Неслучайно в този град са създадени Microsoft, Amazon, Boeing и Starbucks. Дори Pike Place Market - известен днес колкото с броя на туристите, толкова и със сергиите си - е основан тук през 1907 г. като начин фермерите да продават продуктите си директно на клиентите.
"Сиатъл е град на бум и срив - имало е златен бум и срив, технологичен бум и срив", казва Райън Рийз, съсобственик на рибния пазар "Пайк Плейс", известен със своите "рибохвъргачи" - работници, които подхвърлят (често тежките) стоки помежду си, докато събират поръчките. "Този град винаги се завръща", добавя той пред CNN.
"Изумруденият град" на северозападното тихоокеанско крайбрежие на Северна Америка, какъвто го познаваме, е сравнително нов. Градът е основан през 1869 г. и е наречен на името на вожда Сиахъл, водач на местните племена Duwamish и Suquamish. Селището, разбира се, е построено върху земите на коренното население.
Само 20 години след основаването му целият централен бизнес район - 25 квартала - е изравнен със земята по време на "Големия сиатълски пожар" през 1889 г. Но Сиатъл се възстановява. В рамките на една година в централната част на града се издигат високи сгради и животът отново тържествува.
Десетилетия по-късно Сиатъл го прави отново. Градът се подготвя за своето време в светлината на прожекторите като домакин на Световното изложение в Сиатъл, което през 1962 г. привлича близо 10 милиона посетители.
Космическата игла, която се извисява на 182 метра над града с въртяща се палуба на върха, е построена само за една година. Тя все още е емблематична забележителност не само на Сиатъл, но и изобщо на САЩ.
"Винаги има някой в Сиатъл, който може да го направи още по-добре", казва Леонард Гарфийлд, изпълнителен директор на сиатълския Музей на историята и индустрията (MOHAI), където сред експонатите са оригиналният ръчно изписан знак на Starbucks и първият търговски самолет, произведен някога от Boeing. "Не е задължително да изобретяваме неща - ние ги правим по-добри", добавя той.
Да отпиеш от магията
Жителите на повече от 80 държави по света всеки ден се наслаждават на иновацията от Сиатъл. Това е броят на страните, в които има над 32 000 заведения на Starbucks. Независимо дали сте почитатели на компанията, тя е направила това, което се удава на малко фирми - превърнала е своя продукт в глобален. В никакъв случай не става дума за това, че кафето в Сиатъл е само за Starbucks. Жителите на "Изумрудения град" се редят на опашка за своята доза кофеин в десетки по-малки заведения, като Cone & Steiner. Това, което сега е елегантен "магазин на ъгъла" с кафе-бар, първоначално е основано през 1915 г. от Сам Коун, нов имигрант в града, и неговия зет.
Универсалният магазин - в днешния район SoDo на Сиатъл - се превръща в място, където хората от квартала се събират и следят какво се случва. Всъщност, по силата на съдбата на Сиатъл, оригиналното местоположение на Cone & Steiner сега е централата на Starbucks. Междувременно правнучката на Коун, Дани Коун, отваря отново общия магазин в квартал Capitol Hill през 2014 г. Сега тя има два обекта. "Мисля, че този район е плодородна почва за идеи, за иновации и за обмисляне на възможното", казва тя. "Просто има нещо в ДНК-то на това място."
Да летиш високо
Тук е домът на Amazon, на Microsoft, и на Boeing. Новаторите, казва Гарфийлд, виждат възможности за подобрение там, където другите виждат съвършенство. "Те са като Бил Боинг. Виждат лодката, тя плава прекрасно. Но той може да я накара да лети." Компанията достави последния си 747 на 31 януари на церемония, която отбеляза края на една ера за "Кралицата на небето", дебютирала през 1969 г.
Докато Amazon и Starbucks може да са променили ежедневието ни, Boeing промени планетата - за добро или лошо. Сиатъл също. "Ако се замислите за нашето ДНК, то е на Боинг, на компютърните инженери на Майкрософт, на Амазон", казва Гарфийлд.
"История на културата" от старата школа
Едно от местата в Сиатъл, които не се поддават на иновациите, е Scarecrow Video, където се намира най-големият частен видео и "физически медиен" архив в САЩ. По рафтовете са разположени видеоклипове, DVD, Blu-ray и лазерни дискове. Според Мат Линч, директор на магазина, в него са изложени около 145 000 заглавия. Защо толкова много? Това е ужасен въпрос, казва Линч. "Вие не бихте влезли в Лувъра и не бихте казали: "Защо имате толкова много картини?". Някой трябва да поддържа тези неща живи и достъпни за хората, които искат да ги видят." Той го нарича "културна история, която няма да намерите никъде другаде".
Усещането е като в магазин за видеокасети под наем от старата школа. Един раздел е обозначен като "Малки гадове" - "за всичко дребно, което иска да ви убие, като "Чъки" или "Леприкон", казва Мат Линч. "Това не е носталгия, това е история - културна история", казва той за магазина. "Всички ние имаме общи преживявания. Всички гледаме едни и същи филми, преживяваме едно и също изкуство. Тези филми събират всички тези преживявания за нас."
И това е другата страна на Сиатъл - тази, която отказва да върви с тълпата. От 5-метровата скулптура на трола Fremont, който стиска автомобил в ръката си в подлез на магистралата, до гръндж музиката, която се превърна в саундтрак на едно поколение, историята на Сиатъл, свързана с иновации, означава, че той винаги има какво ново да създаде. Историята още се пише.
