Замъкът Виландри (Château de Villandry) е разположено в едноименното градче във Франция и е един от последните изградени големи дворци по маршрута на река Лоара. Строен е през епохата на Възраждането (1536 година). Той е най-забележителният, благодарение на своите разкошни градини. До 1906 година този замък е бил собственост на брата на император Наполеон – Жозеф Бонапарт, а по-късно става притежание на Йоахим Карвальо, който е вложил много време и средства, за да го спаси от разрушаване.
На Корвальо Франция дължи най-хубавите си градини.
Разкошните градини на замъка са наистина впечатляващи и се смятат за произведение на изкуството. Забележителни са не само с дължината си от 52 километра.
В стила на италианското Възраждане замъкът Виландри е заобиколен от множество градини, разположени на три нива (водно - с водоеми и фонтани , цветно – с декоративна градина и „кухненско“ - зеленчукова градина).
В градините на Виландри са насадени 1150 липи, а всяка година на територията на трите градини се пресаждат по 250 000 разсади и семена, а цялата работа се извършва ръчно, за да не се повредят крехките корени на чемшира.
Първоначалната постройка на мястото на замъка Виландри е била издигната някъде преди 1189 г., когато се срещат френският крал Филип Август и английският владетел Хенри II на 4 юли. От този период днес в замъка Виландри се е запазила средновековната кула, която все още може да се види в югозападния край на замъка.
Няколко века по-късно Виландри става собственост на Жан Льо Бретон, който по онова време е добре познат архитект, прочул се със своята работа над дворците Фонтенбло и Шамбор.
Виландри се състои от две големи геобразни крила, които са построени в сегашния си вид в началото на 16 в. Продълговатите прозорци, рамкирани с пиластър са решени в класически стил. Корнизите са хоризонтални, а големите прозорци с техните капандури са богато украсени с фронтон и спираловидни форми.
Мирослав Иванов, Франция
