Новини Събития

Албания се рекламира като Париж на Балканите

  27.01.2023 09:00  
Албания се рекламира като Париж на Балканите
Москополе в Албания става популярна дестинация

Защитници на културни ценности в албанския град Москополе са се заели със спасяването на стотици православни шедьоври от XVIII век в опустошените от времето църкви. Дълбоко в Югоизточна Албания, малко селце пази пет църкви, които имат една от най-великолепните концентрации на православно християнско стенописно изкуство в света.

Отвън църквите в Москополе приличат на каменни хамбари - отражение на тяхното наследство от XVIII век като християнски места за събиране в ислямската Османска империя. Вътре обаче те разкриват рисувани шедьоври от лазурно синьо, червено и жълто, които оживяват в теми, едновременно внушителни (Христос Всемогъщият или Пантократор) и ексцентрични (Св. Николай надхитрява богинята Артемида). "За нас това е като Лувъра", казва министърът на културата на Албания Елва Маргарити пред списание National Geographic.

Няма други обекти в Албания или в света като църквите в Москополе с техните 13 106 квадратни метра стенописи. Правителството ги обяви за паметници на културата и през 2020 г. признава центъра на селото (където се намират повечето от тях) за исторически ансамбъл. Може би по-важното е, че стенописите са поразителен артефакт между Изтока и Запада на мултикултурната, мултирелигиозна албанска идентичност, за която мнозина се страхуват, че ще бъдат унищожена по време на бившия комунистически режим.

Църквата "Свети Николай"

Църквата "Свети Николай"

Снимка: iStock by Getty Images

И донякъде е изненадващо, че стенописите изобщо са оцелели. В началото на късния XVIII век Москополе е разрушаван три пъти за период от 20 години. Опожарен е през Първата световна война и бомбардиран през Втората световна война. От над 20-те църкви, съществували някога в селото, днес са останали само шест, включително петте със стенописи.

Но през последните десетилетия тези архитектурни и художествени съкровища се разпадат. Една църква претърпява това, което регионалните власти нарекоха щети на ниво "SOS" при обилни валежи през 2021 г., когато покривът ѝ частично се срутва. Друга е обявена в критично състояние година по-късно.

Сега, когато туризмът в района се разраства, всеотдайни изследователи и реставратори се надпреварват да спасяват църквите. През миналия ноември Министерството на културата разкрива амбициозно предложение, което ще доведе в Албания и Москополе специалисти по опазване на изкуството от цяла Европа и архитекти консерватори, за да възстановят църквите, преди да е станало твърде късно.

Париж на Балканите

Албания има бурна история. В продължение на хиляди години страната е окупирана от няколко империи, от Римската през Византийската до Османската. Именно по време на последната Москополе процъфтява, превръщайки се в "Париж на Балканите" до 1760 г., както пишат наблюдатели.

Москополе контролира доходоносен сухопътен търговски път между Адриатика и Истанбул, свързващ османците с дожите във Венеция, хабсбургите във Виена и отвъд. По време на своя пик функционират около 50 занаятчийски гилдии, които привличат и обучават занаятчии шивачи, златари и оръжейници. За известно време градът разполага с единствената печатница в Османската империя, захранвана от Нова академия, прокарваща идеите на Просвещението, основана през 1744 г.

Икономическата мощ на града му позволява да процъфтява като център на православната християнска вяра и изкуство в доминираната от исляма империя, което води до бум в строителството на църкви. Но през втората половина на XVIII век градът започва да запада. През 1769 г. мародери, вероятно от околните райони, плячкосват Москополе. Жителите бягат и някогашният велик град е превърнат в малко селце. Той е изоставен от още повече свои жители по време на големите войни през XX век.

След Втората световна война диктаторът Енвер Ходжа консолидира управлението си над Албания, налагайки атеизма при своя комунистически режим. Оцелелите църкви във Москополе в най-добрия случай са занемарени или използвани като складови помещения. На други места църквите са разрушени. Тайно вярващите християни скриват религиозни икони под дъските в домовете си. Свещеници, както и имами и други духовници са екзекутирани или изпратени в трудови лагери.

 Времето продължава да разрушава църквите. През 2002 и 2004 г. те си спечелват съмнително признание в списъка за "наблюдаване" на Световния фонд за паметници (World Monuments Fund), посветена на опазването на обекти в риск. През 2018 г. попадат в списъка "7-те най-застрашени" на Европа Ностра (Europa Nostra), работеща за опазването на европейското културно и природно наследство.

Следите на историята все още си личат в църквата "Света Богородица". Притворът е разрушен, а корабът (нефът) частично разрушен от бомбите от Втората световна война. Повечето от фреските не са в добро състояние. Въпреки това храмът си остава впечатляваща структура.

Църквата " Света Богородица"

Църквата " Света Богородица"

Снимка: iStock by Getty Images

Построена през 1699 г., това е най-голямата и най-старата от четирите църкви базилики със стенописи, които все още се намират в селото. Другите три са издигнати в рамките на няколко десетилетия. Петата е част от манастир на хълм с изглед към селото.

Това, което отличава всяка от тях, са стенописите. В църквата "Света Богородица" акценти са сцени с архангелите Михаил и Гавриил. Картина в църквата "Свети Атанасий" изобразява кулите на Вавилон, падащи върху нещастните му обитатели, наред с други творби, подписани от братя Костантин и Атанас Зографи, плодовити художници, които добавят барок, рококо и готика към православния стил през XVIII век. Оттогава обаче много от сцените са повредени.

Снимка: intoalbania.com

Централната част на селото, църквата "Свети Николай", е владение на Давид Селеница, майстор на портрети, работещ тук през 20-те години на XVII век, който рисува анекдотично лицата на селяните върху телата на светци. В един панел Свети Николай се моли над тялото на моряк, докато вълни от страховита буря разтърсват кораба му. Стенописецът е избрал да постави светеца анахронично върху четиримачтов галеон, покрит с оръдия.

Възрожденско движение

Има надежда за оцелелите църкви в Москополе. Окуражени от увеличаването на туризма, местните жители хвърлят светлина върху селото и неговата история. През ноември 2022 г. Министерството на културата обявява амбициозен план за възстановяване и развитие на града.

Планът включва укрепване на зидарията и провисналите покриви на три от църквите. Стенописите ще бъдат реставрирани не само от "старите майстори" на техниката, но и от международни преподаватели и студенти по опазване на изкуството на място. Предвижда се ново осветление за подобрено музейно изживяване, аудио гидове, виртуални обиколки и дори разширена реалност.

Снимка: intoalbania.com

Министерството е представило предложението на Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране, което може да достигне около два милиона евро. Изпълнението на проектите за възстановяване ще отнеме поне две години.

Междувременно, майсторите вече са започнали работа по стенописите на "Свети Николай". След шест месеца са завършени два панела.

Уют и история

В Москополе пътешествениците могат да отседнат в реновирани исторически имения и да научат за предишната слава на селището. В полето, точно отвъд съществуващото днес село, табели отбелязват мястото, където някога е била великата академия, библиотека и печатница. А в Националния музей за средновековно изкуство, който посрещна рекордните 27 000 посетители през 2022 г., туристите могат да видят отблизо дузина икони на зографи, включително на Селеница, заедно с картини на техни съвременници, дърворезби и метални изделия.

В това кътче на Албания опазването на културно-историческото наследство се възприема като личен въпрос. 



Анкета

Къде ще пътувате за априлската ваканция?


Резултати