--900.jpg)
Централният орган за покупки (ЦОП) към Министерството на финансите планира да обяви нова голяма поръчка за осигуряване на самолетни билети за нуждите на цялата държавна администрация през първото тримесечие на 2023 г. Това обявиха за TravelNews от Министерството на финансите. Процедурата се очаква да бъде за над 40 млн. лв. без ДДС за период от 2 години, като в момента ведомството събира информация от останалите администрации за прогнозни данни за бъдещите пътувания на служителите.
Срокът на действащото в момента споразумение изтича на 22.11.2023 г. след като беше удължено с две години заради пандемията. Стойността му е за 34 млн. лв. без ДДС и в него присъстват четири фирми – консорциумът „България Ер - Посока“ ДЗЗД, и туристическите агенции „Хорнит“ ООД, „Аеротур ММ“ ООД и „Атлас травелс“ ЕООД. Всяка държавна администрация е длъжна да провежда минипроцедура за избор от четирите фирми, за да купува самолетни билети.
Туристическите агенции, които са сертифицирани като IATA (членове на Международната асоциация за въздушен транспорт), настояват в критериите за новата централизирана поръчка да не бъдат залагани пределни цени, които да предоставят за дестинации. „Подобни условия трябва да отпаднат, защото агенциите не могат да прогнозират цените на самолетните билети на авиокомпаниите за 3 години напред в тази динамична ситуация. Те не могат да повлияят на стойностите по никакъв начин“, заяви пред TravelNews Димитрина Горанова, председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции (АБТТА), която обединява IATA агенциите у нас.
По този повод от организацията планират да изпратят писмо и своето становище до Министерството на финансите във връзка с бъдещата процедура. Според Горанова в последната една година билетите са поскъпнали драстично заради покачването на горивата и летищните такси. Тя обясни, че 40% от цената на самолетните билети се формира от горивните такси. Освен това Европейската комисия има екодиректива за увеличаването на използването на биогорива от авиокомпаниите в бъдеще, които са по-скъпи от конвенционалните.
„Неадекватно е въвеждането на критерии за пределни цени, защото една авиокомпания може да каже какви ще са нейните цени и то само за една година напред“, коментира Горанова. Авиопревозвачите пускат билетите си за една година в резервационните системи. Никой не знае и не може да прогнозира цените в дългосрочен план, допълни тя.
Димитрина Горанова обясни, че задължително в бъдещите условия на обществената поръчка трябва да залегне индексация на цените на самолетните билети спрямо инфлацията, цените на горивата, летищни такси и екодирективата за използването на биогорива.
От Министерството на финансите коментираха, че в провежданите обществени поръчки, Централният орган за покупки не залага „лимити“ на цените на самолетните билети за полети до различните дестинации. Пределните цени за съответните дестинации, които са включени в действащото рамково споразумение на ЦОП, са предложени от участниците в ценовите им предложения, които самите те са представили в проведената централизираната обществена поръчка. На базата на тези цени участниците са били класирани и определени за изпълнители на рамковото споразумение на ЦОП. IATA агенциите искат точно това да отпадне от бъдещата процедура.
Действащото в момента рамково споразумение на ЦОП за покупка на самолетни билети е удължено на база постъпили предложения от трима от изпълнителите (Аеротур ММ ООД, „България Ер – Посока“ ДЗЗД и Атлас Травелс ЕООД). В писмата, адресирани до министъра на финансите през февруари 2021 г., дружествата настояват за удължаване на срока на рамковото споразумение, във връзка с обявеното с Решение на Народното събрание през март 2020 г. извънредно положение поради пандемията от COVID-19 и въведената впоследствие продължителна извънредна епидемична обстановка.
Възникването на пандемията от COVID-19 през 2020 г. и преустановяването на полетите и продажбата на самолетни билети в световен мащаб е непредвидено обстоятелство, което действително доведе до невъзможност да бъде изпълнявано рамковото споразумение на Централния орган за покупки, както и договорите, сключени по него от отделните администрации. Поради това, ЦОП е приел отправените от изпълнителите предложения през 2021 г. и е удължил рамковото споразумение, на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки. Според юристи обаче решението е спорно.
Мирослав Иванов
