Само богатите туристи са добре дошли в султанатство Оман. Сегашните петролни крале пазят ревниво традициите си и не отварят лесно вратата си за външни гости. Освен за тези, които носят много пари. Туризмът е все още неразработено богатство. Страната разполага с всичко, за да го превърне в печеливша индустрия – 1700 км плажна ивица, прелестни дюни, вечно лято и чиста природа. Морето гъмжи от риба. В него плуват делфини и големи костенурки, които са под закрилата на закона. Ловът и риболовът са забранени. Специално разрешение получават само свръхбогатите.
Страната, която благодарение на черното злато се превърна в заможна и лъскава, не разчита на туризма. Причината е, че иска да запази своята самобитност от чужди влияния. Не без гордост хората тук казват: „Чужденци идват и си отиват, без това да ни променя. Вижте нашите съседи – Дубай, Абу Даби, Кувейт, Бахрейн. Градовете им са пълни с високи модерни постройки, хората се обличат както им падне – та това може да се види навсякъде по света. Тези хора просто са изгубили своята индентичност“. „В Дубай навсякъде се разхождат жени в бикини. Не бих искал да виждам това тук“, аргументира се местен жител.
Навярно чак когато петролните кладенци се изчерпят, Оман ще се опита да привлече посетители с безкрайните си плажове с палми, прекрасни курорти, архитектура и история. В Оман се намира и вторият по големина Гранд Каньон след този в САЩ.
Част от екзотиката на страната са големите палмови и кокосови плантации, древните крепости, старите къщи с гравирани врати и криволичещите улици. В градовете няма небостъргачи, за разлика от Дубай, Катар и ОАЕ. Всички нови сгради се съчетават с обстановката, с традиционния стил в архитектурата.
Пищната зеленина, елегантните бели къщи и луксозните коли правят впечатление още по пътя от летището към столицата Мускат. Улиците, хотелите, магазините в града блестят от чистота. Който цапа, плаща солено. Затвор чака всеки, качил се зад волана дори след глътка алкохол. Суровите закони на страната са превърнали кражбите в почти теоретично понятие.
Архитектурата на Оман отразява историята на страната като стратегически бастион на Персийския залив. В столицата още стърчат над 400-годишните крепости Мирани и Джалали.
Останали са от португалците, владели крайбрежието от 1507 до 1650 г. Много интересен е султанският дворец. Пищната сграда тъне в зеленина, а нощем е осветена със стотици лампи.
Когато човек пътува из страната, пред погледа му се редуват главно червените пясъци на пустинята и скалистите планини. В Оман обаче има десетки паркове и оазиси, за които се полагат изключителни грижи, включително и капково напояване. Озеленени и осветени са улиците, дори пътищата, които са повече от 100 км и свързват отделните части на Мускат. В парковете има много красиви статуи, модерни инсталации или скулптури. Любопитни за туриста са типичните източни пазари – сукове. Аромати на екзотични подправки, примесени с уханието на плодове, омайват чужденеца. Суковете изобилстват от ръчно направени сувенири – мелнички за кафе, кадилници за тамян, пръскалки за благоухания, килими, ками. Златарските магазини също са впечатляващи.
Оман е втората по големина държава на Арабския полуостров, в която английският е почти официален. Султанатството се включва късно в петролната игра в сравнение със своите съседи от Персийския залив. Експлоатирането му започва едва през 1967 г. До 1970 г. страната е държана в изолация от султан Саид бин Таймур, баща на управлявалия доскоро владетел Куабус бин Саид. Таймур презира западната цивилизация. По негово време страната има едва 10 км павирани пътища, 3 светски училища и 2 болници, често оставяни без електричество. Неграмотността и детската смъртност са нещо нормално. Султанът спира развитието на търговията и туризма и дори забранява използването на велосипеди и слънчеви очила. През 1970 г., след 6-годишен домашен арест в двореца, султан Куабус осъществява почти безкръвен преврат с помощта на британската армия. Баща му умира две години по-късно като изгнаник в Лондон.
Синът превръща страната в модел за развитие на Третия свят.
Само за две десетилетия тя постига неща, за които на други държави са нужни 200 години. Това я прави уникална за региона, а и в целия свят, пише сп. „Нешънъл Джиографик“. За разлика от другите нефтени държави Оман не инвестира парите от петрола в небостъргачи, а в инфраструктура, образование, култура и здравеопазване.
Древните обичаи непрестанно надничат изпод лъскавата повърхност. Бизнесмените се возят в последен модел „Мерцедес-Бенц“ и правят сделки по телефона в колата си, но вечер сядат на пода със семейството си и ядат с пръсти ориз и месо, като всеки бедуин в пустинята. Същевременно превключват с дистанционното управление от Си Ен Ен на Би Би Си. С новите си коли оманите участват и в популярното надбягване с камили. Настъпили газта на последен модел джипове, те карат сред пясъците редом с препускащите животни, окуражавайки ги с крясъци. Но освен атракция надбягванията са и бизнес. Залаганията са забранени, но пък най-бързите камили са доста скъпи.
Господарите на черното злато живеят като крале. Когато местният лукс им омръзне, те прескачат до Париж, Ню Йорк или Рим. Купуват си дрехи от най-шикарните бутици в света, но ги обличат само вкъщи. Навън носят задължителната национална носия – памучна дълга роба – дишдаша.
Само един хотел посреща гостите на Оман до 1971 г. Сега хотелите са стотици и повечето с 5-звезден стандарт. Един от най-престижните е „Ал Бустан Палас“. Намира се далеч от центъра на Мускат, почти в планината. Отвън прилича на крепост, а вътре е като пещерата на Аладин. Тук петролните шейхове обсъждат делата си. Най-подходящи за посещение на султанатството са месеците от октомври до април. Тогава температурите са от 25 до 30 градуса през деня и 17–19 градуса нощем.
