Неправителствените организации на туроператорите и туристическите агенти възнамеряват да се обединят в Конфедерация и да настояват за повече средства от държавата за подпомагането на бранша в кризата, и за законови промени, с които да се създаде гаранционен фонд при фалити на компании. Това обяви Венцислав Кръстев, председател на Сдружение „Туризъм“ по време на завършилата конференция на Travel Academy в хотел „Хаят“ в София. Освен неговото НПО, има още четири – Българска асоциация на туристическите агенции (БАТА), Асоциация на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) и новоучредените - Сдружение на туроператорите и туристическите агенти „Обединение бъдеще за туризма“ (СТТА ОБТ) и Българска асоциация изходящ туризъм.
„Вървим към обединение и създаване на конфедерация на туроператорите в България“, заяви Кръстев. Той поиска всички компании в сектора да бъдат задължени да членуват в организация и съответно в конфедерацията, за да могат да участват в бъдещия гаранционен фонд. „Работим в посока на обединяване“, каза също Павлина Илиева, председател на ОБТ и собственик на „Аполо“. Тя допълни, че са видели много проблеми в законодателството и острата нужда от създаването на гаранционен фонд в бранша. „През последните 6 месеца никога не сме били толкова обединени“, подчерта зам.-председателят на БАТА проф. Георги Рачев и собственик на туроператора „Географски свят“. Той допълни, че най-много на бранша е навредил бившият министър на туризма Николина Ангелкова. Тя не е застанала зад бизнеса и не му е помогнала.
Туроператорите се борят за парите на клиентите
Туроператорите се борят да спасят парите на клиентите си и за собственото си оцеляване. Те са издали ваучери на 320 000 българи от март насам, като трябва да реализират екскурзиите до март догодина или да започнат да връщат парите. „Настояваме за средства от държавата, които да върнем до 5 години. Освен това да подпомогне и за създаването на гаранционен фонд, който да започне да действа от 2022 г.“, обяви Павлина Илиева. Сдружението ОБТ е предложило проект на гаранционен фонд. „Искаме да спасим парите на хората. Туроператорите сме предплатили хотели, чартъри към чужбина. Искаме нисколихвени кредити, а не безвъзмездна помощ. Борим се за кредитен продукт“, подчерта тя. По думите й туроператорите не изнасят национален доход, защото 70% от парите остават в България. Другите 30% са изнесени средства за хотелска услуга. Тя очаква фалити на туроператори, агенти и преструктуриране. Пазарът ще се изчисти. Дори може да има юридически сливания.
Другата организация - АБТТА също е предложила проект на гаранционен фонд, който е на базата на датския модел. Предстои да се създаде работна група по двата поекта за гаранционен фонд, посочи Димитър Попов, председател на АБТТА и собственик на „Пенгуин травел“. От ОБТ предлагат всички членове на гаранционния фонд да покриват дупката при изпадане в несъстоятелност на туроператор. Докато проектът на АБТТА и датския модел не предвиждат останалите членове да покриват загуби на друг.
„Гаранционният фонд трябва да следи ликвидността на фирмите и при проблеми при някой туроператор да изисква от него по-голяма вноска. В момента никой не е готов да започне да функционира подобен фонд“, коментира Димитър Попов. Той също смята, че трябва да заработи от 2022 г. Попов категорично е против задължителното членство в неправителствена браншова организация, за да можеш да участваш в гаранционния фонд. „Агонията за туроператорите ще настъпи след 15 март 2021 г., когато трябва да започнат да реализират екскурзиите или да връщат парите на клиентите“, обясни той. Попов препоръча още създаването на гаранционен фонд или някакъв механизъм при фалит на авиокомпании. Такъв в момента липсва в България. При фалит на авиокомпания отново ще пострадат и ще бъдат завлечени туроператорите, подчерта председателят на АБТТА.
Директорът на Института за анализи и оценки в туризма доц. Румен Драганов каза, че не трябва да се чака за създаването на гаранционен фонд до 2022 г., „защото до тогава туроператорите ще са умрели“. Той припомни, че парите, които са платили българите на компаниите, са си техни и са за услуги. Тези 320 000 българи са доверили парите си на туроператорите, за да получат туристическа услуга. В случай, че не я получат са длъжни да върнат парите спрямо изискванията на Закона за туризма и съгласно директивите на ЕС, заяви Румен Драганов. Според него дори да казват на хората, че хотелите или авиокомпаниите не са им върнали парите, те са длъжни да възстановят сумите. Клиентите на туроператорите са доверители на средствата им. „Причината да не си получат обратно парите от хотелите или авиокомпаниите, са щети за туроператора и те трябва да ги изчистят на базата на договора, който са подписали със съотвения хотелиер или авиокомпания“, обясни той. Доверителят (клиентът) плаща за хотел на туроператора. Това не са взаимоотношения на туриста с хотела, а с туроператора. Затова туроператорът дължи парите, а не хотела.
Според него туристическите агенции към момента не могат да докажат пълно погиване на парите на доверителите по направленията, по които твърдят, че са изхарчени – хотели и транспорт. В голямата си част става въпрос за нереализирани автобусни превози, където не са направени разходи. Ако парите на хората не са изхарчени за други цели, тези пари се дължат от туроператорите. Ако са похарчени за други цели извън посочените в договора между тях, туроператорите носят отговорност. Няма как агенциите да претендират тези средства да бъдат платени от обществото при положение, че ги дължат. Ако има агенции, които не са удовлетворили хората по нереализирани екскурзии и няма предоговаряне на условията и сумите, които са им предоставили, те са неизрядни спрямо своите доверители, допълни Румен Драганов. Туроператорите имат право да искат грантови схеми от държавата. Това обаче трябва да бъдат пари за ликвидност. Но получаването на такива грантове не отменя тяхното задължение за изпълнение на договорите с клиентите и задължението да използват средствата единствено и само за целите на реализирането на пътуването, подчерта още той.
На тези негови изказвания скочи и направи скандал по време на конференцията Румяна Балтова от ОБТ и управител на „Руал травел“. Тя упрекна Драганов, че използва менторски и назидателен тон. Според нея той не трябвало да бъде модератор на панела, защото всявал напрежение в бранша. Балтова беше една от водачките и говорител на протестите на туроператорите през август. За потушаването на скандала между двамата се намеси един от организаторите на форума на Travel Academy Антон Пенев. Той защити Румен Драганов и посочи, че е поканен, защото има различна гледна точка, а целта е да се получи дискусия. Другият организатор Радомир Русев, който е и маркетинг мениджър на Loyal Travel заключи на финала на конференцията, че туроператорите трябва да вървят към дигитализация, а не да продължават да разчитат на традиционните методи и похвати. Според него българските агенции са проспали последните 15 години и изостават с онлайн позиционирането.
Мирослав Иванов
