Гръцкият остров Самотраки е визия в зелено. Скалистите склонове на планината Саос - най-високата на острова със своите 1611 метра, отстъпват място на полегати хълмове, покрити с чинари със странна форма, дъбови гори и величествени кедри.
Подхранвани от чистите води на три реки, на острова виреят редки и ендемични растения. Зеленчуците процъфтяват в полетата около пристанището на Камариотиса в западния край на парчето земя, докато маслинови дървета и слънчеви панели се редят терасовидно по южното крайбрежие.
Разположен в Егейско море близо до североизточната граница на Гърция с Турция, островът се намира на кратко пътуване с ферибот от Дедеагач на континента.
Някога известен в древния свят със своето религиозно светилище, днес Самотраки е магнит за екотуристите, пише CNN Travel.
Остров на "младите крака"
Терма на северния бряг е добра база за опознаване на острова. Повечето от местата за настаняване тук са прости, фокусирани върху ангажирането с околната среда възможно най-много. Кой има нужда от лукс, когато зад прозореца ви има рекичка, която свири истинска симфония?
Всичко е в природата, според Калиопи Парселиас, собственик на Parselias Studios от повече от 30 години. „Самотраки е различен остров“, казва тя „Имате зелени гори, реки, водопади, като някои хора идват да се разходят в планината, а други обичат морето. Това е девствен остров“.
Парселиас управлява пансиона си повече от 30 години, като първоначално гостите й са предимно гръцки семейства и тук-там германци. „Но сега имаме хора от цяла Европа“, казва тя. Добавяйки: „Млади хора, защото Самотраки има нужда от млади крака.“
Много от тях избират да отседнат в Camping Varades, точно до морето, кръстен на varades - вид кошер в кухи дървета, обяснява мениджърът му Анастасиос Вавурас.
И понеже пчелите работят като кооперация, къмпингът е колективна собственост на седем души. Тяхната цел, казва той, е да предложат на посетителите "алтернативен начин да прекарат ваканциите си тук... съсредоточени върху дейности в планината, в тиха, по-свободна среда."
Повечето къмпингуващи са гърци на 20-30 години, като Янис Цакилцидис - студент от континента, който е на първото си посещение на острова.
„Можете да забележите къмпингуващи от всички възрасти тук, да се насладите на по-необезпокоявана и по-неразредена гледка към Гърция“, казва той.
Цакилцидис е дошъл на поход. Древни пътеки пресичат планините, а преходите варират от подходящи за начинаещи до по-сериозни предизвикателства.
Речни преходи и водопадни ватри
В северната част на Самотраки водопади се спускат върху гладки скали, образувайки ватри - естествени речни басейни. Трите на река Цивдогианис, точно извън Терма, са най-лесните за достигане.
Невъзможно е да докоснете дъното на първата ватра с краката си, но Грия Ватра - втората, не е толкова дълбока.
Голи хипита изглеждат като водни нимфи, плъзгащи се с апломб покрай плувци с бански. Те газят през водата с оскъдни вещи, вързани на главите им, преди да се изкатерят по скалата до третия басейн.
Още три ватри са разположени на пътека, започваща в близост до Терма по крайбрежния път. Реката, преминаваща през тях, е Фониас, която води началото си от планината Саос и се влива в морето.
Fonias означава "убиец" на гръцки, което определено отговаря на бруталната сила, с която водата бушува. При сухо време обаче пътеката до първата ватра е сравнително лесна, а преходът е под един час.
Семейства, някои с малки деца, заобикалят коритото на реката до огромни чинари, златни папрати и стари сиви камъни.
При първия водопад, наричан също Фониас, хората се пекат на слънце, докато деца се плацикат в плитките външни езера, а плувци се опитват да останат неподвижни под освежаващите падове на първата ватра. По средата на скалата има въже, прикрепено към дърво, което предизвиква смелите.
Втората ватра – Герания, която също се захранва от водопад, е на още 30-минутен преход.
Младите хора се опитват да се изкачат само по бикини и маратонки до нея, но туристическите обувки са полезни. Първият участък включва стръмно изкачване, подпомагано от метален кабел, след това идва предизвикателен зигзаг по пресъхнал поток, водещ до равна тясна пътека.
Кратко последно спускане разкрива вашата награда: блестящо зелено водно тяло. Водни кончета със сини тела и черни крила, всяко белязано с една жълта точка, бягат по повърхността, докато хората продължават необезпокоявани с пречистващите си ритуали.
Пътеката, водеща до Клейдоси - третия водопад, също е наречена „убиец“ и има защо. Тя не се препоръчва за начинаещи и неопитни туристи.
Алпинизъм за професионалисти
Двупосочното пътуване от Терма до Фенгари, както гърците наричат планината Саос, е малко над 17 км, но според Вавурас - само „най-смелите“ се стремят към върха.
„Пътеката е трудна за изкачване, но е структурирана, така че не сте изложени на опасност от подхлъзване или падане“, казва той. Подобно на много пътеки на острова, тази идва с предупредителни табели по пътя.
Плажове и разходка с лодка
За по-малко енергично настроените има термални бани в Терма, датиращи от византийско време, плюс изобилие от плажове. Kipos - близо до източното крайбрежие, е осеян с красиви синкави камъчета, докато Pachia Ammos на юг е единственият пясъчен плаж на острова.
Пътуванията с лодка, започващи от Камариотиса и Терма, спират на плажа Vatos (близо до Pachia Ammos, но иначе достъпен само чрез изтощителен поход) и ви отвеждат покрай Kremasto Nero.
Означаващо „висящ водопад“, при пълен поток водата се спуска директно в морето, без да докосва скалите, откъдето идва и името на природната забележителност.
Около южния бряг ярко сиви скали се извисяват заплашително над вълните, покрити с нещо като гигантско произведение на абстрактното изкуство. Това е Tis grias ta pania, или „пералнята на старата жена“.
Легендата разказва, че един ден свиреп вятър издухва прането на жена върху скалите. Ядосана от загубата, тя изсипва проклятия, превръщайки дрехите в камък.
Древни останки
На Самотраки се грижат и за любителите на историята. Арсиноион, или Светилището на великите богове, е мястото, на което е открита статуята на Нике, известна като „Крилатата победа на Самотраки“.
Изваяна през втори век пр.н.е. и сега изложена в Лувъра, тя е едно от най-известните древни произведения на изкуството.
Храмът датира отпреди времето на класическа Древна Гърция и някога е бил религиозен център на Северно Егейско море. Той е частично реконструиран, а в малкия музей има реплика на статуята.
Хора
Разположена високо в планината, Хора е столицата на острова. В цитаделата, построена през 15 век от генуезкия владетел Паламедес Гателуци, си струва да посетите кафенето и да се насладите на гледката към града.
Има красиви улици за разходка, където цветя се изсипват от прозорците, а клоните на дървета създават естествени сенници над ресторанти и кафенета.
Малкият фолклорен музей на Самотраки е превърнат в традиционен селски дом, пълен с религиозни икони, снимки и битови предмети.
Кози и зеленчуци
На Самотраки навсякъде има кози. В Goat Shop в Хора те са на тениски, чанти и бандани. Навсякъде другаде те се шляят безцелно по пътищата, дъвчат безсмислено и търсят храна сред ореховите дървета.
„Нашите кози са известни в цяла Гърция“, казва Парселиас, но не поради причината, която може би ви хрумва. „Те пасат близо до морето, така че са много вкусни.“
Най-добрите ястия с козе месо ще откриете в семейни ресторанти в гората или с прекрасни гледки към залеза. Местните имат повече от 20 различни начина за приготвяне на яре.
Независимо дали е приготвено на фурна със сливи, мариновано в червено вино или задушено в дюля, почти всичко в менюто е отгледано или направено от хората, които ви обслужват.
Не всичко обаче е месо – има страхотни морски дарове, както бихте очаквали от гръцки остров, а вегетарианските специалитети включват фасолада цигириста - яхния от боб, която се готви и се оставя да престои един ден, преди да се изпържи.
Няколко ресторанта предлагат веган варианти, включително немлечни версии на спанакопита - традиционен гръцки пай, който обикновено се прави със спанак и фета.
Някои ресторанти продават продуктите си на място и можете да купите сирене, мед и зехтин директно от фермите около острова.
Купони с хипита
През нощта Терма оживява благодарение на уличен пазар. Жителите на острова продават ръчно изработени бижута с полускъпоценни камъни, кожени чанти и много други.
Жени с миниатюрни горнища и мъже в широки шорти се носят бавно из града. Те вечерят до късно, разговарят развълнувано, преди да затихнат в слушане на традиционни песни.
Не след дълго всички се присъединяват към изпълнението. Когато луната е пълна, е време за купон – разбира се, по природосъобразен начин. Хората, работещи в туристическия сектор на Самотраки, са израснали тук и никой от тях не приема дивата му красота за даденост. Те работят заедно, за да го опазят, казва Парселиас: „Самотраки има много добра енергия. Хората казват, че е спокойно. Когато дойдат тук, те са уморени, имат много проблеми. След една седмица те са нови хора“. За каквото и да дойдете на острова –разходка, плажове или храна, тя знае, че ще се върнете.
