Новини Хотели

БХРА: Чакат ни фалити без ефективни мерки

  13.10.2021 10:14  
БХРА: Чакат ни фалити без ефективни мерки

Туризмът не е приоритет и на това правителство, липсва стратегия за оцеляване, извеждането на сектора от кризата и за последващото му развитие. Това са категорични от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Мерките, които през последните над година и половина се взимат от всички кабинети досега, акцентират единствено и само върху предизвикателствата пред работата на ресторантите и заведенията, които безспорно имат проблеми за решаване и трябва да се решат, но в никакъв случай с това дори не се започва с решаване на проблемите в туризма, подчертават от организацията. И припомнят, че хотелиерите са единствените, които не получиха пряко финасиране и никаква друга финансова помощ, които да подпомогнат оцеляването им, въпреки че именно те са основните инвеститори в туризма. Дори и ресторантите в хотелите не бяха компенсирани за затварянето им, за разлика от заведенията извън местата за настаняване. Въпреки че хотелиерите са основните инвеститори в туризма. И стана така, че да притежаваш хотел в днешното ковид време е като да си купиш фабрика на 9-ти септември. Необходимо е да се подомогнат работещите въпреки трудностите и постоянно разстящите разходи хотелиери, както и да се предвиди държавна помощ за рестартиране на дейността и отваряне на местата за настаняване и туристическите обекти, които вече над година са затворени заради кризата.  Ако го няма износът на място, който реализират хотелите и туристите, които пристигат у нас за ваканция, няма да има работа и за входящите туроператори и агенции, екскурзоводи, превозвачи, планински водачи, масажисти, музейни работници, работниците в леката промишлност, строителството, селското стопанство  и т.н. Една такава помощ за хотелиерите би подпомогнала и всички тези хора и фирми по веригата.

Правителството, което и да е то, трябва да мисли как да оцелее секторът, който е основен за българската икономика, как да стане по-конкуретноспособен и как ще продължим да съществуваме един ден, когато кризата приключи, категорични са от БХРА. Нищо не се прави за да се подпомогнат инвеститорите хотелиери, за да се справят с двойно и тройна нарасналите разходи, включително и за ток, харчат се пари за реклама, която не е достатъчно ефективна, не са предвидени достатъчно средства за изграждането на имиджа на страната ни като дестинация, а лошата държавна политика не стимулира оцеляването и развитието на по-голяма част от сектора.

БХРА е единствената организация, която формулира и предложи приоритети за развитие на туристическия сектор както на управляващите, така и на политическите сили, кандидати за последните два парламента. За съжаление, те все още не са взети под внимание. Поведението на управляващите, които и да са те, включително и на сегашния служебен кабинет, поставя под въпрос оцеляването на един важен стратегически отрасъл за българската икономика – туристическия сектор. Именно това бездействие и незаинтересованост от страна на държавата към съдбата на хилядите работещи и инвеститори в туризма принуди бизнесът да се обедини за първи път от десетилетия. За съжаление въпреки многобройните ни покани и писма до премиер, президент и ресорни министри, бяха нужни 4 месеца, за да бъдат поканени представителите на туризма на среща при премиера, подчертават от БХРА. Чак след като започнахме ефективни протестни действия. За пореден път от действията на управляващите става очевидно, че и за този кабинет туризмът не е приоритет, категорични са от организацията.

Редица компании в туризма, включително хотели и заведения, ще бъдат принудени да прекратят дейността си, в случай че управляващите продължат да си затварят очите пред проблемите на сектора и да не предприемат нищо за оцеляване на фирмите и запазване на служители им. Изключително важно е да се удължи, при това безсрочно, приетата ставка от 9 на сто на ДДС за ресторанти, фитнеси, кетъринг компании и всички останали туристически дейности, чието действие изтича в края на 2021 г. А предложеното удължаване на мярката до края на епидимологичната обстановка, която трябва да подкрепи най- пострадалият от кризата сектор в синхрон с европейската практика, не е достачно. Тъй като последиците от кризата ще се усещат от туристическата индустрия поне 3-5 години след приключване на пандемията, предричат от ХОТРЕК – Европейската асоциация на хотели, ресторанти, барове и кафенета, на която БХРА е единствен пълноправен член за България.

Това обаче е крайно недостатъчно и трябва да бъде подпомогнат и хотелиерският сектор, категорични са от БХРА. От организацията вече над година настояват не за безвъзмездни средства, каквито вече получиха почти всички браншове, включително и такива като автомобилните сервизи, чиято дейност не бе прекратена по време на кризата, а за съдействие за евтини заеми и безлихвено разсрочване на старите кредити.

Наложително е да се намали натиска от банките върху бизнеса, като се вземе спешно решение за гратисен период на обслужване на главницата по старите кредити за срок от 2 до 5 години, категорични са от БХРА. И погасителният план да е според възможностите на обслужване на съответния туристически бизнес. От национално представената организация с 36 регионални структури настояват и лихвените нива на отпускани нови заеми за оборотни средства да са в размер на 1,5-2 %, за да се усети конкретната помощ, а не както са в момента – 6-7%.

Поради факта, че България е в чакалнята на Еврозоната, разбираме, че няма как да се води самостоятелна банкова политика, подчертават от БХРА. Затова предлагат, тъй като целият бранш е с лоша кредитна експозиция, поради ниска или изцяло липсваща ликвидност, да се направят специални кредитни продукти от страна на ББР или Фонда на фондовете към туристически сектор нашия бранш. Необходимостта е от нисколихвени кредити, гарантирани от държавата, за период от 7 години и минимум 12 месеца гратисен период от лихва и главница, подчертават от БХРА.

При преференциални условия трябва да се отпускат и потребителски кредити, за да се задържат служителите в сектора и да им се осигури нормалното съществуване. По проучване на БХРА близо 60 на сто от тези, които смениха сектора, са го направили именно защото имат да обслужват потребителски кредити, които не могат да рефинансират или не могат да получат нови заеми, ако останат да работят в туризма.Именно рискът туристическият бизнес да остане без работници е сред най-притеснителните за сектора, категорични са от БХРА. От организацията припомнят, че близо две трети от служителите в туристическия сектор са сезонни работници. Техните интереси продължават да не са защитени и затова голяма част от тези служители напускат и има риск никога повече да не се върнат в индустрията. Това са хора с квалификация, които владеят по няколко чужди езика и имат опит, но са обречени заради бездействие от страна на държавата, подчертават от БХРА.

След края на сезона тези, обикновено млади хора, които търсят препитание за себе си и своите семейства, не могат да взимат обезщетения на трудовата борса защото не покриват изискванията за необходимия трудов стаж от Агенцията по заетостта. Работодателите им очевидно не могат да им плащат осигуровки и заплати 12 месеца, при условие, че работят по 2-3 месеца на година в сезонните обекти.

Въпреки настояванията на БХРА за социална мярка, чрез която да се подпомогнат тези служители, както и за дългосрочна програма за запазване на сезонните работници в туризма, управляващите не са направили абсолютно нищо, за да защитят кадрите в сектора. От БХРА неколкократно са предлагали да се промени нормативната база, така че работещите в туризма да получат право на обезщетение от Бюрата по труда след 5 месеца трудов стаж. Както и да се помисли върху варианта персоналът да работи във фирмите според натовареността на обектите, а през останалите месеци за трудов стаж, необходим за получаване на обезщетение за безработица, да се организират курсове, финансирани от социалното министерство.

От БХРА са категорични, че е належащо да се помисли за финансиране на мерки за квалификация и преквалификация на служителите. Как правим бизнес без тези хора ? Как оцеляват те след сезона и как ние оцеляваме следващият сезон без тях, след като тези искания се неглижират, а парите за сезонните работници, които са осигурени, се харчат не в интерес на бизнеса, питат от БХРА.

И припомнят, че в Германия сезонните работници плащат всеки месец данъци, но ако през годината не достигнат доходи, колкото е необлагаемият минимум в страната, им връщат обратно всички платени данъци, за да им осигурят минимални финансови доходи за нормално съществуване. В Германия бизнесът не плаща и социални осигуровки на сезонните работници заети до 110 дни, докато у нас такива се дължат, което прави и туристическият сектор неконкурентноспособен.

Крайно време е Министерство на труда и социалната политика да работи за бизнеса, а не да отчита дейност. Въпреки неколократните изказвания, писма и позиции от страна на БХРА от ведомството продължават да не синхронизират действията си в голяма част от дейността си с изискванията и нуждите на бизнеса. Неколкократно от БХРА настояваме обучителните курсове да започват веднага след туристическия сезон, за да могат заетите в сетора да почувстват някакви сигурност и че работодателите и държавата имат нужда от труда им. Вече месец след края на летния сезон работниците са на улицата и никой от управляващиет не поема ангажимент за бъдещето на хората, които имат само 3 месеца стаж през годината

А предстои тежка зима. Персоналът на нощните заведения, които са затворени, също е оставен на произвола на събдата, тъй като е ясно, ченяма да получат средства по схемата 60/40, тъй  като много малко хора могат да отговорят на приетите сега от служебното правителство критерии и да докажат спад. В същото време няма да получат и социални помощи. Така тези хора нямат причина и желание да останат в туристическия сектор

 Необходимо е да се реши изцяло проблемът с кадрите в туризма, категорични са от БХРА. За да се случи това е необходимо де са облекчи декларирането на договорите на членовете на фамилията, които подпомагат семейния бизнес, да се позволи на младежите от 14 до 16 години да работят в обектите, собственост на семействата им, да се улесни подписването на краткосрочни договори за наемане на персонал подобни на тези в селското стопанство за организиране на специални събития като сватбени тържества или абитуриентски балове. Както и да се въведе почасово заплащане, да се разреши на учениците да работят до 22 часа, практиките на професионалните училища да се провеждат в активния сезон за срок от поне 1 месец и учениците да получават заплащане за труда си по време на практическото обучение в реална среда, като тази практика да е задължителна. Нужно е да се променят и приоритетите в работата на социалното министерство и кадрите в туризма да преминават обучения, курсове за квалификация и преквалификация веднага след съответния сезона, за да са подготвени за следващия. Като курсовете трябва задължително да се обвързват с изискване след завършването им обучайващия да остане да работи в сектора.

Хотелският и ресторантьорски бизнеси са много енергоемки и токът е голямо перо в разходите на фирмите, припомнят от БХРА. И във връзка с рекордните цени, които могат да станат причина голяма част от хотелите и ресторантите да не отворят през зимния сезон и летния догодина. Затова от бизнеса настояват за енергийни помощи, каквито към момента не са предвидени, освен минималната помощ за малките фирми, които не са си избрали собствен доставчик. Употребяваната електроенергия да се заплаща с инфлационен коефициент, а не както в момента с пъти увеличение, предлагат от БХРА.

От години туристическият бизнес настоява и за облекчаване и улесняване на процеса за издаване на визи. Вместо това служебният кабинет реши да увеличи визовите такси, при това в момент на най-сериозната криза за сектора от съществуването му у нас, подчертават от БХРА. Поскъпването на таксата от 60 на 80 евро за пореден път показва, държавата не поставя като приоритет един от основните сектори на икономиката – туризмът, който допринася за между 11 и 14 на сто от БВП, подчертават от БХРА.

От БХРА неколкократно са посочвали, че реално визовите такси представляват нищожен приход в бюджета на фона на пропуснатите ползи за икономиката, които водят след себе си. Ако бъдат сведени до минимум всички тези суми, които държавата събира за издаване на входни документи и се облекчат тежките бюрократични процедури по издаването на визите, туристите, които пристигат в България ще се увеличат в пъти, както и приходите за хазната, категорични са от БХРА.

Подобно увеличение ще засегне основно пристиганията от държави извън ЕС като страните от арабския свят и съседна Турция, чиито граждани са сред основните туристи през последните 10 години за зимните ни курорти Пампорово, Боровец и Банско, подчертават от организацията.

От БХРА изказват благодарност и подчертават, че за първи път министерство извън туристическото, чува предложенията на бранша и се вслушва в тях. От външно министерство се съобразиха с исканеото на БХРА бившият ни консул в Екатерининбург Пламен Петков, който е запознат с всички детайли в работата на руския пазар и чиито мандат изтече през юли, бе назначен като консул в Москва. По този начин много сериозно се засили  професионалният екип в консулската ни служба в Москва и от БХРА разчитат, че  дългогодишната работа и добро познаване на пазара от страна на Петков ще помогне за привличане на повече руски туристи в тези трудни времена за бранша.

От доста време БХРА настоява за онлайн обработка на издаваните входящи визи за страната ни, което ще спести време както на чиновниците, така и за самите клиенти и представи своите предложения пред няколко правителства. Още първият служебен кабинет обеща до края на мандата му да заработи онлайн визов център, но до момента такъв няма и не се очертава да има. Това, съчетано с премахване на бюрокрацията и намаляване на цените за визите до максимално ниски нива, позволени от ЕС, ще доведе до увеличение на туристите и оттам до повече приходи за държавата – от увеличаване на броя на туристите, повече приходи и данъци, за пореден път подчертават от БХРА.

Трябва да се направят постъпки за възстановяване работата на Генералното консулство на България в Новосибирск. Както и да се изпрати поне още 1 туристически представител в Русия, категорични са от бизнеса.

Още от началото на кризата от БХРА настояват и за това правителството да активира официален чат бот, така че туристите да получават веднага актуална информация за ситуацията в страната, нивото на заболеваемост и предприетите мерки. Както и да се синхронизира информацията, която се подава чрез различните официални канали като сайтовете на Министерство на здравеопазването, Министерство на туризма и Министерство на външните работи. Това и до момента не е направено, въпреки че не изисква усилия или финансиране, подчертават от БХРА.

Недопустимо е заради недоглеждане от страна на депутатите от последния парламент, бездействие на служебния кабинет или лобистки интереси, защитавани от вносителите, да бъде спряна помощта в размер на 35 евро за туроператорите, които водят организирани групи туристи с чартъри у нас, категорични са от БХРА. Освен това подобни стимули трябва да бъдат предвидени и в бюджета за 2022 г. Освен, че трябва да се върне възможността за подпомагане на чартърните полети с 35 евро на заета седалка, същата сума трябва да се предвиди и за пристигащите гости със сухоземен транспорт като автобуси, влакове и коли. И отделно да се отдели бюджет от минимум 5 евро за всеки пристигнал туристи за маркетинг и реклама, които да се изплащат след края на съответния летен или зимен сезон, настояват от БХРА. Трябва да се намали бюрокрацията по всички тези схеми, за да бъдат работещи и да се отразят в намалението на крайната пакетна цена, с което да допринесат за пристигането на повече туристи в България, категорични са от национално представената организация.