Нова ценна находка, свидетелстваща за живота в античен Одесос, откриха археолози от Регионалния исторически музей във Варна. През изтеклия сезон при финансирани от общината разкопки в гората край с. Звездица до южния бряг на Варненското езеро те се натъкнали на основите на раннохристиянска базилика с дължина 30 м и ширина 16 м, запазени зидове и подове с керамични плочки. „Църквата е правоъгълна, разделена е на три части от колони. Строена е през VI век и вероятно е била част от манастирски комплекс в покрайнините на Одесос, защото е имала богата мраморна украса и скъпо изработени ажурни плочи“, съобщи д-р Васил Тенекеджиев от РИМ. Сред любопитните находки е сглобена от екипа му от 80 парчета плоча, преграждала олтара, върху която има монограм на Христос. На гърба неизвестен духовник е оставил за поколенията графит, изобразяващ палмово дърво. „Вероятно го е рисувал след посещение в Светите земи“, предположи Тенекеджиев.
Базиликата и неизследвана близка пещера могат да се превърнат в културно-исторически комплекс, притегателен за туристи, каза кметицата на с. Звездица Станислава Христова. Разкопките ще продължат тази година отново с финансиране от Община Варна. В момента обаче обектът е засипан с пясък, тъй като статутът му не е определен и не може да се огради и охранява. Теренът е собственост на земеделското министерство, а находките – на културното.
Тромави процедури спъват консервацията и социализацията на редица други важни исторически обекти, подчерта кметът на Варна Иван Портних. Заради дълго протакане на съгласувателно писмо от Националния институт за недвижимо културно наследство в неугледен вид стои градинката на ул. „Цар Симеон“ в сърцето на града. През 2020 г. там бяха открити четири исторически пласта, а археолозите и общината решиха да превърнат обекта в музей на открито. „Близо 2 години чакаме писмото от НИНКН. Това е абсурдно и обидно“, не скри огорчението си кметът. Заради идентично дълго протакане са пропуснати възможности за европейско финансиране на укрепването на уникалния скален Аладжа манастир, който вече има ПУП.
„Започва нов програмен период, ще има средства за консервация на археологически обекти, но определянето на статута им трябва да става по-бързо. В този процес освен министерствата на земеделието и културата трябва да се включи и Министерството на туризма“, препоръча кметът на Варна. По думите му тази година общината планира да осигури около 100 000 лв. за неотложна консервация на Римските терми, 30 000 лв. за разкопките на базиликата край Звездица и до 50 000 лв. за подновеното проучване на Варненския халколитен некропол, за който също се чака решение за определяне на границите и охранителните зони.
