Тук няма да откриете хотели, а единствено зелени долини и поляни, осеяни с горски цветя, и малки хижи. Това е единственото място в Европа, където поразителното усещане за изолация е благословията да откриеш тайна страна, която векове е опитвала да избегне вниманието на външния свят, но да съхрани магията и величието си.
Простиращи се от Северна Албания в южната част на Косово и североизточната част на Черна гора, Албанските Алпи са по-известни с местните си имена на албански (Bjeshkët e Nëmuna) и сръбски (Prokletije) - и двете означават "Прокълнатите планини" или Проклетия. И все пак въпросът как тези назъбени варовикови склонове са получили необичайното си прозвище остава загадка.
Според местната легенда дяволът е избягал от ада и е създал планината в един ден на пакост. Някои твърдят, че името на Алпите произлиза от жена, която проклела планините, когато в един горещ ден се разхождала с децата си из тях и не могла да намери вода. Други казват, че славянските войници са дали името на планините, когато са се мъчили да преминат през тях. В известен смисъл загадъчната история за произхода на върховете е нещо като метафора за Албания като цяло.Дълго време наричана "загадката на Европа" от автори на книги и пътеводители, Албания е може би най-неразбраната страна в Европа. Нейният език е семантична аномалия, за която не са известни роднини в индоевропейското езиково семейство. След Втората световна война Енвер Ходжа ефективно изолира планинската държава от външния свят в продължение на четири десетилетия, забранявайки религията (и превръщайки я в първата атеистична държава в света), забранявайки пътуванията и карайки Еди Рама, настоящият министър-председател на страната, да каже, че Албания някога е била "Северна Корея на Европа". По време на Студената война Ходжа убеждава нацията, че останалата част от света иска да свали комунистическата им държава, и изгражда повече от 500 000 бункера, в които хората да се скрият в случай на нападение.
Любопитно е, че комунистическата крепост никога не е била част от Източния блок, а след прехода си към демокрация през 1991 г. никога не е била член на НАТО или Европейския съюз. Вместо това тя съществува като своеобразен континентален парадокс - тя е една от двете държави с мюсюлманско мнозинство в Европа (заедно със съседно Косово), повече албанци живеят извън страната (около 10 милиона), отколкото в нея (малко над 2,8 милиона), и е място, където "да" означава "не" и "не" означава "да".
В продължение на десетилетия малцина пътешественици знаят нещо за златните плажове, дивите планини и римските и османските руини на Албания. Но през годините, откакто балканската страна предпазливо се отвори за света, тя привлича пътешественици, желаещи да открият едно от последните диви и най-малко изследвани кътчета на Европа. Един от най-дръзките проекти е "Върховете на Балканите" - 192-километров кръгов туристически маршрут, свързващ Албания, Черна гора и Косово чрез поредица от пътеки, разположени в Проклетия.
Визията за този трансграничен проект се заражда през 2013 г., но корените му са много по-стари. Много албанци и косовари определят близките си отношения като "една нация, две държави", както се подчертава в популярния албански лозунг "jemi nje" (ние сме едно). Всъщност 93% от косоварите са етнически албанци и говорят албански. Косово и Черна гора са включени в новосъздадената Югославия през 1918 г., но разпадането на страната през 1992 г. предизвиква поредица от ожесточени етнически конфликти, тъй като и Сърбия, и Черна гора са предимно православни християни. В резултат на това стотици хиляди косовари напускат държавата си, като много от тях преминават през Прокълнатите планини в Албания. През 1999 г. въздушните удари на НАТО слагат край на войната между косовските албанци и сърбите. В крайна сметка през 2008 г. Косово получава независимост, но напрежението по тези граници продължава.
В стремежа си да възстановят мира лидерите на трите нации предлагат туристическа пътека, свързваща мюсюлманските, католическите и православните общности (Сърбия и Черна гора бяха една държава до 2006 г.), като албанските и косовските туристически водачи си партнират с черногорските къщи за гости. От откриването си маршрутът е стимулирал местните икономики и е спомогнал за създаването на по-голяма свързаност между тези отдалечени анклави.
Създаването на маршрута означава да се очертаят пътеки, познати единствено на овчарите, и да се насърчат фермерите да отворят къщи за гости. Окончателният печат за одобрение идва, когато планиращите маршрута убеждават властите на трите държави да премахнат паспортните проверки в момент, когато свободното движение през границите е немислимо.
Екип на BBC поема на петдневен поход по 59-километровата отсечка от пътеката от албанското село Валбона до Тет.
Четиричасовото пътуване от Тирана ги отвежда до езерото Комани, а след това с ферибот по река Валбона, и до древна букова гора със сладки диви ягоди и къпини. След три часа достигат и хижите с изглед към Албанските Алпи.
На следващата сутрин след леко двучасово изкачване са на върха на планината Тромеджа (2 366 м). Тук естествените граници на Албания, Косово и Черна гора се сливат в една скалиста панорамна гледка. Една изтъркана от времето табела приветства туристите в Албания, а след минути мобилният оператор вече поздравява с добре дошли в Черна гора. Днес тези табели са единственото обозначение на международните граници, но не винаги е било така.
"Когато растях, скитането в планините се усещаше като свобода, но войната означаваше, че не мога винаги да ходя там", разказва Агон - един от водачите, пред екипа на BBC.
През 1998 г., когато Агон е на 13 години, баща му трябва да защити семейството си от югославските сили, които навлизат от Сърбия и Черна гора, тъй като напрежението между етническите албанци, етническите сърби и югославското правителство нараства. "Бяхме уплашени, никой не идваше на помощ... трябваше да се защитаваме сами".
Семейството на Йелена и Михайло, които също се срещат с екипа, споделя: "Ако този път беше построен преди 30 години, може би нямаше да има война. Пътеката "Върховете на Балканите" дава надежда на нашите общности".
Местата за настаняване по маршрута варират от излъскани вили до прости хижи, а в малкото албанско село Добердол, близо до границите с Черна гора и Косово, студените душове и външните тоалетни са нещо обичайно.
В последния ден екипът се отправя към емблематичните за региона карстови кули Каранфили (2 461 м). Френският геолог Ами Буе описва тази част на Проклетия като "най-необяснимата, най-недостъпната и най-дивата планинска верига на Балканите".
От върховете близнаци се открива впечатляваща гледка към варовиковите върхове и долината Гребае. От върха туристите могат да се насладят на Проклетия в цялата й прелест. Планинският масив прилича на забранена, почти толкинова крепост.
Групата завършва похода си в Тет - албанско село, заобиколено от зелени пасища и внушителни планини, чиито студени планински потоци текат под гърбави османски мостове. В началото на 1900 г. английската пътешественичка Едит Дърам пише за селото: "Мисля, че никое място, където живеят хора, не ми е направило такова впечатление за величествена изолация от целия свят."
Ако Албания е загадката на Европа, то този маршрут помага да бъде осмислена. Изглежда, че тази бивша тоталитарна държава, която някога така отчаяно се е опитвала да държи света настрана, използва "Върхове на Балканите" като начин да покани света и да го научи на нещо важно - как едно място може да се лекува и променя.
