Анализи

Българският туризъм, който не успя нищо да научи от Гърция

  22.11.2023 11:12  
Българският туризъм, който не успя нищо да научи от Гърция

Най-големият конкурент на българския туризъм – Гърция – за пореден път показа как се води успешна политика в сектора. Тази седмица гръцкият министър на туризма представи четири действия за укрепване на интегрираното и устойчиво развитие на туризма с общ бюджет от 387.24 милиона евро, финансирани от Националния план за възстановяване и устойчивост.
Средствата ще се използват за насърчаване на устойчивостта на дестинациите, диференциране и подобряване на конкурентоспособността на гръцкия туристически продукт, надграждане на туристическото образование и обучение и засилване на популяризирането на гръцкия туристически продукт с нов подход и използване на нови инструменти.
Какво ще подобри Гърция?
Южната ни съседка винаги е предлагала почти перфектният туристически продукт, но с очакваните милиони евро в следващата година, Гърция ще модернизира пристанищната и летищната си инфраструктура. Друга важна група проекти с общ бюджет за публични разходи от 53.7 милиона евро е модернизирането на съоръженията на ски центровете, както и проекти с бюджет за публични разходи от 17.1 милиона евро за подобряване и промяна на достъпа до гръцките плажове.
За обучението по туризъм са осигурени държавни средства в размер на 45.153 млн. евро плюс 10.13 млн. евро за дигитална трансформация на регистъра на туристическия бизнес. Проектите на министерството включват и проект за дестинационен мениджмънт. Други 10 милиона евро са предвидени за дигиталната трансформация на Гръцката национална туристическа организация.

Всичко това показва какво означава професионализъм и висока политическа култура в управлението на сектора“, коментира пред Economic.bg Полина Карастоянова, председател на Националния борд по туризъм (НБТ).

Доколко всичко това ще повлияе на българския туризъм?
България е единствената европейска държава, която не включи сектор „Туризъм“ в своя План за възстановяване и възможностите за подпомагане на сектора, който беше един от най-силно засегнатите вследствие на COVID пандемията, са само индиректни. Всъщност, това е и една от целите на Плана за възстановяване и устойчивост на Европейската комисия – да подпомогне най-силно засегнатите сектори от пандемията като всяка държава- членка сама преценява какви проекти и кои сектори да включи в средствата, за които ще кандидатства. Не веднъж представители на бранша са казвали, че това ще донесе още проблеми за българския туризъм. Но дори и в променените текстове на Плана, подготвени и изпратени от министъра на финансите Асен Василев, сектор „Туризъм“ липсва.

Какви са промените в Плана за възстановяване на България и защо?

Можем да кажем съвсем ясно, че настоящият министър на финансите, Асен Василев, беше този, който към прекрояваше Плана за възстановяване и устойчивост. И всъщност това, което ние наблюдаваме в сравнение с Гърция, Румъния, Хърватия, Испания –е пълен провал на неговата способност да борави с финансови инструменти. И това, което имаме в момента е, че българският туризъм е заложник на тази некомпетентност и нямаме практически възможност да поддържа конкурентноспособност“, казва Карастоянова.

Има ли спасение за българския туризъм?
Отговорът на този въпрос не е лесен и се търси вече 20 години. Проблемът е, че няма ясна визия за развитие на сектора и всичко е като че ли спряло във времето. Бюджетът на ведомството не се е променял от години кой знае колко и обичайно Министерството разполага с по-малко от 30 млн. лв. В тази сума влизат всички средства – от покриване на разходите на ведомството, до маркетинговата стратегия, която цели да позиционира страната ни на международната туристическа карта.

Българският туризъм има нужда от коренна промяна на отношението, преоценка на ролята и мястото, която секторът има за националната икономика. Срамно е да сме свидетели как финансовият министър вместо да работи с тези мащаби и хоризонти, на които сме свидетели, се чуди как да вземе 10 лв. от джоба на сервитьорите. В този смисъл имаме нужда от съвсем нов модел на управление на туристическият сектор“, казва председателят на НБТ.

По думите на Карастоянова всичко, което може да бъде направено от страна на бизнеса се прави, но в лицето на държавата положението е повече от катастрофално.

Трябва да бъде ясно, че хората в Народното събрание и в Министерския съвет ако не променят отношението си към сектора, щетите, които ще бъдат нанесени от тази некомпетентност и неразбиране, в следващите две до пет години вероятно ще бъдат непреодолими“, уточнява Полина Карастоянова.

Тя призовава още през следващия месец, когато предстои да бъде разгледан държавния бюджет за 2024 г. да се промени отношението към сектора и да се отпуснат по-голям бюджет на Министерството на туризма.
От сегашния вид на проектобюджета за 2024 г., който е качена на сайта на министерството на финансите, но при неговото разглеждане предстои да претърпи още промени, е заложен бюджет на туристическото ведомство в размер отново на малко над 28 млн. лв., какъвто беше и за 2023 г.

От Борда по туризъм не веднъж сме мотивирали необходимостта от 1 млрд. лв., които да бъдат вложени пряко в бизнес, инфраструктура, инструменти за комуникация за туризма. Това ще доведе до подем на икономиката“, казва Карастоянова.