Един от най-големите професионалисти в българския туризъм и доайен с 48 години опит Гълъб Черпоков предлага създаването на туристически представителства на страната в чужбина. Той е изпратил писмо до Министерския съвет, министъра на туризма Христо Проданов и председателя на Комисията по туризъм в парламента Илин Димитров. Прочетете цялото писмо на Гълъб Черпоков, което той предостави на редакцията на TravelNews:
"На фона на изключително разрастващата се дигитализация и активирането на големите онлайн туристически платформи, страните с високи приходи от международен туризъм работят с мрежа от туристически представителства на основните си генериращи пазари. Република България представлява туризма на държавно ниво единствено в Германия, Русия и Полша, чрез аташета по туризъм към Посолствата, имащи дипломатически статус. По този начин контрагентите ги възприемат като служители на Посолството, а не като представители на българския туризъм.
Не е ли време в Закона за туризъм да се предвиди откриването на туристически представителства в страни, генериращи туристопоток за България?
Как действат конкурентните ни дестинации? Само в Германия туристически представителства имат: Испания – три, Хърватия – две; с мощни представителства са и Гърция, Турция, Италия, Франция, Швейцария, Великобритания, Словакия, Словения, Румъния, Куба, Мексико и дори Гваделупа, Хонконг , Япония и дори остров Аруба! Служителите на тези представителства настървено рекламират и предлагат на германското население богати туристически програми за своите страни. ТУРИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ НЯМА ТУРИСТИЧЕСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО В НИТО ЕДНА СТРАНА, ГЕНЕРИРАЩА ТУРИСТИ ЗА БЪЛГАРИЯ!
Туристическите представителства са сетивните органи на Министерството на туризма за дадения туристически пазар. Те са сигурният начин, че по време на криза със своята рекламно-информационна дейност ще намалят неблагоприятните тенденции на туристическия пазар. Само през месец март т.г. представителствата на Турция, Гърция, Испания и Балеарските острови стартираха активна рекламна дейност за предстоящия сезон. Реклама за България липсваше.
Туроператорските фирми, които генерират туристопоток с българи за Гърция и Турция в по-голямата си част имат и чуждо дялово участие. Приемащите страни се стремят да регистрират собствени или смесени фирми на интересуващите ги пазари. Само две са българските фирми в чужбина, които продават програми изключително за България: Болканхолидейс в Лондон, Цюрих и Бейрут, и Солвекс, която привлича туристи основно от Руската федерация. Самостоятелни рекламни акции провежда курортът Албена в Германия, Австрия и Румъния.
Не ми е известно Министерството на туризма да е помогнало с рекламни средства на тези фирми.
При обсъждането на Закона за туризма не е ли време да се предвидят финансови механизми, стимулиращи регистрирането на български туроператорски фирми в чужбина?
Такива фирми могат да регистрират: туристическите региони, отделните курорти, група от хотели и отделни хотели, заинтересовани от целогодишна заетост и предлагащи програми за всички видове туризъм през четирите туристически сезона. По-лесно могат да откриват клонове в чужбина успешните туроператорски фирми, които работят за привличане на туристи от отделни пазари, както и фирмите, които активно продават пътувания на български граждани за чужбина. Наред с изготвянето на туристически програми, рекламата, организацията на продажбите и реализирането на пътуването, българските фирми имат важна роля по време на кризи, когато чартират самостоятелно и предоставят на местните туроперотори седалки без риск. Това е голям стимул за активиране на продажбите за България. Колкото и да са коректни чуждестранните туроператорски фирми - контрагенти на нашите хотели, те рекламират и активизират продажбите за България само в сезони, когато рискът за тях е най-малък.
От друга страна, не всичко може да се осъществи чрез съвременните дигитални канали. Първо, трябва да се предизвика интерес, да се достигне до решението за избор на дестинация и едва тогава да започне същинската организация на пътуването. За достигането до избор на дестинация, наред с дигиталните и другите канали за въздействие, голяма е ролята на туристическите представителства и смесените фирми, което много добре е оценено от конкурентите ни в туристическата индустрия.
Държавен орган за туризъм
В различните държави, които са и успешни туристически дестинации, държавният орган за управление на туризма варира от самостоятелна структура до обща с това на културата, транспорта, спорта или икономиката. В други класически туристически страни туризмът е отдел в дадено министерство. Държавният орган има задачата да извършва туристическа политика, информационно обслужване, статистика и анализи, международно сътрудничество, както и да представлява страната и бизнеса пред чуждите и български държавни органи.
В швейцарския опит ключова е Туристическата централа за реклама. Тя е държавно- обществена организация, която има клонове в общините, туристическите региони и курортите. Централата се грижи за туристическия имидж на страната чрез туристически представителства в чужбина. Чрез клоновете си организира информационната и рекламна дейност за популяризиране на туристическите ресурси на различните региони. Дейността се финансира от: държавния бюджет, средства от туристическата индустрия и от фирми и организации, чиито дейности зависят от развитието на туризма.
Като предмет на дейност Централата се доближава до съществуващата в Министерството на туризма дирекция „Маркетинг, реклама и информация в туризма“. Туристическата рекламна централа има по-голям бюджет и персонал от самия държавен орган, а управител е туристически деятел с утвърден авторитет. Изборната му длъжност осигурява устойчивост на организацията.
Регулирането на туристическите дейности отива в трите браншови организации : Съюз на хотелиерите и ресторантите към тях, Съюз на ресторантите и кафетериите и Съюз на туроператорите и туристическите агенции. В някои страни има Туристически камари с три направления, съответстващи на трите браншови съюза, и не се влияе от политическите промени в страната.
Според швейцарския опит, държавата предоставя цялата туристическа инфраструктура, като: плажове, басейни, игрища, природни забележителности и исторически паметници, за стопанисване от общините. За целта се създават общински фирми или такива, изградени на база публично-частно партньорство. Министерствата на туризма, благоустройството, културата, околната среда, икономиката и финансите, отговарят за законовата уредба за регулиране на туристическата дейност в общините. Местното население милее най-много за туристическите ресурси на територията на собствената община. В същото време регулирането на туристическите дейности e дело на браншовите организации.
Туристическа стратегия
Разработвани са няколко стратегии за развитието на туризма в България. В разработването на нова стратегия е важно да участват: професионалисти с над 15 години стаж в хотелиерския бизнес; туроператорски фирми; екскурзоводи, хора с опит в туристически представителства и туроператорски фирми в чужбина. Всички те е важно до съвършенство да познават туристическия ни продукт и спецификата на международните пазари, да са предлагали програми, да са участвали в рекламата и продажбите им и да знаят вкусовете и навиците за пътуване на местното население.
Необходимо е да се привлекат научни работници от катедрите по туризъм във висшите учебни заведения, изтъкнати географи, стопановеди, климатолози, културолози, археолози, журналисти и писатели, свързани с туризма. Важно е да се предвидят структурните промени на Държавния орган в Стратегията. Подготовката за тях изисква промяна в много нормативни уредби, което може да продължи и над 3 години, а внедряването ще става през мандатите на няколко правителства. Стратегията трябва да има визия за бъдещите поне 20-30 години.
И накрая, винаги да помним, че туризмът е благородна, надпартийна дейност и в интерес на много хора, които си изкарват хляба от него и му посвещават живота си".
Не е ли време в Закона за туризъм да се предвиди откриването на туристически представителства в страни, генериращи туристопоток за България?
Как действат конкурентните ни дестинации? Само в Германия туристически представителства имат: Испания – три, Хърватия – две; с мощни представителства са и Гърция, Турция, Италия, Франция, Швейцария, Великобритания, Словакия, Словения, Румъния, Куба, Мексико и дори Гваделупа, Хонконг , Япония и дори остров Аруба! Служителите на тези представителства настървено рекламират и предлагат на германското население богати туристически програми за своите страни. ТУРИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ НЯМА ТУРИСТИЧЕСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО В НИТО ЕДНА СТРАНА, ГЕНЕРИРАЩА ТУРИСТИ ЗА БЪЛГАРИЯ!
Туристическите представителства са сетивните органи на Министерството на туризма за дадения туристически пазар. Те са сигурният начин, че по време на криза със своята рекламно-информационна дейност ще намалят неблагоприятните тенденции на туристическия пазар. Само през месец март т.г. представителствата на Турция, Гърция, Испания и Балеарските острови стартираха активна рекламна дейност за предстоящия сезон. Реклама за България липсваше.
Туроператорските фирми, които генерират туристопоток с българи за Гърция и Турция в по-голямата си част имат и чуждо дялово участие. Приемащите страни се стремят да регистрират собствени или смесени фирми на интересуващите ги пазари. Само две са българските фирми в чужбина, които продават програми изключително за България: Болканхолидейс в Лондон, Цюрих и Бейрут, и Солвекс, която привлича туристи основно от Руската федерация. Самостоятелни рекламни акции провежда курортът Албена в Германия, Австрия и Румъния.
Не ми е известно Министерството на туризма да е помогнало с рекламни средства на тези фирми.
При обсъждането на Закона за туризма не е ли време да се предвидят финансови механизми, стимулиращи регистрирането на български туроператорски фирми в чужбина?
Такива фирми могат да регистрират: туристическите региони, отделните курорти, група от хотели и отделни хотели, заинтересовани от целогодишна заетост и предлагащи програми за всички видове туризъм през четирите туристически сезона. По-лесно могат да откриват клонове в чужбина успешните туроператорски фирми, които работят за привличане на туристи от отделни пазари, както и фирмите, които активно продават пътувания на български граждани за чужбина. Наред с изготвянето на туристически програми, рекламата, организацията на продажбите и реализирането на пътуването, българските фирми имат важна роля по време на кризи, когато чартират самостоятелно и предоставят на местните туроперотори седалки без риск. Това е голям стимул за активиране на продажбите за България. Колкото и да са коректни чуждестранните туроператорски фирми - контрагенти на нашите хотели, те рекламират и активизират продажбите за България само в сезони, когато рискът за тях е най-малък.
От друга страна, не всичко може да се осъществи чрез съвременните дигитални канали. Първо, трябва да се предизвика интерес, да се достигне до решението за избор на дестинация и едва тогава да започне същинската организация на пътуването. За достигането до избор на дестинация, наред с дигиталните и другите канали за въздействие, голяма е ролята на туристическите представителства и смесените фирми, което много добре е оценено от конкурентите ни в туристическата индустрия.
Държавен орган за туризъм
В различните държави, които са и успешни туристически дестинации, държавният орган за управление на туризма варира от самостоятелна структура до обща с това на културата, транспорта, спорта или икономиката. В други класически туристически страни туризмът е отдел в дадено министерство. Държавният орган има задачата да извършва туристическа политика, информационно обслужване, статистика и анализи, международно сътрудничество, както и да представлява страната и бизнеса пред чуждите и български държавни органи.
В швейцарския опит ключова е Туристическата централа за реклама. Тя е държавно- обществена организация, която има клонове в общините, туристическите региони и курортите. Централата се грижи за туристическия имидж на страната чрез туристически представителства в чужбина. Чрез клоновете си организира информационната и рекламна дейност за популяризиране на туристическите ресурси на различните региони. Дейността се финансира от: държавния бюджет, средства от туристическата индустрия и от фирми и организации, чиито дейности зависят от развитието на туризма.
Като предмет на дейност Централата се доближава до съществуващата в Министерството на туризма дирекция „Маркетинг, реклама и информация в туризма“. Туристическата рекламна централа има по-голям бюджет и персонал от самия държавен орган, а управител е туристически деятел с утвърден авторитет. Изборната му длъжност осигурява устойчивост на организацията.
Регулирането на туристическите дейности отива в трите браншови организации : Съюз на хотелиерите и ресторантите към тях, Съюз на ресторантите и кафетериите и Съюз на туроператорите и туристическите агенции. В някои страни има Туристически камари с три направления, съответстващи на трите браншови съюза, и не се влияе от политическите промени в страната.
Според швейцарския опит, държавата предоставя цялата туристическа инфраструктура, като: плажове, басейни, игрища, природни забележителности и исторически паметници, за стопанисване от общините. За целта се създават общински фирми или такива, изградени на база публично-частно партньорство. Министерствата на туризма, благоустройството, културата, околната среда, икономиката и финансите, отговарят за законовата уредба за регулиране на туристическата дейност в общините. Местното население милее най-много за туристическите ресурси на територията на собствената община. В същото време регулирането на туристическите дейности e дело на браншовите организации.
Туристическа стратегия
Разработвани са няколко стратегии за развитието на туризма в България. В разработването на нова стратегия е важно да участват: професионалисти с над 15 години стаж в хотелиерския бизнес; туроператорски фирми; екскурзоводи, хора с опит в туристически представителства и туроператорски фирми в чужбина. Всички те е важно до съвършенство да познават туристическия ни продукт и спецификата на международните пазари, да са предлагали програми, да са участвали в рекламата и продажбите им и да знаят вкусовете и навиците за пътуване на местното население.
Необходимо е да се привлекат научни работници от катедрите по туризъм във висшите учебни заведения, изтъкнати географи, стопановеди, климатолози, културолози, археолози, журналисти и писатели, свързани с туризма. Важно е да се предвидят структурните промени на Държавния орган в Стратегията. Подготовката за тях изисква промяна в много нормативни уредби, което може да продължи и над 3 години, а внедряването ще става през мандатите на няколко правителства. Стратегията трябва да има визия за бъдещите поне 20-30 години.
И накрая, винаги да помним, че туризмът е благородна, надпартийна дейност и в интерес на много хора, които си изкарват хляба от него и му посвещават живота си".
