Тръгваме за Гърция с най-новия полет на Bulgaria Air между София и Солун. Само за 35 минути сме там, като сме избегнали в ден петък всички опашки по границата. Посрещат ни нашите домакини Василис и Спирос. Но не се отправяме към плажовете на Халкидики в летните жеги, а нетипично към северозападната част на Гърция – към Преспанското езеро в регион Флорина, което е най-голямото на Балканския полуостров. Пътуваме по магистралата 4 часа с автобус и достигаме до него точно по залез слънце, когато се открива невероятна гледка. Настаняваме се набързо в малък бутиков хотел “PreSPA resort” в селцето Плати, който е в традиционен местен стар стил.
PreSPA resort
Преди пандемията си личи, че е кипял живот. “Вече втори сезон нямаме никакви туристи”, казва на чист български език собственикът – Стратос. Цените за двойна стая са между 50 и 80 евро на вечер. Отиваме на таверна да вечеряме в съседното село. Предлагат ни да опитаме местните ястия, като най-популярното е яхния от боб, който е огромен като нашия “Смилянски”. Не минаваме без гръцка салата, узо, ципуро и вино. След полунощ се прибираме и виждаме милионите звезди на небето, пълнолунието, селската тишина, и усещаме прохладата на заобикалящите ни планини, без да се пуска климатик.
На сутринта ставаме бодри и наспали се от чистия въздух. Собствениците са приготвили домашна гръцка баница, кисело мляко, кекс и хубаво гръцко кафе или фрапе. След това
започва нашето приключение
Отиваме в Информациянния център на Национален парк Преспа. Там вече ни чака мениджърът на парка Триантафилия Гкогкау и нейната дъщеря, за да разберем програмата за деня и какво ще видим. Разказва ни историята на парка.
Триантафилия Гкогкау
За областта Преспа пише известният български писател Димитър Талев в своите три тома „Преспанските камбани“, „Железният светилник“ и „Илинден“. Националният парк е дом на очарователните езера Микри (Малкото) и Мегали Преспа (Голямото). Разделени са от остров и оградени от внушителни планини, споделяни между Гърция, Северна Македония и Албания.
В географско отношение
Преспа представлява голяма котловина,
в чийто център са разположени двете езера. Един воден рай се разпростира в северозападните граници на Гърция, покриващ една огромна площ от 300 квадратни километра на района на гр. Флорина, който граничи на изток с планинския масив Варунда, на запад с планината Врондеро, на юг с обраслите с гъста растителност склонове на планината Трикларио и на север с планините на Албания и Северна Македония. Голямата Преспа се намира на надморска височина от 853 метра, дълбочината му достига 50 метра и покрива площ от 288 кв. км., докато площта на Малката Преспа е 44 кв. км. И двете са известни с природната си красота, която е неоценима, тъй като има 260 вида птици, 23 вида риби, 1300 растения, мечки, вълци и др. Най-голямата популация на пеликани в Европа е именно тук. Значителна част от националния парк и на планината Варнунда се включва в европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000”.
Триантафилия ни отвежда на един хълм да видим с телескопи
редките видове пеликани, корморани,
гъски, патици, които живят и гнездят в района. Моли ни да затворим очи за 2 минути и да мълчим, за да усетим мястото. “Човекът и природата трябва да живеят заедно. Винаги търсим баланса”, подчерта тя. Имат добра кооперативност с колегите си в Северна Македония и Албания, за да се опазват езерата и от трите държави. Според нея не е лесно да се живее в национален парк, защото няма препитание за местните. В района има само 12 села с общо 1500 жители. Едни от малкото неща, които развиват са туризмът и земеделието. Има 25 малки хотелчета и 2-3 къщи за гости. Преди пандемията са имали около 7000 туристи годишно. Над 60% от тях са гърци, а останалите чужди гости от Германия, Израел, Нидерландия, Италия, дори Австралия. Те идват заради природата и да наблюдават птиците, подчерта Триантафилия.
Зони за кемпери няма и свободно не могат да бъдат разполагани в парка, както е забранено и в цяла Гърция. В езерата за риболов с лодка могат да влизат само местните жители. Любителите могат да ловят с въдици покрай брега.
Отправяме се към езерото Мала Преспа, където на
малкия остров Св. Ахил (Агиос Ахилиос)
се е намирала царската резиденция на българския цар Самуил в средновековния град Преспа. На острова днес можем да видим останки от голямата базилика Св. Ахил и гроба на Самуил, открит през 1969 г. В района на двете Преспански езера се намирали родовите владения на комит Никола, който заедно с четиримата си сина - Давид, Мойсей, Аарон и Самуил, води съпротивата на българите срещу Византия. Затова още преди да бъде коронясан за цар, Самуил установява тук една от своите резиденции. Заобиколено от величествени планини, мястото изглежда сурово, но добре защитено. Когато човек се намира на острова, има чувството, че над него е само Бог, който държи това място в дланите си. Самуил често обичал да идва тук, намирайки покой след тежки битки и бляскави победи. Изградената върху труднодостъпен остров - Преспа била един затворен град, в който достъп имали само владетелят, аристокрацията и висшето духовенство.
Базиликата, построена от Цар Самуил
Около 997 г., когато Самуил се провъзгласява за цар, в Преспа е седалището на българската патриаршия. Впоследствие то се премества в Охрид. Българският патриарх Герман, предстоятел на българската православна църква по времето на цар Самуил в края на 10 век, мести седалището си от Воден в Преспа и е починал тук около 1000 година. Непосредствено след тежкото поражение на българите от византийците в Беласишката битка, цар Самуил намира убежище в Преспа. Тук той посреща войниците си, ослепени от император Василий II, и умира след получения сърдечен удар на 6 октомври 1014 г. Преспа остава владетелска резиденция и при Самуиловите наследници.
При разкопки на остров Свети Ахил през 1969 г. професорът от Солунския университет Николаос Муцопулос открива в Голямата базилика гробовете на българските царе Самуил и неговия син Гаврил Радомир и племенник Иван Владислав. Нашият водач Триантафилия отново ни кара да усетим мястото в центъра на базиликата на цал Самуил, като мълчим една минута и затворим очи. Иначе наоколо щъкат много диви животни, ние успяхме да зърнем глигани.
Гробовете на Цар Самуил, сина и племенника му
Най-туристическото място на района определено е островът Св. Ахил, до който се стига вървейки по пешеходен мост, дълъг 650 метра. На конкретното място ще се насладите на природното богатство и покой, които щедро ти дарява пейзажът, прекосявайки езерото. На острова има 11 къщи, само 25 местни жители и един ресторант. Местните те поздравяват отново на български език. Една жена ни посреща и веднага гордо показва подарените скулптури на острова от редица български художници, които са били на пленум тук. Петко Москов е изобразил главата на цар Самуил и Богородица под него. Друг е направил от дърворезба воиниците на Саумил. След това показва
една скулптура на Велислав Минеков,
а ние и обясняваме, че в момента той е министър на културата в България. Жената се зарадва искрено.
Скулптурите на Минеков (с децата) и на Петко Москов
По-нататък пътеката води до манастира Панагия Порфира от 16 век, а на връщане се минава покрай развалините на Агиос Димитриос (Свети Димитър) и Додека Апостолон (Дванадесетте Апостола).
Водачката Триантафилия ни отвежда на лодка да ни покаже по-отблизо птиците и водния живот в езерото. Минавайки покрай тръстиките изкача невероятна гледка на пеликани и корморани. Истинска природна красота като от филмите и детските приказки. Наистина пленява! На тръгване от острова ни спират земеделци, които предлагат от местния голям боб. Решаваме да си купим, за да подпомогнем тежкия им труд и живот.
Отпътуваме за селото Герман,
където е църквата Агиос Германос (Св. Герман). Всъщност има две църкви залепени една до друга, като малката е от 11 век и е с неоценима стойност, докато голямата е от ново време и е плътно залепена до нея.
Църквата "Агиос Германос"
Църквата Св. Герман е с уникални рисунки и надписи на старогръцки и старобългарски езици. Храмът е посветен на Патриарха на Константинопол - Германос. Той е архитектурен паметник, като вътрешната му част очарова, а външната завладява с четирите обемни четвъртити колони, които крепят цилиндричния купол. След това ни водят покрай местната река до традиционната воденица на Преспанския Агиос Германос, която е спечелила наградата на Европейския съюз, като културно наследство на наградите Europa Nostra 2016. Традиционната воденица е единствената запазена от 20 броя, които се намирали в района и е напълно реставрирана. Построена е през 1930 г. и се е използвала като воденица за смилане на житни продукти, като тепавица - за миене на платове и като корито - за накисване и опъване на тъкани. Обядваме в селото, в което има няколко таверни, кафенета, хотелчета и магазинчета. Следобяд и вечерта сме със свободна програма, като отидохме до
друго село – Псарадес,
което означава рибари. В него покрай брега на голямото езеро Мегали Преспа има магазинчета и ресторанти. Кравите се разхождат безгрижно в околностите. Даже никой не ги наблюдава и охранява. Здрачът е най-добрият час да наблюдаваме езерото и планините на границата със Северна Македония и Албания.
На следващата сутрин пак сме тук, защото от Псарадес тръгва турът с яхта по голямото езеро.
Цената е 7 евро на човек за 1 час. Навсякъде сте заобиколени от корморани и пеликани. Капитанът ни показва езерния център между трите граници и гледките към Албания и Северна Македония. Излизайки от залива можете да видите на отвесните скали две интересни изображения на Богородица. Първият стенопис от 15 в. се състои от образа на Божията Майка в иконографията на „Оранта” или „Молителка” . Представлява изображение на Богородица, която благославя с двете си ръце, с разгърнати длани. В центъра на изображението, в кръг е изобразен Младенецът, който също благославя. Това е единственият иконографски тип на Богородица с Младенеца, където и двамата са изобразени „анфас“.
Вторият стенопис е от 1373 г. от типа „Елеуса”, при който Богородица прегръща Младенеца, допряла лицето си до неговото. След двете скални фрески, следва скалният параклис "Преображение", в който няма запазени нито стенописи, нито надписи.
Скалните стенописи
Най-много впечатлява църквата “Панагия Елеуса”
или преведено - „Света Богородица Елеуса” (Милостива). Това е отшелническа обител в пещера, където след като слезете от лодката можете да я стигнете изкачвайки се по стръмен склон. Представлява малка църква с полукръгъл свод, иззидана в пещера, добър пример за поствизантийското изкуство от 14 век. Тя е паметник на културата. Фасадата е декорирана с имитация на керамични орнаменти в духа на старите комнинови традиции. Във вътрешността е запазен живопис от 1409/1410 година и една икона от 1452 година. Останки от монашески и стопански постройки могат да се видят в скалите около малката църква.
Църквата „Света Богородица Елеуса”
Връщаме се за обяд в Псарадес. Риболовът и езерото са животът на местните жители. Много от таверните посрещат на български с „добре дошъл”. И тук се предлага гигантският боб и пържена риба. И когато в района на Преспанското езеро говорят за риба имат предвид шаран. Това е най-грамадната риба, която живее във водите му. Развъдена е през римската и византийска епоха.
От Псарадес си тръгваме към Солун и съответно с полета от 35 минути на Bulgaria Air в неделя вечер, обратно към София. Така Преспанското езеро с природните и исторически богатства ще остане в сърцето ми. Заслужава си човек да избяга там дори за уикенд!
Мирослав Иванов, Преспа
Представянето на дестинацията е по проект на ЕС за трансгранично сътрудничество Interreg Гърция - Северна Македония – http://i-tour.uom.gr/
.jpg)
