Новини Хотели

Антеа Резидънс (бившето Алепу вилидж) ще се вписва в природата

  23.09.2021 10:34  
Антеа Резидънс (бившето Алепу вилидж) ще се вписва в природата

Ваканционният проект „Антеа Резидънс“ беше представен по време на дискусия „Как да развиваме туризъм по Черноморието?“ в Созопол. В дискусията участваха експерти и професионалисти, които обсъдиха какви са най-добрите начини да се развива природосъобразен туризъм и как да се задържат трайно българските туристи в родните курорти и да се привлекат повече чуждестранни посетители в България. 

„Антеа Резидънс“ е модерен курортен комплекс, който ще предлага висококатегориен туристически продукт. Идеята е ваканционният проект на Алепу да допринесе за повишаване на качеството на туризма на българското Черноморие. Комплексът се състои от апартаментни сгради с жилища за сезонно ползване, заведение, открит плувен басейн и др. В подземната си част, сградите изпълняват ролята на укрепителна конструкция, която е оразмерена на свлачищен натиск. Тя е изпълнена като Етап 1 и е въведена в експлоатация. С нея е укрепено свлачище, регистрирано още през 2009 г.  

Архитектурният проект на комплекса допринася за 

хармоничното вписване на сградите в заобикалящата среда, 

така че да се опази природата, както и да се създадат комфорт и условия за качествена почивка на гостите. „Антеа Резидънс“ е с терасовидно застрояване, ще има богато озеленяване – 50%, зони с градински и паркови елементи.  Комплексът ще бъде изпълнен в стила на старата созополска архитектура с изцяло естествени материали - камък и дърво.  

Инвеститорът и изпълнителят на проекта „Антеа Резидънс“ са решили проблема със съществуващото свлачище подчертано рационално, заяви на дискусията доц. д-р Камен Нам, географ, експерт по ландшафтна екология и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“. По този начин той коментира добилия популярност казус с укрепването на свлачището в местността Алепу, където ще се строи и курортният комплекс.   

Експертът разкри, че проблемът със свлачищата по Черноморското крайбрежие в района на Странджа е от много години. „Има разломни линии, които минават от Странджанската структура и се пресичат от Черноморската депресия и по тези перпендикулярни разломи около тях се формират тези свлачищни комплекси и отделни свлачища, които са много характерни“. Има ги доказано на терена, където е “Антеа Резидънс”, има ги и при Варвара, и при Ахтопол, има и при Царево, има и още в южна посока към Синеморец.  

Избраният подход за укрепване на свлачището на терена на “Антеа Резидънс” е и в духа на Европейския зелен пакт и концепцията за развитието на устойчива синя икономика. Според тях разработването на екологосъобразна инфраструктура в крайбрежните зони ще спомогне за опазването на биологичното разнообразие и ландшафта, като същевременно ще бъдат от полза за туризма и крайбрежната икономика, припомни доц. д-р Нам.   

Вместо обаче да се подкрепят дейностите по укрепване на свлачищните процеси, се получава точно обратното. Има сериозен натиск върху инвеститора и изпълнител на проекта „Антеа Резидънс”, който достигна до трибуната на Народното събрание, сподели доц. д-р Нам. „Изслушах внимателно развиването на материята по въпросите зададени към г-н министъра на околната среда и водите и не чух нито един аргумент, който да е подкрепен от аналитично получени резултати и то от компетентни за това професионалисти“, признава доц. Нам.  

„Оказва се, че личностите, осъществяващи някакви инвестиционни намерения, не само са задължени да се съобразяват със законите и подзаконовите актове, но и са с висока степен на уязвимост от страна на политически упражнявани еко-кампании насочени срещу тях, въпреки че са спазили всички законови изисквания и предписания. Това е парадокс“, коментира доц. д-р Нам.  

Част от Българското черноморско крайбрежие попада под специфичния режим на „НАТУРА-2000“ и Директива 2009/147/ЕО относно опазване на дивите птици. Но внимателният анализ на площното ситуиране на комплекс „Антеа Резидънс“ показва, че в този контекст към него не могат да съществуват никакви претенции, категоричен е доц. д-р Нам.  Не само това, ами според комплексно екипно изследване с енциклопедичен характер на Института по океанология „Фритьоф Нансен“ – гр. Варна, теренът на комплекса попада в зона с ниска екологична чувствителност.  

Регионалното развитие на Югоизточна България 

се отличава от останалата територия на страната, чрез поредица от специфики, както в природо-географско, така и в социално-икономическо, историко-географско, етнокултурно и прочие отношение, пояснява експертът. Селищата по българското черноморско крайбрежие действат като силен, постоянен притегателен център на трудови ресурси. Основният поминък на населението е предоставяне на туристически услуги заради наличните и достъпни ландшафтно-екологични ресурси. Затова, според доц. д-р Нам, проектът „Антеа Резидънс“ може и трябва да бъде завършен с цялостен план по озеленяване и хармонично вписване в пиродоохранната специфика, и в синхрон с предписанията на ЕС по Развитие на устойчива синя икономика.   

Изпълнителният директор на Националния борд по туризъм Полина Карастоянова заяви по време на дискусията, че „всеки лев, вложен в „Антеа резидънс“ ще се върне 4 пъти в полза на икономиката в района. Туризмът има съществена особеност – да тегли със себе си много други съпътстващи индустрии. Този мултипликатор в академичните среди е изчислен на близо 4 пъти възвръщаемост на вложените средства. В този смисъл тя обърна внимание и на ползите от проекта „Антеа резидънс“ за района.  

„Всеки лев, вложен в българския туризъм ще върне обратно 

в икономиката на страната 4 лева. В този смисъл усилията, инвестициите и времето, които българските инвеститори влагат, не са само в обсега на частния интерес или дори на работните места, които биха се създали с реализацията на проекти като „Антеа резидънс“. 4 пъти тези инвестиции ще бъдат върнати в района. В този смисъл подкрепата от страна на местната и на националната власт за такива проекти са повече от справедливи и оправдани“, посочи Карастоянова. 

Изпълнителният директор на Националния борд по туризъм смята, че трябва да бъде подкрепен всеки проект, който следва правилата и законите в България, и зад който стои добра идея и инвеститор. Според Полина Карастоянова, субективните мнения по естетически и други причини винаги са толкова различни, че никое общество и икономическа среда не биха могли да се придържат към тях. „Веднага чувам гласовете за презастрояване на българското Черноморие и те вероятно имат своите аргументи. Но някой от нас чул ли е някога дори и дума за презастрояването на Монте Карло?! Сграда върху сграда, тераса върху тераса, апартамент върху апартамент, хотел върху хотел, от скъпи по-скъпи. Това е даденост, която е възприета като такава и се търси възможност за максималното й развитие в конкурентната среда на туризма в Европа. Резултатът за Монте Карло е, че бележат тренд, който е само нагоре. Все по-скъпо е да купиш имот в Монте Карло, все по-скъпо е да живееш там. Като използваме този пример ние бихме могли да кажем, че допуснатите грешки дотук не бива да се превръщат в основание да спрем да реализираме проекти от висок клас. Това би било контрапродуктивно.“, коментира още Полина Карастоянова. 

Димо Христов