Анализи

Ветераните от легендарната 10-а дивизия от Втората световна война създават ски курортите в САЩ

   
Ветераните от легендарната 10-а дивизия от Втората световна война създават ски курортите в САЩ

 

Разположеният на 160 км западно от Денвър ски град Вейл в Колорадо се намира в приличаща на купа долина, очарова с калдъръмени улици и препълнени сандъчета с цветя, които не биха изглеждали неуместно в алпийско село. Днес пистите на града привличат стотици хиляди скиори всяка година в това, което мнозина смятат за квинтесенцията на ски курорта в САЩ. Малцина обаче знаят, че ако не са били ветераните от дивизията за планинска война от Втората световна война, този град - и много други като него в цялата страна - може би никога нямаше да съществува, пише Dir.bg.

Всичко започва с една среща в ски хижа във Върмонт. През 1938 г. Чарлз Минот "Мини" Доул основава Националния ски патрул (NSP), за да осигури спешна спасителна и медицинска помощ по отдалечените склонове. През следващата година Доул наблюдава как превъзхождащите го по численост финландски войници на ски унижават съветската армия в Източна Финландия по време на така наречената Зимна война в началото на Втората световна война.

Опасявайки се, че нацистите (които вече разполагат с три планински бойни единици) могат да нахлуят през Канада в снежната североизточна част на САЩ, Доул лобира пред военното министерство на САЩ за създаване на подразделение, оборудвано за борба в суров зимен терен. През 1943 г. американската армия създава 10-та планинска дивизия: единствената бойна единица в САЩ, предназначена за водене на война в планините.

Министерството на войната привлича Националния ски патрул(NSP), за да помогне за обучението на новата част. В допълнение към набирането на професионални алпинисти и скиори от редиците на NSP, дивизията привлича нетрадиционни войници, включително шампиони по ски от колежи в Нова Англия и бивши спортисти без опит в ски спорта, които се включват в борбата срещу нацистите.

Скоро дивизията се премества в нов тренировъчен център, наречен Кемп Хейл, разположен на 64 км южно от днешния град Вейл. Лагерът се намира на 2 743 м над морското равнище върху скалист терен, който подготвя близо 19 000 войници за предстоящи битки. Според Маккей Дженкинс, автор на книгата The Last Ridge: The Epic Story of America's First Mountain Soldiers and the Assault on Hitler's Europe (Епичната история на първите американски планински войници и нападението над хитлеристка Европа), войниците са тренирали спускане със ски, прекарвали са часове в бягане със ски и са предприемали многодневни преходи на голяма надморска височина като част от обучението си.

До нацистко нахлуване на американска земя така и не се стига, но с продължаването на войната през 1945 г. 10-а дивизия се отправя към стръмните Апенински планини в Италия, където войниците използват обучението си, за да се борят с германците, разположени по назъбените върхове. Всеки войник носи бял камуфлажен костюм и 45-55-килограмова раница, пълна с провизии, като прикрепя ските си към раницата, когато не ги използва. Укрепленията на германците по върховете на планината, въоръжени със снайперисти, им дават ясно предимство, но 10-а дивизия проучва пет маршрута нагоре по планината, като всяка рота поема по различна пътека.

Макар че 10-та дивизия очаквала да има 90% загуби, нито един човек не загинал по време на почти вертикалното изкачване на хребета Рива, стръмен склон с изглед към планината Белведере. Благодарение на обучението си войниците успяват да се плъзгат по снега и леда със ски посред нощ, изненадвайки германците и изтласквайки ги назад с подкрепата на стрелците, които ги придружават по хребета, следвайки неофициалния си девиз "sempre avanti" (винаги напред).

Битката при хребета Рива помага на САЩ да превземат важния лагер край планината Белведере. Но тъй като германците извършват контраатака, след като американските войници се качват на планината със ски и се изкачват нагоре, 213 американски войници са убити, а други 782 са ранени. До края на войната 10-а планинска дивизия претърпява една от най-тежките загуби от всички групировки, като губи близо 1000 от своите близо 19 000 войници. Въпреки това цялостното им влияние във Втората световна война е значително.

Това всъщност даде възможност на Италианската кампания (планът на Съюзниците да разбият войските на Оста в Апенините) да се прокара и да приключи войната много по-бързо", казва Джеф Уайлс, мениджър в курорта Вейл, пред BBC.

След края на войната, няколко месеца след битката, много от ветераните от дивизията се установяват в няколкото ски града в САЩ. Сред тях е и Пийт Зайберт, който се присъединява към подразделението през 1943 г. като 18-годишен. По време на войната той е ранен и лекарите му казват, че никога повече няма да ходи, но продължава да се занимава със спорт и се класира на трето място в национално състезание по слалом.

През 1957 г., докато Зайберт работи в ски курорта Лоуленд, разположен между Вейл и Денвър, негов приятел го води на разходка по нещо, което изглеждало като перфектния ски склон. Посещението провокира идеята на Зайберт и той скоро се среща с хора, за да закупи земя и да я превърне в курорт през 1960 г. Наричат го Вейл.

"Малкото други ски градове имали все пак съществуваща инфраструктура, като Аспен, Крестед Бют, Телурайд. Те са били миньорски градове, които след това са се превърнали в ски курорти", казва Мейсън. "Във Вейл не е имало дори един път, нито една улица. Нямаше нищо. Така че е доста невероятно какво е построил."

Зайберт е в добра компания в новосъздадения курортен град. След като печели "Пурпурно сърце" (едно от най-високите военни отличия на САЩ) в Италия, колегата му от 10-та дивизия Уилям Р. "Сержант" Браун се присъединява към разрастващия се екип и през 1970 г. инсталира първото оборудване за изкуствен сняг във Вейл.

"Всеки друг човек, когото срещнеш, някой собственик на ски магазин, на бар, всички. Всеки беше човек от 10-та планинска дивизия по онова време, особено във Вейл", казва Дженифър Мейсън, изпълнителен директор на Музея на снежните спортове в Колорадо, в който има експонати за 10-та планинска дивизия и историята на Вейл.

Всъщност едно от най-трайните наследства на ветераните от дивизията е как те са помогнали за популяризирането на ски спорта в САЩ. В допълнение към Вейл бивши членове на 10-та дивизия са основали или са били свързани с около 60 ски курорта в САЩ, включително Стратън, Уайтфейс и Аспен. Това спомага за създаването на следвоенния ски бум, който открива тогавашния елитен спорт за по-широк кръг от хора, тъй като възпитаниците на дивизията създават ски училища и образователни програми в цялата страна. Клиф Тейлър, друг ветеран от 10-та дивизия, ранен в Рива Ридж, проектира по-къси ски, които улесняват начинаещите в изучаването на този спорт, и скоро магазините за излишъци на армията продават хиляди чифтове ски на по-ниски цени от тези на конкурентите си.

Други възпитаници на дивизията също основават марки за екипировка за дейности на открито като Gore-Tex, Vibram и Outdoor Research, като създават раници, палатки и друга екипировка въз основа на опита си в студеното време в Италия. Друг, Бил Бауерман, е съосновател на Nike. Тези мъже също така изкачват връх К2, дават обратна връзка на други марки за разработване на по-леки ски, и основават Националното училище за лидерство на открито, глобална организация за дивата природа. През 1985 г. подразделението е възстановено във Форт Дръм в Ню Йорк и служи в Афганистан, но "домът" му все още е в хълмовете около Вейл.

Днес Вейл е безспорно най-известният ски курорт в САЩ, а Зайберт остава начело на курорта до 1977 г. Връзката с 10-та планинска дивизия обаче продължава и до днес, като през декември 2022 г. курортът отбеляза своята 60-годишнина.

През 1997 г. във Вейл Вилидж е поставена статуя на войник в характерния за дивизията бял камуфлаж, а през 2016 г. в чест на дивизията е наречена дестилерия за уиски в града.

Писти като Riva Ridge и Minnie's Mile са знак на почит към подразделението. Ресторант 10, разположен на половината път в планината, отдава признателност на войниците чрез серия от информационни табла с QR кодове, които информират скиорите за връзките на Вейл с Втората световна война. Курортът също така организира Legacy Weekend (Уикенд на наследството) всеки февруари, който е посветен на годишнината от битката при Рива Ридж, с кацане на хеликоптер Black Hawk и ски парад с факли. Парадите продължават сезонно през петъчните Дни на наследството, когато скиорите обличат бели гащеризони, каквито са носили мъжете от 10-та планинска дивизия в Италия, както и ски от епохата на Втората световна война, реплики на пушки и каски.

Ветеранът от дивизията Фриц Бенедикт създава и Асоциацията на хижите на 10-та планинска дивизия - поредица от хижи за туристи и скиори, построени със средства, дарени от ветерани, и в памет на загиналите в бой, вдъхновени от тези в Алпите.

"Тези хижи в голяма степен са имитация на хижите, които се намират в цяла Европа. Те са около 13 и на практика можете да карате ски от Вейл до Аспен и да нощувате в хижа всяка вечер", казва Мейсън.

Пет от колибите са в рамките на наскоро създадения национален паметник Camp Hale, където войниците са тренирали. Мястото се състои от 53 804 акра, включително останките от бункерите, където войниците са спали по време на обучение. Посетителите могат да изследват повече от 128 км пешеходни пътеки, а гранитен монолит на прохода Тенеси над лагера носи имената на загиналите войници на дивизията.

Днес скиори с всякакви нива на опитност се издигат до върха на планината Вейл, за да се спуснат по склонове, наречени на хората и местата, които са създали този курорт. Но ако не бяха уменията, научени в близкия лагер и опасното, тъмно изкачване на далечен връх в нацистка територия, карането на ски може би никога не би станало толкова популярно в САЩ, колкото е днес.



Анкета

Къде ще пътувате за априлската ваканция?


Резултати