Туристическият бранш иска повече пари за Министерството на туризма в бюджета на България

Националният борд по туризъм, Конфедерацията на българския туристически бизнес, Алиансът на туристическата индустрия в България и Сдружението на туроператори и туристически агенции "Обединение Бъдеще за Туризма" (ОБТ) настояват за повече средства в държавния бюджет за тази година, които да отидат за реклама на туризма и за подпомагане на дейността на Министерството на туризма. Организациите изпратиха писмо до премиера акад. Николай Денков и министъра на финансите Асен Василев, с което TravelNews разполага.

Комисията по туризъм към 49 Народно събрание прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на България за 2023 г., внесен от Министерския съвет, в частта проектобюджет на Министерството на туризма. В приходната част на бюджета на министерството се предвижда нетно увеличение в размер на 1,8 млн. лева. Общо заложените приходи са 5,8 млн. лева, като основен източник за тях са постъпленията от концесии. В разходната част на проектобюджета на Министерството са посочени 28,254 млн. лева. За национална реклама на туризма са предвидени близо 19 млн. лева. Спрямо миналата година размерът на предвидените средства за национална реклама се запазва.

В мотивите към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. е записано, както следва:

• Участие на туристическите организации и други организации на неправителствения сектор в процеса на формулиране на секторните политики и консултации по изготвяне на законодателството, регулиращо отрасъла.
• Насърчаване развитието на туристическото райониране и съответните организации за управление на туристическите райони (ОУТР),
• Позициониране на България като туристическа дестинация в по-висок клас на световния туристически пазар като качество и добавена стойност
• Събиране, обработване, съхраняване и представяне на статистически данни за туризма;
• Засилването на рекламата на дестинация България за по-видимото позициониране на бранд България и промотиране на нашия комбиниран туристически продукт.

Предвиденият бюджет за 2023 г. от 28 254 млн. лв. е крайно не достатъчен, за да бъдат финансово, структурно и административно обезпечени изброените по-горе дейности, така че да бъдат постигнати ефективни, устойчиви и радикални резултати за позиционирането на България на световната туристическа карта, коментираха от неправителствените организации.

ПРОГРАМА ОТ 10 ТОЧКИ, КОЯТО ОБОБЩАВА ОЧАКВАНИЯТА НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, КОЯТО ДА БЪДЕ РЕАЛИЗИРАНА В РАМКИТЕ НА НАСТОЯЩИЯ МАНДАТ

1. ПРИОРИТИЗИРАНЕ НА СЕКТОРА В ПРОЕКТОБЮДЖЕТ 2023 г. И В СЛЕДВАЩИТЕ ТАКИВА ЗА 2024 И 2025 Г.

ДЕЙНОСТ: Увеличаване на средствата за национална реклама минимум 3 пъти от сегашния бюджет и да достигнат 54 млн. лв., за да запазим и увеличим нашите позиции предвид активната политика на нашите преки конкуренти в сектора. Внедряване програмата „Статистика и туризъм“в Министерството на туризма, на Световната организация по туризъм (UNWTO)  като методология и когнитивен анализ за измерване на въздействието на туризма върху икономиката с цел да се повишават познанията за сектора и да се насърчи управление, което да е фокусирано върху резултатите и интегриране на стататистическите данни за целите на формиране на стратегическите политики в сферата на туризма. Към момента сателитните сметки за туризма представляват набор от няколко взаимно свързани таблици, които свързват отделните категории на потребление от посетителите свързани с различни форми на туризма без анализ по отношение на показателите, които имат отношение към приноса на БВП. В доклад на Евростат, в който се анализира влиянието на туризма и неговия принос в ЕС, за България са налични 39 от 50 разглеждани индикатора. Той показва, че може да се  генерират повече статистически данни за по-пълен анализ най-вече по отношение на показателите, които имат отношение към приноса на БВП.

• ЗА ДА Е ПРИОРИТЕТ ТУРИЗМЪТ, ТРЯБВА ДА РАЗПОЛАГА С 0,3% ОТ  РБ. 
• ЗАПАЗВАНЕ НА СТАВКАТА ОТ 9% ДДС ЗА СЕКТОРИТЕ РЕСТОРАНТЬОРСТВО И ХОТЕЛИЕРСТВО БЕЗСРОЧНО.
• ВАУЧЕРИТЕ И ПОМОЩТА ОТ 35 ЕВРО НА СЕДАЛКА ЗА ЧАРТЪРИТЕ ДА ОСТАНАТ КАТО ПОСТОЯННИ МЕРКИ.

2. НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (НСУРТРБ) – СПЕШНА АКТУАЛИЗАЦИЯ!

С Решение № 65 от 2 февруари 2018 г. на Министерския съвет е одобрена актуализирана Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България (НСУРТРБ) 2014-2030 г. и План за действие към нея за периода 2017-2020 г. Актуализираната НСУРТРБ се изпълнява чрез осъществяването на дейностите в съответствие с поставените цели, съгласно Плана за действие. Процесът на планиране, реализиране и оценка на изпълнението на НСУРТРБ и Плана за действие към Стратегията е непрекъснат през целия период до 2030 г. Изпълнението на Актуализираната НСУРТРБ се извършва под ръководството на министъра на туризма. Министерството на туризма следва да обяви нова процедура по ЗОП за изготвяне на актуализацията и да я подложи на широко обществено обсъждане, преди нейното приемане от МС  по отношение на устойчивото развитие и представи план за постигането им в сферата на туризма. Това ще доведе до бъдещо устойчиво развитие на страната като цяло и изпълнение на стратегиите за устойчиво развитие на местно и национално ниво.

3. КОНСОЛИДАЦИЯ НА СЕКТОРА

ДЕЙНОСТ: Създаване на НАЦИОНАЛНА ТУРИСТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ /DMO/ – Destination Marketing Organisation. Разработен е цялостен проект с анализ на 6 европейски пазара, добри практики, организационна структура, финансиране и съответни законодателни предложения. Препоръчвам Националната туристическа организация (НТО) да има персонификация като юридическо лице и правно-организационна форма - публично-частно партньорство с Министерство на туризма и водещите национално представени НПО в сектора.  Моделите за финансиране на националния маркетинг и реклама на дестинацията, показват, че липсата на Национален туристически орган, което е недостатък на институционалния модел на българския туризъм. Има възможност в такава една структура да бъдат интегрирани създадените по силата на ЗТ, ОУТР, които към момента практически не функционират поради липсата на административен и финансов капацитет.

4. ДИГИТАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА СЕКТОРА. ТУРИЗЪМ 360.  ЕДИННА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА ДАННИ И РЕГИСТРИ В СЕКТОР ТУРИЗЪМ КЪМ МТ

ДЕЙНОСТ: Единна информационна система за интегриране на данни и регистри в сектор „Туризъм“. Към настоящия момент  формата на данните в регистрите на Министерство на туризма, част от ЕСТИ не позволява електронен обмен на данни и информация между администрациите, както и отварянето им към обществеността в машинно четим формат. Липсва оперативна съвместимост между регистрите и съществуващите информационни системи “Eventis” и “Lotus” в Министерството на туризма. В регистрите не е предвидено използването на пространствени и гео реферирани данни, които са от изключително значение предвид спецификата на сектор „Туризъм“.  Необходимо е и оптимизиране на потребителския интерфейс на регистрите за облекчаване на взаимодействието между администрацията, гражданите и бизнеса и повторното използване на актуална и централизирано въведена информация за нови приложения и последващо анализиране. С реализацията на ИКТ решението ще се подобри електронната среда за работа и комуникацията с гражданите и бизнеса и ще се осигури обмен на информация с други общински, национални и европейски институции за целите на развитието на организационния и аналитичен процес в сферата на туризма. Обединяване на всички туристически регистри на общинско и държавно ниво, което да позволи спазването на принципа на еУправлението за еднократно въвеждане на данни, без да се въвеждат едни и същи данни в различни туристически регистри.  Интегриране на така обединените регистри с регистрите и системите на електронното управление в реално време с цел отпадане на справки и удостоверителни услуги, които могат да бъдат извършвани по служебен път напълно автоматизирано, както и да се ползват унифицираните модули на е-Управлението като е-Плащане, е-Автентикация, Системата за сигурно електронно връчване и др. Развитие и поддържане на платформа и интерфейси за добавяне и интегриране на допълнителни информационни потоци свързани с туристическите дейности като, например, обем на картови плащания за различни туристически услуги за определен период и локация, което да позволи да се прави своевременно 360- градусов анализ и планиране развитието на туристическите дейности в страната и в отделните туристически дестинации. „Туризъм 360“ може да се използва и като симулационна платформа за обучение на кадри, необходими за дигитализацията на сектора. Обучението ще бъде предлагано в различни формати за държавни и общински служители с функции по отношение развитието на туризма, както и за ръководители на туристически обекти и техния мениджърски състав, по утвърдена методика и съдържание с комбинирани форми на обучение – на място и онлайн.

5. НАЦИОНАЛЕН МАРКЕТИНГ: DESTINATION BULGARIA – REBRAND & RELOAD!

ДЕЙНОСТ: Създаване на иновативна мултиезикова платформа за дигитални туристически маршрути www.seebulgaria.com,  с включване на изкуствен интелект и виртуална реалност за туристическата индустрия. Дигитализирана и структурирана в маршрути туристическа информация ще спомогне за популяризиране на културно-историческото наследство сред младите хора и сред чуждите общности и особено сред българите в чужбина. Това ще увеличи значително броя на туристите във вътрешността на страната, което е част от дългосрочната национална стратегия за представяне на България като туристическа страна за 4 сезона. Една от първите задачи на тази платформа е да се дигитализира цялата налична информация за културно-историческите обекти в България, съдържаща туристически дестинации и маршрути, съпътствана и от данни за нематериалното ни културно наследство.

Освен информационна подкрепа, проектът има за цел да обучи местните общности в модерно управление на туристическата инфраструктура и да внедри в образованието нови модели на преподаване. Проектът предвижда изграждане на мобилно приложение. То ще спомогне за лесния достъп към платформата през всякакви дигитални устройства, ще позволи използването на важни инструменти от дигиталния маркетинг. За тази цел е важно да се анализира наличната и да се създаде по емпиричен път допълнителна информация, която да даде стабилна основа за изграждане на стратегия за бранд „България“, на продуктови и регионални брандове и въвеждане на интегриран бранд мениджмънт. За създаването на една успешна и работеща брандинг стратегия е важно да се познават в дълбочина подходът, състоянието и перспективите в развитието на преките конкуренти, както и интересните световни практики.

С оглед на осигуряване на възможност за рекламиране на дестинация БЪЛГАРИЯ в световните социални медии, търсачки и резервационни системи се налага и промяна в ЗОП! ЗИД за облекчаване на рекламата в международните дигитални платформи.

6. ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ И РАБОТНА СИЛА

ДЕЙНОСТ: Заетите в сектора са най-важните за възстановяването му. Предвиждаме създаването на ефективен модел за сътрудничество с академичния и частния сектор и създаване на технологична платформа за обучение. Също така ще трябва да продължи политиката на продължаване на облекчаването на националното законодателство за трудова миграция и наемането работници, не само на сезонни работници до 90 дни, но за над 90 дни, което всъщност е ключово за сектора. Повишаване на заплащането е ключа към привличането на кадри в сектора.

7. АКТИВНА ЗАКОНОДАТЕЛНА ДЕЙНОСТ В РАМКИТЕ НА 49-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ В СЛЕДНИТЕ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ:

• Закон за туризма
• Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
• Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията
• Наредба № 1 от 5 януари 2016 г. за образованието, практическата подготовка и професионалната квалификация, необходими за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „Екскурзовод“ - действаща към момента и Наредба № 3 от 7 март 2016 г. за образованието, практическата подготовка и професионалната квалификация, необходими за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „Планински водач“
• Наредба за условията и реда за сертифициране на "Балнеолечебен (Медикъл СПА) център", "СПА център", "Уелнес център" и "Таласотерапевтичен център
• Въвеждане на единни стандарти за маркиране на туристическите пътища и пътеки; местата за практикуване на къмпинг туризъм, в синхрон с европейските практики за маркиране; въвеждане на единни стандарти за маркиране на велосипедните маршрути и обвързването им с Европейската мрежа на велосипедните маршрути ЕвроВело
• Разработването на Националната стратегия за адаптация към климатичните промени в частта за сектор „Туризъм“
• Взаимодействие с отговорните институции за подобряване на пречистването и отвеждането на отпадъчните води в туристическите места
• Взаимодействие с отговорните институции за повишаване на хигиената на плажовете и крайплажните пространства
• Взаимодействие с отговорните институции за актуализиране на визуализацията на организацията на функционирането на плажовете
• Взаимодействие с отговорните институции за поддържане на туристическите пътища/екопътеките в страната
• Взаимодействие с отговорните институции за подобряване на транспортните връзки (в т.ч. и връзките от летищата и пристанищата до туристическите места) и означенията (маркировка и указателни табели) между и в туристическите места
• Цялостно преструктуриране на състава и правомощията на Националния съвет по туризъм (НСТ), както и на Междуведомствения съвет по кадрите в туризма.

8. СЪЗДАВАНЕ НА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД В ТУРИЗМА, КОЙТО Е ГАРАНТ ЗА ПРАВАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ПРИ НЕРЕАЛИЗИРАНИ ПЪТУВАНИЯ.

ДЕЙНОСТ:  Един от приоритетите на Министерството на туризма през изминалите месеци беше продължаването на работата по разработване на модел на Гаранционен фонд за обезпечаване отговорността на туроператорите съгласно Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г., включително и разработването на предложение за идейна концепция за задължителен гаранционен фонд. Министерството на туризма представи идеен проект на първия по рода си задължителен Туристически гаранционен фонд, който да обезщетява пътуващите в случаите на неизпълнение на поетите ангажименти от страна на туроператори и да обезпечава отговорността на туроператорите – като защита срещу тяхната несъстоятелност и неплатежоспособност. Необходимо е преуреждането на бизнес модела и на режима на функциониране и регулиране на дейността на туроператорите, което да доведе до подобряване на качеството на предоставяните услуги и по-добра защита за потребителите, подчерта тя. Първоначалните математически модели показват, че за да се натрупа финансов ресурс във фонда, вноската на туроператорските агенции ще бъде в размер на 0,1% от оборота им, което към този момент ще означава вноска между 80 и 1000 лв. Замисълът е фондът да покрива изплащането на обезщетения над лимита на отговорност по застраховката в случаи на несъстоятелност, при временна неплатежоспособност (проблем с ликвидността) и при евентуални непредотвратими и извънредни обстоятелства.

9. УЛЕСНЯВАНЕ НА ПРОЦЕСА ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ ВИЗИ, СЪОБРАЗЕНО С ЕДИННАТА ВИЗОВА ПОЛИТИКА НА ЕС.

ДЕЙНОСТ:  Подобряване на достъпността на дестинацията, чрез консулските служби. Въвеждане на електронна платформа към МВнР за подаване на апликации за електронни визи. След  2025 г. се предвижда да започне издаването на електронни визи в шенгенската общност. Това би могло да се превърне в още една предпоставка за ограничаване на конкурентоспособността на нашата страна. Затова пред европейските институции България ще настоява да бъде част от страните, които да се включат в издаването на електронни визи от шенгенската общност с цел увеличаване на туристопотока. Визовата политика е един от основните приоритети на Министерство на туризма, като важен инструмент за улесняване на туризма и бизнеса. Според Световния икономически форум входните визи са „една от най-тежките бюрократични затруднения за пътуващите“, които могат да възпрат хората да посетят дестинация. Съществуват известни доказателства, че страните, които са подобрили процесите за облекчаване на визовия режим, са отбелязали увеличение на броя на международните посетители между 5% и 25%, като положителното икономическо въздействие се отразява цялостно на икономиката.

10. ФОКУС КЪМ НАЦИОНАЛНИТЕ КУРОРТИ, КОИТО СА ЛИЦЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ТУРИЗЪМ. ТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ РАЗВИВАНИ С ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРЕВРЪЩАНЕТО ИМ В ЦЕЛОГОДИШНА ДЕСТИНАЦИЯ, КАТО СЕ ИЗПОЛЗВА ЦЕЛИЯТ ИМ ПОТЕНЦИАЛ. ИЗГОТВЯНЕ НА АДАПТИРАНА КЪМ СЪВРЕМЕННИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПОДЗАКОНОВА НОРМАТИВНА РАМКА, КОЯТО ДА РЕГЛАМЕНТИРА СТАТУТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ НИ КУРОРТИ. 

ДЕЙНОСТ:  Преразглеждане на Наредбата за изпълнение на заповеди за премахване на преместваеми обекти, поставени на територията на националните курорти, определени с решение на Министерския съвет за селищни образувания с национално значение, и на територията на морските плажове от органите на ДНСК. Да се   уредят критериите, на които следва да отговарят курортите, за да бъдат обявени за национални, организацията и управлението на туристическите дейности на територията им.  В националните курорти да се извършва т.нар. продуктово зониране - обособяване на функционални зони. Продуктовото зониране и условията за осъществяване на туристически дейности в обособените зони да бъдат определени в наредба, приета от съответния общински съвет. 

СЕКТОР ТУРИЗЪМ В БЪЛГАРСКИЯ ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ. ИЗВОДИ:

1. На първо място, макар секторът у нас да е определян за стратегически, в ПВУ липсва отделен, тематичен план/инвестиции за неговото възстановяване и трансформация по примера на други страни, където той също е припознат за ключов – напр. Испания, Гърция, Португалия, Хърватия, Кипър и др. В нашия план липсват специално насочени към туризма отделни инвестиции.

2. На второ място, секторът може да получи финансиране единствено по две основни направления. Първото е свързано с дигиталния преход на българската икономика, като туристическите предприятия, са допустими бенефициенти по „Програмата за икономическа трансформация“, чрез която да получат средства в областта на ИКТ и киберсигурността (напр. закупуване на технологично оборудване, дигитален маркетинг, платформи и др.).  Второто направление е в областта на зеления преход и тук финансирането е от „Програмата за икономическа трансформация“ и „Програма за подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на нежилищния сграден фонд“, чрез които средства са достъпни за ВЕИ.
3. На трето място, в плана липсват инвестиции и мерки, които адресират основните проблеми за българския туристически сектор от началото на пандемията. От проведена анкета с общини, браншови туристически асоциации, НПО, туроператори и туристически агенти става ясно, че сред големите проблеми са недостатъчната финансова подкрепа от държавата, загубата на служители, финансовата ликвидност, липсата на квалифицирани кадри, невъзможността за запазване на работни места и неатрактивността на сектора поради ниско заплащане.  

4. Липсват и мерки за преквалификация и повишаване уменията на кадрите, до каквито достъп заетите от сектора имат в почти всички страни, особено за придобиване на дигитални умения. Нещо повече, изследването до този момент показа, че във всички т.нар. туристически държави (Испания, Португалия, Гърция, Хърватия, Кипър и др.) има отделни инвестиции за квалификация на работната сила в туризма – обучителни програми, изградени заедно с бранша.

5. Важно е обаче да се обърне внимание и на нормативно-правната база и институционалната структура, тъй като изследването до този момент показа, че в ПВУ на всички т.нар. туристически държави са включени инвестиции за изготвяне на нови национални стратегии за развитие на туризма, планове за действие и изграждане на нови институции. Напр. нови/изменения в стратегии и закони за туризма ще има в Испания, Хърватия, Гърция, Италия, Словения и т.н. Нов тип институции ще се създадат в Гърция (напр. Project Advisory Port, система от регионални организации за управление на дестинации), Хърватия (система от регионални туристически обсерватории), Португалия и Малта (нови центрове за обучение) и т.н. В българския ПВУ подобна инвестиция не фигурира, а Стратегията за устойчиво развитие на туризма все още не е актуализирана, няма план за действие към нея за 2022 г. Напр., България също можеше да включи инвестиции в ПВУ за важни за сектора политики – напр. за финансиране и утвърждаване на т.нар. ОУТР, така както това е предвидено в плановете на Румъния, Гърция и др.

6. В сравнение с ПВУ на другите европейски държави, в българския план липсват реформи за диверсификация на предлаганите туристически продукти, проучване и развитие на специализирани форми на туризъм. Прегледът на плановете показва, че напр. в Хърватия ще се направи ново цялостно картографиране на туристическите ресурси с цел диверсификация на туристическата оферта, преодоляване на сезонния характер на туризма и териториално сближаване; в Гърция са планирани мащабни инвестиции в областта на зимния туризъм (изграждане на нови ски центрове, курортни съоръжения), в гастрономическия и агротуризъм (чрез Система за взаимно свързване на агро-храни, гастрономия и туризъм), подводния туризъм (чрез изграждане на паркове за гмуркане) и т.н. В Кипър ще се инвестира в селски, планински и гастрономически туризъм (напр. чрез обновяването на традиционни ресторанти/ предприятия, продаващи традиционни продукти, етикет „Вкусът на Кипър“) и в брандиране на страната като „център за медицински услуги, здравен и уелнес туризъм“.  Румъния, наред със селския и велотуризма, ще популяризира бранд „Дунав“. Италия, Гърция, Испания са включили значителни инвестиции за нови културни маршрути, реставрация и дигитализация на културните си ресурси и т.н.
7. Прегледът на националните ПВУ показва няколко основни теми, присъстващи почти във всички тях и отговарящи на приоритетите и целите за развитие на европейския туризъм след 2020 г. , а именно - дигитализация, екологичен преход, устойчивост, диверсификация на туристическите продукти, преквалификация на работната сила. Туристически дестинации, за които секторът е стратегически включват отделни, подробно разписани, обосновани (чрез сценарии за развитие, очаквани цели, индикатори за изпълнение и др.) планове или т.нар. компоненти /инвестиции за подкрепа и развитие на туризма - такъв е случаят с Испания, Португалия, Гърция, Кипър, Малта, Италия, Хърватия, Румъния, Словения, Финландия. Интересно е например да се отбележи, че думата „туризъм“ в плана на Гърция присъства 149 пъти, в този на Кипър 172 пъти, а на Хърватия 155 пъти и т.н.Много страни ще инвестират в изграждане на системи за събиране на данни, мониторинг и следователно анализи за управление на дестинацията – в Хърватия например ще бъде надградена обсерваторията за устойчиво развитие на туризма, ще се изгради мрежа от регионални сателитни сметки, в Гърция, Италия и Испания се предвижда същото.  

Актуалните данни  за  сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ сочат, че общият брой предприятия, които подават годишен финансов отчет (едностранно и двустранно счетоводство) е около 26 000, а според водените от ресорното Министерство регистри,  данните са, както следва:

• Регистър на местата за настаняване – 22730
• Регистър на заведенията за хранене и развлечения – 19407
• Регистър на туроператори и туристически агенти – 4644
• Регистър на туристическите сдружения, oрганизации за управление на туристическите райони и туристическите информационни центрове – 224
• Балнеолечебни (медикъл спа), СПА, уелнес и таласотерапевтични центрове – 195
• Екскурзоводи, Планински водачи – 1567
• Регистър на туристическите фестивали и събития – 1888
• Регистър на туристическите атракции – 2586

Мирослав Иванов