Анализи

Гълъб Черпоков: Визите са проблем за идването на повече китайски туристи

  10.12.2023 12:32  
Гълъб Черпоков: Визите са проблем за идването на повече китайски туристи

Един от най-големите професионалисти в българския туризъм и доайен с 48 години опит - Гълъб Черпоков, коментира срещата на министъра на туризма Зарица Динкова с представители на китайската провинция Джъдзян. Според нея основната предпоставка за увеличение на туристите от Китай е подобряване на свързаността между двете страни. Черпоков обаче обясни пред TravelNews, че не е това пречката, защото има достатъчно полети през различни съседни държави. „Проблемът са визите и за неговото решаване зависи само от българската страна“, подчерта той. Именно в тази посока трябва да работи министър Динкова. 

Гълъб Черпоков счита за полезно да сподели един спомен, като управител на туроператора „Вегена“: 

„Преди 15 години решихме да опитаме късмета си на китайския пазар с неговите огромни възможности. За целта се включихме в организираната туристическа борса в Пекин. Програмите направихме в брошура на китайски език. Бяхме впечатлени от китайците, посещаващи борсата и нашия щанд. Те бяха облечени модерно, със самочувствие и възпитание на европейци, което значително се различаваше от представите ни от китайските граждани, придобити от живеещите в България. Бяхме посетени и от представители на нашето посолство. Зарадвахме се, че те видяха големия интерес на китайските граждани за пътуване към България, но и чуха оплакванията от големите затруднения при получаването на българска виза, което трае повече от месец и само от две места в Китай - Пекин и Шанхай. 

Китайските фирми информираха консула, че местното правителство е направило списък от държави, с които приоритетно да се развиват пътуванията на китайските граждани и в него е включена България.  

Върнахме се ентусиазирани от големите възможности на този огромен пазар. На консула му предстои идване в България и предложихме да направим среща с отговорни служители в Министерството на външните работи и Министерство на културата и туризма тогава, на която да се обсъди въпроса с визите. На връщане от Пекин, на московското летище, срещнах Димитър Хаджиниколов - тогава зам.-министър, отговарящ за туризма в Министерството на културата и туризма. Информирах го за резултатите от участието ни на борсата в Пекин, разговорите с консула и включването на България в списъка на привилегированите страни, с които Китай ще развива туризма. Тогава той каза, че отива в Пекин, именно за подписването на протокол за туристическо сътрудничество при новите условия. 

След две седмици консулът пристигна в София. На обажданията ми за уреждане на среща реагираше, а после се "покри ". 

Фирмите, с които бяхме на борсата в Пекин и видяхме новите възможности, чрез Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА) и нейната сърцата тогава председателка Донка Соколова, заедно с усилията на нашия зам.-министър Димитър Хаджиниколов, успяхме да уредим среща с министъра на външните работи Надежда Михайлова - Нейнска. Присъстваха колегите, участвали на борсата в Пекин, и живо заинтересовани от решаването на въпроса с визите. Искането ни беше те да се издават в срок до 14 дни. Министър Михайлова обеща да съдейства за решаването на въпроса. 

Усилията на двама министри се оказаха недостатъчни за решаването на зависещи от тях проблем. Причината търсим в липсващата информация в различните служби, които не знаеха, че потенциалните туристи от Китай, коренно се различават от постоянно живеещите китайци у нас. Тази информация би трябвало да бъде изпращане от българските дипломати в Китай. Възможно е те да са се страхували, че ще се увеличи работата им. 

Независимо от трудностите с визите, китайски туристи, макар и ограничено, започнаха да пристигат. Това бяха малки групи от 8-10 души, които ползваха програмата за класическата обиколка на страната, комбинирана с Румъния или с Франция. Пристигна и една група от 18 туристи, която поръча 5-звезден хотел, луксозни ресторанти и екскурзовод на китайски език. Ангажирахме Веселин Карастоянов, преподавател по китайски език в Софийския университет. Всички туристи останаха доволни, видно от анкетите листове. 

Туристите пътуваха по редовни самолетни линии през Москва, Дубай и Истанбул. Не съществуваше никакъв проблем с пътуванията между двете страни. Проблемът са визите и за неговото решаване зависи само от българската страна“.