Туристическият сектор изживява една от най-големите кризи през последните десетилетия. Застрашено е съществуването на бранша, който допринася за сериозен процент от БВП и чиято дейност е структуроопределяща за българската икономика. Ако България иска туризмът да остане важна и стратегическа част от икономиката й, то секторът трябва да е държавен приоритет. Това са категорични от Алианса на туристическата индустрия в България (АТИБ),на който Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) е съосновател и член. По предложение на БХРА, прието от колегите от АТИБ, Алиансът организира поредица от срещи с представители на политическите сили, кандидати за настоящия парламент. На тях от АТИБ представиха своята визия за развитие на сектора и краткосрочните мерки, които са необходими за оцеляването на индустрията. Едва след като е гарантирано оцеляване на сектора е възможно да се мисли за надграждане и реформи, подчертават от АТИБ.
Сред най-важните въпроси, които трябва да бъдат решени от управляващите е въпросът с липсата на достатъчно персонал за сектора. Именно рискът туристическият бизнес да остане без работници е сред най-притеснителните за сектора. От АТИБ припомнят, че близо две трети от служителите в туристическия сектор са сезонни работници. Техните интереси продължават да не са защитени и затова голяма част от тези служители напускат и има риск никога повече да не се върнат в индустрията. Това са хора с квалификация, които владеят по няколко чужди езика и имат опит, но са обречени заради бездействие от страна на държавата в лицето на Министерство на труда и социалната политика. За съжаление и ресорното туристическо министерство не е достатъчно активно.
Държавата може да подпомогне бизнеса като улесни процедурите за наемане на служители от Молдова, Украйна, Северна Македония, Сърбия и всички останали държави, в които има български малцинства, категорични са от АТИБ. Например румънските власти издават директно паспорти на желаещите. Необходимо е да им бъдат издавани визи с период на действие от поне 6 месеца вместо досегашните 3 месеца, независимо дали става въпрос за студенти или за вече завършили образованието си хора, подчертават от Алианса.
След края на сезона тези, обикновено млади хора, които търсят препитание за себе си и своите семейства, не могат да взимат обезщетения на трудовата борса защото не покриват изискванията за необходимия трудов стаж от Агенцията по заетостта. Работодателите им очевидно не могат да им плащат осигуровки и заплати 12 месеца, при условие, че работят по 2-3 месеца на година в сезонните обекти.
Въпреки настояванията ни за социална мярка, чрез която да се подпомогнат тези служители, както и за дългосрочна програма за запазване на сезонните работници в туризма, не се прави абсолютно нищо, за да се защитят кадрите в сектора. От АТИБ неколкократно са предлагали да се промени нормативната база, така че работещите в туризма да получат право на обезщетение от Бюрата по труда след 5 месеца трудов стаж. Нужно е да се променят и приоритетите в работата на социалното министерство и кадрите в туризма да преминават обучения, курсове за квалификация и преквалификация веднага след съответния сезона, за да са подготвени за следващия. Като курсовете трябва задължително да се обвързват с изискване след завършването им обучаващия да остане да работи в сектора поне 6 месеца.
Категорични сме, че е належащо да се помисли за програма за сезонните работници, подчертават от АТИБ. Как правим бизнес без тези хора? Как оцеляват те след сезона и как ние оцеляваме следващият сезон без тях, след като тези искания се неглижират, а парите за сезонните работници, които са осигурени, се харчат не в интерес на бизнеса, питат от обединението на туристическия бизнес.
От АТИБ дадоха за пример нормативите в Германи. Там сезонните работници плащат всеки месец данъци, но ако през годината не достигнат доходи, колкото е необлагаемият минимум в страната, им връщат обратно всички платени данъци, за да им осигурят минимални финансови доходи за нормално съществуване.
В Германия бизнесът не плаща и социални осигуровки на сезонните работници заети до 110 дни, докато у нас такива се дължат, което прави и туристическият сектор неконкурентноспособен, обясниха от АТИБ.
Въпреки неколкократните изказвания, писма и позиции от страна на членове на АТИБ, от Министерство на труда и социалната политика продължават да не отговарят на изискванията и нуждите на бизнеса. Настояваме обучителните курсове да започват веднага след туристическия сезон, за да могат заетите в сектора да почувстват някакви сигурност и че работодателите и държавата имат нужда от тях. Вече месец след края на летния сезон работниците са на улицата и никой от управляващите не поема ангажимент за бъдещето на хората, които имат само 3 месеца стаж през годината.
А предстои тежка зима. Персоналът на нощните заведения, които са затворени, също е оставен на произвола на съдбата, тъй като е ясно, че няма да получат средства по схемата 60/40, тъй като много малко хора могат да отговорят на приетите от служебното правителство критерии и да докажат спад. В същото време няма да получат и социални помощи. Така тези хора нямат причина и желание да останат в туристическия сектор, категорични са от АТИБ.
За да се реши изцяло проблемът с кадрите в туризма е нужно и да се облекчи декларирането на договорите на членовете на фамилията, които подпомагат семейния бизнес, да се позволи на младежите от 14 до 16 години да работят в обектите, собственост на семействата им, да се улесни подписването на краткосрочни договори за наемане на персонал подобни на тези в селското стопанство за организиране на специални събития като сватбени тържества или абитуриентски балове. Както и да се въведе почасово заплащане, да се разреши на учениците да работят до 22 часа, практиките на професионалните училища да се провеждат в активния сезон за срок от поне 1 месец и учениците да получават заплащане за труда си по време на практическото обучение в реална среда, като тази практика да е задължителна.
Заради големия проблем с кадрите АТИБ настоява и да се спазват определените законови срокове за обработка на документите при наемане на сезонни работници от трети страни. По правилата на новия режим, който е в сила от 1 юни, всички визи, които се издават за над три месеца, трябва да бъдат одобрени от Министерство на външните работи и от Дирекция „Миграция“ на Министерство на вътрешните работи. Точно там, явно защото работата е нова, не се спазват сроковете.
