Един от най-елегантните замъци на Франция беспорно е Шенонсо. Той остава леко встрани от Лоара, на устието, където река Шер се влива в голямата река. Този изящен и романтичен дворец е издигнат на мястото на старата мелница на река Шер, която функционирала тук доста преди първите писменни сведения за замъка през 11 век. Сегашното имение е проектирано от френския архитект от епохата на Възраждането Филибер Делорме.
През 1515 г. Томас Бойер, събирач на данъци за хазната от времето на крал Франсис I, започва строежа на замъка Шенонсо. Дворецът остава незавършен до неговата смърт и в последствие е довършен от съпругата и сина му.
Шенонсо е известен още като "женския" замък, защото в него се преплитат съдбите на няколко жени, сред които четири кралици. Първата, заела се с възстановяването на стария дворец, купен през 1512 г. от нейния съпруг - финансиста Томас Бойе, е Катрин Бойе.
През 1547 г. крал Хенри II го подарява на своята любовница Даяна дьо Поатие, която превръща замъка в гнездо на любовта. Тя огражда градините с диги, за да ги предпази от преливането на реката, и построява моста, свързващ замъка с другия бряг на Шер. След смъртта на краля обаче съпругата му Катерина Медичи изгонила Диана и продължила да господства, като върнала Шенонсо във владенията, принадлежащи на короната.
Тя построила двуетажната галерия, използвана и за бална зала, на моста между двата бряга на Шер. В част от стаите настанила своя "хвърковат ескадрон" от млади момичета, които обучавала в изкуството на ухажването, за да съблазняват гостуващи тук високопоставени особи и да изкопчват от тях важни тайни.
Трайни следи в интериора на Шенонсо оставя пак крал Франсоа I, особено неговата спалня и дългите светли галерии, издигнати върху сводовете на моста.
Шенонсо се отличава от повечето дворци във Франция, защото той притежава отлично запазени кухни, които не могат да се видят на много места в автентичен вид. В месарницата може да се видят окачени по стените огромни сатъри, а хлебарницата с извадените от пещта лопати е също доста интересна. Трапезарията, която е за прислугата, има опияняващ аромат, защото от тавана й висят китки сушени билки.
От красотата на този дворец е черпил вдъхновение и Жан-Жак Русо за своите философски и поетични трудове. Много елегантни са двете градини от времето на Даяна дьо Поатие и Катерина Медичи. Сега Шенонсо е собственост на фамилия Мение.
Мирослав Иванов, Шенонсо
--230.jpg)
