възможности като алпинизъм, хели-ски, плаване с мини-подводници и гмуркане.

Устойчив ли е антарктическият туризъм?
Тъй като туризмът в Антарктика процъфтява, някои организации за застъпничество предупредиха, че въздействието може да е неустойчиво. Например Коалицията за Антарктика и Южен океан твърди, че круизният туризъм може да окаже по-голям натиск върху околната среда, която вече е подложена на значително напрежение от изменението на климата. В районите, посещавани най-много от туристи, снегът има по-висока концентрация на черен въглерод от изгорелите газове на кораби, който поглъща повече топлина и води до топене на снега. Корабният трафик също така рискува да пренесе пътуващи “на стоп” инвазивни видове в уязвимите морски екосистеми на Южния океан.

Поради отдалечеността на континента туристите, посещаващи Антарктида, имат по-висок въглероден отпечатък на глава от населението в сравнение с други пасажери на круизни кораби. Разбира се, тези въздействия не се ограничават само до туризма. Научните експедиции идват с подобни екологични разходи – и въпреки че са много по-малко, учените и помощният персонал прекарват много повече време на континента.

Антарктическият туризъм няма да изчезне – така че трябва да планираме бъдещето. Оксиморон ли са устойчивите круизи? Мнозина вярват, че е така.

Чрез големия си размер, круизната индустрия създаде масов туризъм на нови места и свръхтуризъм на други, генерирайки неприемливи нива на струпване на хора, нарушавайки живота на местните жителите, пренасочвайки местните култури за „екзотични“ изпълнения, увреждайки околната среда и добавяйки към емисиите.

В Антарктика струпването на хора, въздействието върху околната среда и емисиите са най-належащите проблеми. Въпреки че 100 000 туристи годишно са малко по световните туристически стандарти – Париж имаше почти 20 милиона през 2019 г. – посещенията са концентрирани в изключително чувствителни екологични зони само за няколко месеца годишно. Няма жители, които да безпокоят (освен местната дива природа), но по същия принцип няма общност-домакин, която да протестира, ако броят на посетителите стане твърде висок.

Въпреки това са налице силни защити. В съответствие със Системата на договора за Антарктика – набор от международни споразумения, подписани от държави с присъствие или интерес в Антарктика – туристическите оператори, базирани в тези нации, трябва да кандидатстват за разрешителни и да следват строги екологични разпоредби.

За да избегнат въвеждането на нови видове, туристите трябва да спазват правила като дезинфекция, преди да стъпят на леда, и спазване на определена дистанция от дивите животни.

Почти всички круизи оператори членуват в Международната асоциация на туроператорите в Антарктика, върховният орган, който управлява антарктическия туризъм. За първи път тази година операторите трябва да докладват общия си разход на гориво като част от усилията на IAATO да направи индустрията по-щадяща климата. Някои оператори вече имат хибридни плавателни съдове, които могат да работят частично с електрическо задвижване за кратки периоди, намалявайки емисиите на въглероден диоксид.

Завръщане от леда: ефектът на посланика
Известният пътеписец Пико Айер наскоро писа за преживяването си в дълбокия юг на света. Посещението, казва той, „ви събужда за екологичните проблеми на света… прибирате се у дома с важни въпроси за съвестта си, както и с лъчезарни спомени“. Айер не е сам. Този отговор е широко разпространен, известен в индустрията като “антарктическо послание”. Както бихте очаквали, това е силно насърчавано от туристическите оператори като положително. Истинско ли е? Това е спорно. Проучвания за връзките между полярните пътувания и проекологичното поведение са дали смесени резултати.

/ maritime.bg



Анкета

Къде ще пътувате за априлската ваканция?


Резултати