С уникалните си крепостни стени от III-IV век и прочутите римски терми Хисаря е поредният български град, който чака да бъде приет в ЮНЕСКО. „Подадохме документи за одобрение", казва пред „24 часа" кметът Пенка Ганева. Идеята се родила преди няколко месеца при едно неофициално посещение в курортното градче на председателя на Европейската асоциация по балнеология и спа Тиери Дюбоа. Възхитен от древните останки и природните дадености, той предложил да лобира за Хисаря.
„Одобрението е дълъг процес. Иска се много време, докато се стигне до решение и включване в списъка на защитените обекти. В рамките на няколко седмици подготвихме пакета с документи, който включваше и презентация на града. Направихме клип, внесохме всичко и сега чакаме", заяви Ганева.
Според шефа на археологическия музей доц. Митро Димитров Хисаря има дадености, каквито не притежава никой град по света. „Притежаваме единствената запазена в Европа крепостна стена от времето на император Диоклециан с дължина 4,5 км. Римските терми в парк „Момина сълза", чието разкриване продължава вече пета година, са единствените по рода си на Балканите и в Европа", изброява археологът, посветил живота си на проучвания в курортния град.
Според него термалният комплекс, който се простира на 3 дка, нагледно проследява пътя на минералната вода от естествения водоизточник през водопроводите, басейните и преливниците към античната канализация. Всичко това е започнато като строеж през II век и е завършено в окончателния си вид през IV", разказва доц. Маджаров.
Хисарската крепостна стена, която опасва половината град, влиза като културна ценност в списъците с народни старини още по времето на княз Фердинанд в началото на миналия век.
През годините тук са работили почти всички светила на българската археология, в това число и проф. Богдан Филов, който е написал монография за Хисаря. „Вярваме, че от ЮНЕСКО ще оценят всичко това", допълни Пенка Ганева.
Членството в Организацията на обединените нации за образование, наука и култура преди всичко дава престиж, който води след себе си повече туристи, защото носи голяма реклама по света. Кметицата се оплаква, че пандемията е ударила жестоко туризма. А Хисаря разчита основно на него.
Кметът Пенка Ганева ло известно оживление. Но по думите й това били туристи, които идвали за един ден - за кратка разходка и да напълнят туби с минерална вода. Понякога в събота и неделя около чешмите се стига до люти скандали кой е по-напред на опашката и никакви забрани и ограничения не могат да спрат дошлите от всички краища на страната.
„Пълнят цели бусове с туби и съм безсилна да обяснявам, че е недопустимо в условия на пандемия такова струпване около чешмите", гневи се Пенка Ганева.
Често на опашките чакат хора, които зареждат по няколко десетки 20литрови бидони за диспенсъри. Местните предполагат, че това са представители на фирми, които търгуват с минералната вода. За съжаление, общинските власти нямат Ресурс и законово основание да ги спрат
„Безсилна съм да обяснявам, че когато топлата вода изстине, тя губи лечебните си качества. Препоръчителната доза е 200 милилитра на ден. Кому е нужно това зареждане за месеци напред", недоумява Ганева. За да опазят чешмите от вандали, на два от ремонтираните с европейски пари водопийни павилиона - до колонадата в парк „Момина сълза" и срещу читалището, общината е поставила табели, че е разрешено наливането на вода само в съдове до 3 литра.
За нарушение на забраната са предвидени санкции от 50 до 200 лева. До глоби обаче рядко се стига, а събраните средства са символични.
****
Местните се надяват гостите да се завърнат
По данни на общината до края на август през хотелите и къщите за гости в Хисаря са преминали 91 494 души. Миналата година по същото време заради пандемията бройката е с 30 хил. по-малко. „Всичко беше напълно замряло", обяснява Васила Марина, която ръководи общинския отдел „Икономика". Нощувките в местните хотели до края на август са около 180 хил., като половината от тях са били в 4- и 3-звездни хотели.
Наблюдава се тенденция за скъсяване на престоя до 3-4 дни, сочат наблюденията на хотелиерите. А от началото на есента тенденцията е за една нощувка през уикенда и толкова.
Според общинската статистика през лятото наличната хотелска база е била пълна на 14%, но има много новорегистрирани места за настаняване и цифрата не е съвсем точна", коментира Васила Марина. Според нея в сравнение с миналата година през тази потокът от гости е нараснал с 30%.
Профилът на туристите с годините постепенно се променя и от място за профилактика и почивка по соцвремената в момента Хисаря се превръща в семеен курорт за хора от средна възраст или семейства с малки деца, които търсят спокойствие и чист въздух.
Голям интерес проявяват софиянци, за които Хисаря се е превърнал в тренд.
„Градът има уникални природни и културно-археологически дадености. Тук трябва да кипи живот през цялата година, а не само през летния сезон", казва Марина Александрова от София.
Младата жена е завършила дизайн в САЩ. Попаднала като турист в градчето случайно със свои приятели. „Когато се разходих за първи път из централната улица, кръстена на Иван Вазов, и стигнах до Камилите, плаках, защото попаднах в друг свят. Стари къщи от началото на миналия век с уникална архитектура, които още носят белезите на своя предишен блясък, са полуразрушени", допълва Марина.
Макар и плахо, това лято са се завърнали и част от чуждестранните туристи - предимно руснаци и украинци. Из града обаче можеше да се чуе гръцка, испанска, италианска, френска, румънска и дори японска реч, разказват служителите на туристическия център. Привличат ги басейните с топла минерална вода, спокойствието, зеленината, богатата археология и уютът на малкия град.
/24 часа
