България ще бъде включена в каталог на специализирани германски туроператори за качествено обслужване и лично отношение към туристите. Това заяви за TravelNews Цветелина Цанкова, управител на туроператора Nvision Travel, който прави входящ туризъм и участва на българския щанд на международното туристическо изложение ITB в Берлин. Страната ни ще попадне за първи път в подобен каталог. „В него влизат само малки и специализирани партньори на германските туроператори, за да обслужват групите им, като условието е да има лично отношение и посрещане на туристите в съответната дестинация“, обясни Цанкова. Освен това да се организират срещи с местни хора и да се опитват само традиционни храни. Определено имат интерес към България в това отношение и ще ни посетят на място, за да се запознаят с продуктите ни, подчерта тя. Туроператорът ще предложи запознаване на място с турлаците в Северозападна България и техните традиции и ястия.
Най-много се търси от германците културният туризъм и все повече винен туризъм и еко туризъм. „Партньорите ни искат в програмите да има акценти за опазване на околната среда от страна на хотелите, ресторантите и транспорта“, подчерта Цветелина Цанкова. Туроператорът Nvision Travel представя за първи път в Германия нов продукт – Vidin wine tours. Туристите, които ще идват с круизите по Дунав, ще отиват на еднодневен винен тур до винарските изби във Видин и Белоградчик, в съчетание с културните, исторически забележителности и кулинарния туризъм. Включена е избата Bononia Estate, кравефермата с мандра „Боровица“ и се посещават местни хора за запознаване с традиците на турлаците и тяхната кухня. Това са планински хора, сякаш излезли от някоя стара българска легенда. Такива са турлаците, живеещи в Белоградчишко, Чупрене, Чипровско, чак до Княжевац и Ниш в сръбско. По-южните се наричат торлаци, северните са си турлаци. Може да ги познаете по високия ръст и широката им усмивка, както и по философската лекота, с която приемат трудностите по пътя си и гледат веднага да се заемат с тях. Много от турлашките мъже носят и големи мустаци – също тяхна отличителна черта.
Според едно предположение името „турлак“ идва от торло или турло – кръглите кошари, в които вкарвали овцете си. Начинът им на живот и планинския релеф е причина кухнята им да изобилства от млечни продукти, зелении и малко зеленчуци. Най-известните им ястия са бел муж (прясно, стопено сирене) и косачко кисело. Последното е нещо като първообраз на таратора. Прави се от ситно нарязани краставици, суха люта чушка, много оцет и вода. Някога са го носели за ядене в жегата – една купичка разхлажда идеално. Сухите червени чушки, зелените домати, картофите и тиквите са често употребявани в торлашката кухня, заедно с праз, коприва и спанак. Доматите се използват зелени, защото в планината узряват късно и повече стоят зеленикави. Затова и тяхната лютеница може да е зелена. Виртуозни рецепти е измисляла турлашката домакиня от немотия – хлебни трохи, „бело пръжено“, бобени ястия, ядене за няколко души с брашно, малко яйца и червен пипер.
Автентична турлашка кухня може да опитате на някой турлашки събор. Най-големият е в Чупрене в началото на юни – „Када кум прасе и ти вречу“. В превод от турлашки това е нещо да вземеш веднага това, което ти се дава. Езикът на турлаците е странна смесица между български и сръбски, но трудно ще ги разберете, ако ви проговорят. Автентичният език и традиции се опазват от турлашкото дружество „Ждребче“, което редовно прави срещи на общността от двете страни на границата.
Културата, езика и традициите им си заслужават да бъдат запазени. Някогашната Турлакия е един от най-бързо обезлюдяващите се райони и от българска, и от сръбска страна. А там си заслужава да отидем – заради храната, хората, и съхранената природа на Западна Стара планина.
Мирослав Иванов, Берлин
