Анализи

Филм на National Geographic посочи приоритетите на туризма у нас

   
Филм на National Geographic посочи приоритетите на туризма у нас

Гледаната от стотици милиони зрители по цял свят поредица „Европа от високо“, започва четвърти сезон тази есен с епизод за нашата страна. Общ извод от филма е, че живеем в прекрасна страна, с чудесни хора и невероятни забележителности. В късната неделна вечер на 18 септември станахме свидетели на невероятен филм за България, излъчен по телевизионния канал на великия “National Geographic”. Става дума за гледаната от стотици милиони зрители по цял свят поредица „Европа от високо“, чиито четвърти сезон тази есен започва именно с епизод за нашата страна.

В него видяхме невероятен професионализъм и уникални кадри на подбраните от авторите забележителности от България. Но фона на заливащия ни от повечето български медии негативизъм и изцяло отрицателни новини – убийства, наводнения, катастрофи, направи впечатление изключително положителният тон към нашата Родина. Общ извод от филма е, че живеем в прекрасна страна, с чудесни хора и невероятни забележителности. Дори когато става дума за грозните жилищни блокове от епохата на социализма, авторите на филма са оптимисти и ги съпоставят с новите величествени строежи – символ на излизането на България от сянката на комунистическото си минало. Тук ще кажа, че филмът е правен изцяло от чужд екип, в чиито обективен поглед не трябва да се съмняваме.

Филмът „България отвисоко“ има и друг много важен аспект. Там експертите на “National Geographic” ясно и точно посочват кои са приоритетите на туризма в България. А това заедно с традиционните прекрасни морски плажове и чудни планини са няколко обекти на културния туризъм. Става дума за Велико Търново с прекрасния спектакъл „Звук и светлина“, танците на последователите на Петър Дънов на Седемте рилски езера, паметника на Бузлуджа и др.

Сред археологическите обекти бе подбран единствено скалния град Перперикон. И в това няма нищо чудно, защото едва ли има по-величествена гледка от този забележителен архитектурен ансамбъл, сниман от въздуха. А направените от дрон професионални панорами наистина спират дъха на зрителите!

Така филмът на “National Geographic” дава ясен отговор на един въпрос, който все още витае в публичното пространство – кои са най-важните за развитието на културно-историческия туризъм в България обекти. И този отговор е на безпристрастни чуждестранни специалисти, които познават детайлно всяка известна културна забележителност на Земята.

Перперикон попада не за пръв път в изданията на “National Geographic”. Още през 2006 г., когато бе жив покойният голям български археолог Георги Китов, прочутото списание избра за тема на броя нашите открития в „Долината на царете” край Казанлък и на Перперикон. А до смъртта му през 2008 г. ние двамата често пътувахме по света, за да разказваме за големите открития на българската археология през новото хилядолетие.

През последните две десетилетия откритията ни на Перперикон са отразявани непрекъснато от световните електронни медии и периодичен печат. За тях са излъчени стотици репортажи по CNN, EuroNews, RTL и други световни телевизии. На 01.09.2007 г. по немско-френския канал Arte бе показан 30-минутен филм, посветен на най-големите находки на моя екип в Източните Родопи. На 23.09. същата година пък те влязоха в „Шоуто на Michael Palin” – втората по зрителски интерес популярна програма на ВВС, гледана от повече от 12 милиона британци.

През септември 2010 г. Японската национална телевизия NJK засне и излъчи по канала си „Хай вижън” 90-минутен филм за траките, в който централно място е отредено на Перперикон. През същата година той имаше централно място във филм на телевизията в Шанхай, Китай, със 100-милионна аудитория. През 2013 г. филми за Перперикон направиха Румънската национална телевизия  и японската телевизия „Асахи” . През 2016-2020 г. са реализирани филми за американската „Travel channel” и „Discovery Channel”, както и за Чешката национална телевизия.

През последните години обемисти статии за Перперикон и други открития на моя екип се появиха в британските вестници Guardian, Independent и Financial Times, американския Times, френския Le Figaro, италианския La Republica и много други. 

Едно от най-големите ни признания е включването на свещения скален град Перперикон като единствен културно-исторически паметник от Балканския полуостров в книгата на прочутия британски писател и пътешественик Филип Кар-Гом „Свещени места по света. От Стоунхендж до Сантяго де Компостела”. В суперлуксозната книга (излязла на български език през 2009 г.) са включени 51 световни обекти, като Перперикон е между Мачу Пикчу и Стоунхендж.

С тези няколко примера далеч не изчерпвам всичко, което е изписано и заснето за великия скален град в Източните Родопи. Досещам се и за още филми, правени от Русия, САЩ, Германия и други страни. Няма как да се изброят десетките хиляди материали в българските медии. 

Предвид всичко казано - дано повече да се налага да се обяснява кое трябва да се финансира и развива чрез Националния бюджет. Нещо, което за съжаление се наложи да правим през цялото лято и то – за съжаление, безуспешно!

Уникална сребърна камбана пазела входа на езическия храм

Представям уникалната посребрена камбана от римския период.

Разкопките на Перперикон завършиха преди десетина дни, но сега може да представим най-интересните находки, излезли при тазгодишните проучвания. Вече е известно, че през тази година само на двадесетина метра от прочутия в древността олтар на Дионис, където са получили прорицания велики мъже като Александър Велики, бе открит прекрасно запазен на височина до 3 м езически храм от ІІІ-ІV в. В най-долното ниво се откриват изключително находки от втората половина на ІV в., време, в което Родопите са все още крепост на езичеството. Планинските траки пазят ревностно древната си религия чак до 393-398 г., когато именно от Перперикон мисионерът св. Никита Ремесиански започва тяхното покръстване. 

Сред стотиците находки от тази година се откроява откритата на тържествения вход на храма камбана от качествен бронз с дебел пласт посребряване. Тя е висока 8 см и тежи повече от 300 г. Това е тинтинабулум (tintinnabulum), който е висял на портата на храма и с мелодичния си звън при поклащането от вятъра е прогонвал злите сили. От езическия период са оцелели великолепни произведения от бронз, в центъра на които е масивен фалически символ (фалос във формата на нападащо животно или бог с възбуден фалос), а на него са били закачени на дълги вериги бронзови камбани. Такива са открити на място в Помпей и Херкуланум – двата римски града, затрупани от пепелта на вулкана Везувий при неговото фатално изригване през 79 г.



Анкета

Къде ще пътувате за априлската ваканция?


Резултати