Археолози са открили в Ирак останките на шумерски храм на 4500 години, посветен на Нингирсу, месопотамския бог на пролетните гръмотевици, съобщава Британският музей. Отдавна изгубеният храм е построен от глинени тухли и е бил внушителен център на древния град Гирсу, който днес е археологически обект, известен като Телло.
"В сърцето на град Гирсу открихме - и в момента все още провеждаме разкопки - едно от най-важните свещени пространства на цяла древна Месопотамия: храм, посветен на главния бог на Гирсу", заявява Себастиен Рей (Sebastien Rey), куратор на древна Месопотамия и водещ археолог в Британския музей в Лондон, в презентация на откритията.
Гирсу е бил процъфтяващ културен център в сърцето на Месопотамия - обширна област между реките Ефрат и Тигър, включваща Ирак, Източна Сирия, Югоизточна Турция, част от Западен Иран и Кувейт, и средище на някои от първите цивилизации. Шумерите са може би най-старата цивилизация в света и първите, които създават религия и правов кодекс.
Френският археолог Ернест дьо Сарзек открива за първи път останките на Гирсу през 1877 г. и изважда всички артефакти, които успява да намери, включително 4000-годишна статуя на шумерския цар Гудеа, управлявал града в края на третото хилядолетие пр.н.е. Заради това много хора смятат, че не е останало нищо за изследване.
Многобройните периоди на конфликти също възпрепятстват достъпа на учените до обекта в провинция Ди Кар в Южен Ирак. Рей и екипът му обаче не могат да се отърсят от идеята, че Гирсу има още тайни, които може да разкрие.
"След Втората световна война и последвалите години на конфликти по-късно в Ирак обектът Гирсу потъна в полузабрава", разказва Рей. "Няма да е пресилено да се каже днес, че Гирсу вероятно е един от най-важните обекти на културното наследство в света, за който знаят много малко хора."
Сега, повече от век след като археолозите за последен път са изследвали този забележителен обект, екипът на Рей е открива огромния храм. Археолозите използват техники за дистанционно наблюдение, за да разкрият особеностите на обекта, погребан под пясък и други наноси. Те създават и цифрови модели на релефа, за да разберат как се е променил ландшафтът след разкопките през XIX век.
"След пет сезона на разкопки на мястото на храма успяхме да разкрием голяма площ от това древно светилище, включително вътрешното светилище, церемониален площад, вътрешна стена, в която е имало порта, а също така успяхме да идентифицираме и разкопаем част от ограждащата стена на религиозния комплекс, включително монументална порта", обяснява Рей.
В храма, наричан в древните надписи Енину или "Белият гръмовержец", се е намирала свещената статуя на бога на гръмотевиците Нингирсу, един от най-важните богове от шумерския пантеон. Според Британския музей шумерите вярвали, че Нингирсу има власт над пролетните гръмотевици, дъждовните бури и наводненията, както и че покровителства оранта на земята.
Забележително е, че новооткритите стени, обграждащи свещеното място, напълно съвпадат с картата, издълбана в статуята на цар Гудеа, открита по време на ранните разкопки.
"Енину, Бялата гръмотевица, е най-старият храм, за който имаме подробни надписи - архаичен план, издълбан в статуята на царя", посочва Рей. "Успяхме да проверим теорията си, като отворихме поредица от сондажи при разкопките и идентифицирахме например основите на храмова порта точно там, където предвиждахме, че ще бъде храмовата порта според 4000-годишния план."
